Предложение за Европейска рамка за оперативна съвместимост за интелигентни градове и общини (EIF4SCC)

Като признание за значението на оперативната съвместимост и специфичните предизвикателства, които тя поставя в контекста на градовете, Комисията (ГД „Информатика „и ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„) назначи Deloitte и KU Leven за изготвянето на „Предложение за Европейска рамка за оперативна съвместимост за интелигентни градове и общини“. Въпреки че от 2010 г. се прилага ЕРОС за електронно управление, за първи път разработените там концепции и идеи са адаптирани към местните условия.

Целта на EIF4SCC е да предостави на ръководителите на местната администрация в ЕС определения, принципи, препоръки, случаи на практическо използване от градове и общности от цяла Европа и извън нея, както и общ модел за улесняване на предоставянето на услуги на обществеността в различни области, градове, региони и граници.

Източник: Европейска комисия

Рамката беше разработена чрез надграждане и намиране на взаимно допълване с предишни и текущи инициативи, като движението Living-in.EU, Европейската рамка за оперативна съвместимост от 2017 г., механизмите за минимална оперативна съвместимост (MIMs Plus) и резултатите от финансираните от ЕС инициативи (напр. Механизма за свързване на Европа (МСЕ), цифровите градивни елементи, пазара на интелигентни градове, предизвикателството „Интелигентни градове“, Партньорството за цифров преход в рамките на Програмата за градовете) и финансираните от ЕС проекти (синхронност, Триангулум и др.).

Защо градовете и общностите се нуждаят от гъвкавост?

Целта на EIF4SCC е да осигури обща рамка за оперативна съвместимост от всички видове и по какъв начин може да допринесе за развитието на интелигентен (и) град/общност. Това ще проправи пътя за предлагане на услуги на гражданите и предприятията не само в един град, но и между градове, региони и през границите.

Европейска рамка за оперативна съвместимост за интелигентни градове и общини

EIF4SCC включва три концепции (оперативна съвместимост, интелигентен град или общност, EIF4SCC), пет принципа (въз основа на декларацията Living-in.EU) и седем елемента (състоящи се от петте компонента на оперативната съвместимост, един хоризонтален слой — интегрирано управление на услугите и основополагащо ниво на управление на оперативната съвместимост).

Източник: Европейска комисия

Компоненти на оперативната съвместимост

В предложението за EIF4SCC бяха набелязани пет аспекта на оперативната съвместимост, които са важни в контекста на градовете и общностите. Те са подобни на „слоевете за оперативна съвместимост“ в Европейската рамка за оперативна съвместимост от 2017 г., като се добавя и културната оперативна съвместимост. В доклада са представени примери от градове в ЕС, които илюстрират как те се прилагат на практика.

• Техническата оперативна съвместимост се отнася до включването на спецификации на интерфейси, услуги за взаимно свързване, услуги за интегриране на данни, представяне и обмен на данни и протоколи за сигурна комуникация. Отворените технически спецификации следва да бъдат съобразени със специфичния контекст, в който ще бъдат използвани. Например механизмите за минимална оперативна съвместимост (MIMs Plus) и градивните елементи на МСЕ, основани на общоприети отворени стандарти и отворени технически спецификации, гарантират оперативната съвместимост на данните, системите и услугите между градовете и доставчиците по света и могат да насочват лицата, работещи по оперативната съвместимост в екосистемата на интелигентните градове.
• Семантичната оперативна съвместимост означава, че форматът и значението на обменяните данни и информация се запазват и разбират по време на обмена между физически лица и организации. Семантичната оперативна съвместимост включва както семантични, така и синтактични аспекти. Семантичният аспект се отнася до значението на елементите на данните и връзката между тях и включва модели на данни, контролирани речници и общи списъци с кодове за описване на обмена на данни. Синтактичният аспект се отнася до точния формат на информацията, която трябва да се обменя от гледна точка на граматиката и формата.
• Организационната оперативна съвместимост се отнася до начина, по който организациите съгласуват своите процеси, отговорности и очаквания за постигане на съвместно договорените цели. Организационна оперативна съвместимост означава документиране, интегриране или съгласуване на процесите и обмен на съответната информация. Активното участие на потребителската общност в съвместното създаване на решения е част от компонента за организационна оперативна съвместимост.
• Правната оперативна съвместимост означава да се гарантира, че физическите лица и организациите, независимо дали са публични или непублични, работещи съгласно различни правни и регулаторни рамки, правила, политики и стратегии за възлагане на обществени поръчки, могат да работят заедно. Политиките, регламентите и законодателството следва да дават възможност за създаване на услуги в рамките на градовете и общностите и между тях. Следва да има ясно споразумение относно начините за справяне с различията в политиките, регламентите и законодателството, включително възможността за нови политики, регламенти и законодателство. Споделянето на данни например е силно повлияно от правната оперативна съвместимост, тъй като това изисква разработването и използването на лицензи за данни.
• Културната оперативна съвместимост се отнася до стъпки, предприети от отделни лица и организации, за да се вземат предвид техните социални и културни различия и, ако е приложимо, организационните културни различия.
• Основното ниво на управление на оперативната съвместимост е от ключово значение за цялостен подход към оперативната съвместимост. Тя се отнася до решения относно рамки за оперативна съвместимост, институционални договорености, организационни структури, роли и отговорности, политики, споразумения и други аспекти на осигуряването и наблюдението на оперативната съвместимост на местно, национално и европейско равнище. За да се приложат тези видове оперативна съвместимост в сложната среда на даден град, предложението включва концептуален модел за интегрирано управление на услугите, който местните власти могат да адаптират, за да отговорят на специфичните структури в рамките на своите организации.

Концептуален модел за интегрирано управление на услугите в интелигентен град или общност (SCC)

За да се гарантира, че ръководителите на местната администрация в ЕС могат лесно да прилагат EIF4SCC в своя град или общност, беше разработен концептуален модел за интегрирано управление на услугите. Този концептуален модел представя подкрепата за управлението, необходима за координирането на дейностите.

В Европейската рамка за оперативна съвместимост от 2017 г. се посочва публичният характер на услугите и се посочва, че предоставянето на европейски обществени услуги често изисква публичните администрации да работят заедно, за да отговорят на нуждите на крайните потребители и да предоставят обществени услуги по интегриран начин. Въпреки това, като се признава ролята на участниците от непубличната администрация при предоставянето на услуги в контекста на интелигентен град или общност, понятието „ общественост“ се премахва. Тъй като значително количество данни и информация в контекста на интелигентните градове са извън ръцете на публичните администрации, интегрираното управление на услугите трябва да възприеме по-широк поглед.

Интегрираното управление на услугите се отнася до контекста на управлението и обхваща всички компоненти на оперативната съвместимост: културни, правни, организационни, семантични и технически. Осигуряването на оперативна съвместимост при създаването на културния контекст, подготовката на правни инструменти, организирането на процеси на сътрудничество, обмена на данни и информация при предоставянето на услуги за SCC е постоянна задача. Интегрираното управление на услугите води до интегриран път на обслужване и споделени работни процеси.

Моделът съдържа шест основни елемента:

1. Ползвателите на услуги — жители, посетители, предприятия, организации и администратори, следва да играят активна роля в съвместното създаване на интелигентни градски и общински услуги. Потребителите на услуги могат да предоставят своя принос по цифров път, което да доведе до подобрени услуги, които им се предлагат. Тази динамика предполага непрекъснат обмен на данни, гарантиращ сигурността и неприкосновеността на личния живот.
2. Интегрирани услуги за SCC — Интегрираните услуги за SCC могат да се предлагат от публичния сектор или чрез сътрудничество между публичния и непубличния сектор. Примерите варират от разработването на услуги, които се основават на изчисления в облак и осигуряват лесен за ползване интерфейс за потребителите на услуги, до разработването на местен цифров близнак. Цифровият близнак е цифрово копие на града или общността, което позволява политическите решения да бъдат тествани в цифрова среда. Тези услуги могат да използват градивни елементи, които са на разположение за повторна употреба. Примери за такива градивни елементи са решенията по ISA² и градивните елементи на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), които предлагат основни способности и могат да се използват във всеки европейски проект за улесняване на предоставянето на цифрови обществени услуги през границите. Сред примерите за градивни елементи ISA² и CEF са основните речници, електронният подпис и електронното фактуриране.
3. Доставчиците на услуги — както публични, така и частни — предоставят разнообразни услуги на ползвателите на услуги в даден град или общност. Те варират от регистриране на раждането на дете до събиране на отпадъци и управление на уличните светлини. Взаимодействието между доставчиците на услуги и ползвателите на услуги в контекста на интелигентните градове може да се осъществи в рамките на общ съвет за СДК. Съветът обединява тези участници и може да помогне за определяне на нуждите от услуги, планиране на тяхното изпълнение, изпълнение на предоставянето на услуги и оценка на резултатите.
4. Източници на данни Услуги — Има много източници на данни в рамките на града, включително административни данни, научни данни, колективно получени и статистически данни, данни, събрани чрез интернет на нещата, или данни, събрани чрез датчици за околната среда и градовете, или данни, генерирани от хора в града. Данните могат да бъдат класифицирани като отворени, споделени или затворени в зависимост от съображения, свързани със собствеността, неприкосновеността на личния живот и сигурността. Данните могат да бъдат споделяни между публични и непублични участници в интелигентния град или общност, за да се подобри предоставянето на услуги. Услугите могат също така да бъдат отворени, споделени или затворени.  Отворените и споделените услуги, разработени от Европейската комисия и националните, регионалните и местните администрации, са достъпни както за публични, така и за непублични участници за повторна употреба (например градивните елементи на МСЕ). Те позволяват на доставчиците на услуги да предлагат интегрирани услуги по икономически ефективен и стандартизиран начин, което води до по-голяма ефективност за доставчиците на услуги и до евентуално по-голямо удобство за ползване от потребителите на услуги. Данните и услугите се обменят от публични и частни участници чрез Обща платформа за интелигентни градове или общностни данни, известна също като платформа за местни данни. Всички видове данни, които са на разположение и са създадени в даден град, могат да бъдат предлагани за повторна употреба чрез платформата за данни при специфични условия за повторна употреба. Ползвателите на услуги също играят ключова роля в платформата за данни, като генерират данни чрез дейността си с града и използването на услугите, предлагани от доставчиците на услуги. Неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните са от решаващо значение и могат да бъдат улеснени и контролирани от платформата за данни.
5. Технологиите — дават възможност за събиране, съхранение, споделяне, актуализиране и съхранение на данни и създават възможност за изграждане на услуги за многократна употреба. Той позволява на доставчиците на услуги да създават услуги и позволява на потребителите да играят активна роля в създаването на тези услуги. Примери за технологии, които са от значение в контекста на SCC, са изкуственият интелект, големите информационни масиви, блоковата верига, изчисленията в облак, високопроизводителните изчислителни технологии, цифровите близнаци, платформите за данни, интернет на нещата, мобилните приложения и др.
6. Защитата нанеприкосновеността на личния живот е основна грижа при предоставянето на услуги и както публичната администрация, така и непубличните участници трябва да гарантират, че се прилага подход за защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и за сигурност още при проектирането. Услугите не следва да бъдат уязвими на атаки и трябва да отговарят на договорните и правните задължения по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.

Следващи стъпки

Европейската комисия насърчава местните администрации на регионално, градско и общностно равнище да преразгледат предложението за Европейска рамка за оперативна съвместимост за интелигентни градове и общини (EIF4SCC) и придружаващия го доклад от проучване, в който се описват подробно методологията, прегледът на литературата и предприетият процес на ангажиране на заинтересованите страни. Предложението за EIF4SCC ще бъде обсъдено чрез общността Living-in.EU и чрез други форуми с оглед на приемането му като официален документ на Комисията въз основа на обратната информация от потребителите и заинтересованите страни.

За повече информация следете ни в Twitter @ConnectCitiesEU