Обобщение на развитието на широколентовия достъп в Хърватия
Националният план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. има за цел да осигури скорост на изтегляне от най-малко 100 Mbps за всички домакинства с възможност за надграждане до 1 Gbps и 1 Gbps за държавни служби и обществени сгради като училища и здравни заведения. 5G мрежите обхващат всички главни градове и големи магистрали.
Национална стратегия и политика за широколентов достъп
Отговорни органи
- Министерството на морето, транспорта и инфраструктурата (MINIstarstvomora, prometa i infrastrukture) е централният държавен административен орган с експертен опит и отговорност за административните задачи в областта на електронните комуникации, включително политиката и стратегията за широколентов достъп. Чрез дирекция „Въздушен трафик, електронни комуникации и пощенски услуги“ тя отговаря за изготвянето на предложения за стратегии, проучвания, насоки, програми и планове за изпълнение. С него се установяват общите принципи и цели на политиката за развитие на електронните съобщителни мрежи и услуги, включително широколентовата инфраструктура.
- Министерството на регионалното развитие и фондовете на ЕС (MINIstarstvo regionalnoga razvoja i fondova Europske unije) управлява две национални финансирани от ЕС схеми на NGN, рамковата национална програма за развитие на инфраструктурата за широколентов достъп и Националната програма за развитие на широколентовата инфраструктура.
- Хърватският регулаторен орган за мрежови индустрии HAKOM (Hrvatska regulatoryna agencija za mrežne djelatnosti) осигурява пазарна конкуренция, стабилен растеж и среда за иновации на пазара на електронни съобщения и пощенски услуги.
Основни цели за развитие на широколентовия достъп
През март 2021 г. правителството на Република Хърватия прие Националния план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. Планът отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет до 2025 г., отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г. и на Плана за действие 5G за Европа. Хърватският план има за цел да осигури свързаност със скорост на изтегляне от най-малко 100 Mbps за всички домакинства, като същевременно предоставя на държавните офиси и обществени сгради като училища и здравни заведения симетрични връзки от най-малко 1 Gbps. Тя също така търси 5G мрежи във всички основни градове и градове, както и по главните магистрали.
Основни мерки за развитие на широколентовия достъп
Картографиране на широколентовия достъп: HAKOM разработи и актуализира централен инструмент за картографиране, Интерактивен ГИС портал, който предоставя информация за наличието на широколентов достъп, консолидиран план за мобилна комуникационна инфраструктура, както и публикации на намерения за внедряване и скорост на честотната лента.
Национални финансови инструменти за широколентов достъп
Националната рамкова програма за развитие на инфраструктурата за пренос на широколентов достъп в райони, които достигат достатъчни търговски интереси за инвестиции (ONP), е национална (чадър) схема за държавна помощ за широколентов достъп. Освен общите правила за държавна помощ, ONP също така дава насоки за местните общини за изпълнение на индивидуални проекти в рамките на ONP. Общото (максимално) финансиране на национално равнище за рамковата програма възлиза на 257,9 млн. евро, от които 123,1 млн. евро ще бъдат финансирани от ЕФРР, а останалите 134,8 млн. евро ще бъдат покрити от заема от ЕИБ. И двата източника на финансиране (ЕФРР и заем от ЕИБ) представляват безвъзмездни средства за публичните органи на местно и регионално равнище (градове, общини и окръзи). Очаква се приносът на частните фондове за съфинансиране на широколентовите мрежи за ДСП по време на изпълнението на програмата да възлезе на 120 млн. евро. Средният годишен бюджет на програмата за периода 2016—2023 г. възлиза на 31,5 млн. евро. Хърватският регулаторен орган за мрежовите индустрии (HAKOM) е определен като титуляр на ONP.
Националната програма за инфраструктура за широколентов пренос (NP-BBI) обхваща мерки за държавна помощ за част от мрежата за пренос на природен газ в бели райони и има за цел да развие националната широколентова мрежа NGN като мрежов сегмент, свързващ мрежите за ДСП и националните основни мрежи. Програмата беше одобрена от Европейската комисия и ще бъде осъществена чрез модел на публични инвестиции. Пасивната инфраструктура от оптични влакна ще бъде проектирана, изградена и запазена в постоянна публична собственост. След изграждането на инфраструктурата тя ще бъде предлагана на операторите на пазара при равни условия. Въз основа на резултатите от обществените консултации програмата има за цел да обхване най-малко 540 населени места, които първоначално са определени като приоритетни и определени като целеви селища (най-малко 25 % от населението), разположени в крайградски и селски райони на Хърватия. Общият (максимален) бюджет на мярката е 101,4 млн. евро, от които 86,2 млн. евро (85 %) ще бъдат финансирани от ЕФРР, а останалите 15,2 млн. евро (15 %) от национални фондове. Годишният бюджет на схемата възлиза на 14,5 милиона евро за периода 2017—2023 г.
В рамките на новото споразумение за партньорство и новата оперативна програма „Конкурентоспособност и сближаване“ се предлагат две дейности за периода 2021—2027 г.:
- Схема за широколентова инфраструктура от следващо поколение: Изграждането на широколентова инфраструктура от следващо поколение, заедно с връзките с крайните потребители, ще поддържа скорости на достъп от 100 мегабита в секунда (Mbps). Схемата обхваща 540 приоритетни населени места, всяко от които има повече от 1000 жители, плюс около 5 800 по-малки населени места. Всички места, обхванати от инвестицията, са демографско, социално и икономически под средното за страната. Ще бъдат инсталирани около 5650 км влакно. Когато е възможно, ще се използват съществуващите проводи, въпреки че се смята, че ще са необходими нови проводи за приблизително 45 % (около 2,450 km) от разгърнатото влакно. Схемата е разделена на две единици: единият обхваща изграждането на инфраструктура от следващо поколение мрежа за пренос на данни; другата обхваща свързването на публичните администрации с оптичната инфраструктура. Общата инвестиция за схемата е 129,1 млн. евро, като Европейският фонд за регионално развитие на ЕС допринася с 86,2 млн. евро по Оперативна програма „Конкурентоспособност и сближаване“ за програмния период 2014—2020 г. Инвестицията попада в обхвата на приоритета „Използване на информационни и комуникационни технологии“. Хърватия допринася с 42,5 млн. евро.
- Инвестиции в разгръщането на мрежи с много голям капацитет в зоните за ДСП в бели и сиви зони за ДСП за крайните потребители в съответствие с Програмата за подкрепа на цифровата свързаност, като приносът на Хърватия е в размер на 57,5 милиона евро.
Хърватският план за възстановяване и устойчивост включва мерки за свързаност с цел укрепване на свързаността като крайъгълен камък на цифровия преход на обществото и икономиката. На стойност около 106 милиона евро те имат за цел да предоставят услуги за свързаност на VHCN в съответствие с целите на обществото на гигабитов интернет на ЕС за 2025 г.:
- 100 Mbps услуги за 100 000 хърватски домакинства (700 000 жители) в 20 проекта в най-голям брой местни органи на управление, за да се преодолее по-специално бариерата за свързаност пред дистанционната работа и дистанционното обучение, особено в селските райони и сред уязвимите групи, като например студенти от семейства в неравностойно положение или хора с увреждания,
- 1 Gbit услуги за всички основни социално-икономически фактори като училища, университети, изследователски центрове, транспортни центрове, болници, публични административни органи и предприятия.
Други инвестиции в МВУ в размер на около 20 млн. евро ще бъдат насочени към: и) изграждане на пасивна електронна съобщителна инфраструктура за осигуряване на достъп до VHCN и 5G услуги в селски и слабо населени райони, където няма пазарни условия за привличане на частни инвестиции“; и ii) 5G покритие в градските райони и основните сухопътни транспортни маршрути (5G коридори). Около 55 % от домакинствата, обхванати от тези мерки, са в селските райони, 26 % са в крайградски райони, а само 19 % — в градските райони. Около 400 000 EUR ще бъдат инвестирани в дейности по реформи за намаляване на бариерите и насоки за строителство и издаване на разрешения, както и в процедури за хармонизиране.
В своята пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност Хърватия обяви планове за преодоляване на основните пречки пред ефективното разгръщане на ВИТ, като например ограничения при планирането, по-бързи процедури за правата на преминаване и необходимостта от създаване на координационен орган за обработка на разрешителни и изготвяне на насоки за прилагане на таксите.
Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в Хърватия
За най-новите данни за широколентовото покритие, абонаментите и проникването, покритието на различни широколентови технологии и разходи проверете докладите от таблото с показатели и докладите по държави в Индекса за цифрова икономика и общество (DESI).
Предоставяне на радиочестотен спектър за безжичен широколентов достъп
За подробности относно хармонизираните разпределения на радиочестотния спектър се консултирайте с Европейската обсерватория за 5G.
Национални публикации и документи в пресата
Английски език
- Инвестиционна схема Изграждане на инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение и свързване на целевите крайни потребители в рамките на група органи на публичната администрация към широколентовата инфраструктура от следващо поколение
- Хърватия — доклади по държави относно постигнатите резултати в областта на цифровизацията: свързаност, цифрови умения, цифрови обществени услуги и др.
- Проучване относно националните планове за широколентов достъп
- Ръководство за високоскоростни инвестиции в широколентов достъп
- Доклади и анализи за широколентовата свързаност
- Цени на мобилния и фиксирания широколентов достъп в Европа
- Проучване относно широколентовото покритие
Хърватски
- Nacionalni plan razvoja širokopojasnog pristupa u Republici
- Okvirni nacionalni program za razvoj infrastrukture širokopojasnog pristupa (ONP)
Информация за контакт
BCO Хърватия (национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп): Хърватски регулаторен орган за мрежови индустрии, програми за развитие отдел (HAKOM, Hrvatska regulatoryna agencija za mrežne djelatnosti)
Адрес: Роберта Франчеша Михановича 9, 10110 Загреб, Хърватия Свържете се по имейл: + 385 1 700 7399 Уебсайт
Министерство на морето, транспорта и инфраструктурата (Ministarstvo mora, prometa i infrastrukture)
Адрес: Prisavlje 14, 10000 Загреб, Хърватия Свържете се по имейл1 или имейл2 Телефон: + 385 1 6169—060/-110 Уебсайт
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
Find current information on broadband development in each country, as well as national strategies and policies for developing broadband.
Вижте също
Националният план за широколентов достъп на Швеция, приет през 2016 г., има визията за напълно свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.
Цифровата свързаност и разгръщането на 5G са сред десетте стратегически приоритета на Програмата на Испания в областта на цифровите технологии до 2025 г.
Целите на Словения за широколентов достъп са в съответствие с целите на обществото на гигабитов интернет.
Словакия си постави дългосрочната цел да предостави на всички домакинства достъп до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.
Romania’s broadband plan focuses on building up a national broadband network as a first step towards achieving the EU connectivity targets.
Националният план на Полша за широколентов достъп до 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за обществото на гигабитов интернет.
Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентна пазарна среда.
Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.
Литва има за цел да предостави 100 Mbps до 2027 г. на селските райони, както и да подкрепи целите на обществото на гигабитов интернет до 2025 г.
Латвия подкрепя целите на обществото на гигабитов интернет и има за цел да достигне 100 Mbps, които могат да бъдат модернизирани до гигабитов интернет, за градските и селските райони, както и 5G покритие за всички големи градски райони.
Италианската стратегия за ултра широколентов достъп към гигабитовото общество има за цел да осигури гигабитова свързаност на всички до 2026 г.
В националния план за широколентов достъп за Ирландия се предвижда, че до 2026 г. всички помещения в Ирландия ще имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.
Проектът на национална стратегия за цифровизация на Унгария за периода 2021—2030 г. има за цел да постигне целта 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи до 2030 г.
The Greek Digital Transformation Bible 2020-2025 highlights connectivity as one of the five strategic axes and acknowledges the Gigabit Society 2025 targets.
Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията в областта на цифровите технологии и стратегията за гигабитовия интернет от 2022 г. на германското федерално правителство дават приоритет на националното предлагане на FTTH и 5G мрежи.
Националната програма за широколентов достъп France Très Haut Débit определя цел за бърз широколентов достъп за всички домакинства до 2022 г. и оптични кабели за всички до 2025 г.
Финландските органи подкрепят основаващо се на конкуренцията разгръщане на оптични мрежи, подпомагано от публични средства за райони с недостатъчно обслужване, и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.
Естония е установила основно широколентово покритие в цялата страна. Естонската програма в областта на цифровите технологии определя амбициозни цели за 2030 г.
Редица политически инициативи, насочени към покритие с фиксиран и мобилен широколентов достъп в национален мащаб, подкрепят датските цели за широколентов достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава основа за...
Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на VHCN.
Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ и Политиката в областта на електронните комуникации са актуализирани и приети през август 2020 г.
Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия „Цифрова Белгия“. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които високоскоростните услуги не са налични. Чрез...
Стратегията на Австрия за широколентов достъп се фокусира върху националното предлагане на гигабитови връзки (фиксирани и мобилни) до 2030 г.