Хърватският национален план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г. и отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.
Обобщение на развитието на широколентовия достъп в Хърватия
Националният план за развитие на широколентовите мрежи за периода 2021—2027 г. има за цел да осигури скорост на изтегляне от най-малко 100 Mbps за всички домакинства с възможност за надграждане до 1 Gbps и 1 Gbps за правителствени служби и обществени сгради, като училища и здравни заведения. 5G мрежите трябва да обхващат всички главни градове и големи магистрали.
Национална стратегия и политика за широколентов достъп
Отговорни органи
- Министерството на морето, транспорта и инфраструктурата (МинистарствоМора, prometa i infrastrukture)е централният държавен административен орган с експертен опит и отговорност за административни задачи в областта на електронните комуникации, включително широколентова политика и стратегия. Чрез дирекция „Въздушен трафик, електронни комуникации и пощенски услуги“ тя отговаря за изготвянето на предложения за стратегии, проучвания, насоки, програми и планове за изпълнение. Той установява общите принципи и цели на политиката за развитие на електронните съобщителни мрежи и услуги, включително широколентовата инфраструктура.
- Министерството на регионалното развитие и фондовете на ЕС (Министарство регионнога razvoja i fondova Europskeunije) управлява две национални финансирани от ЕС схеми за НГН — Рамковата национална програма за развитие на инфраструктурата за широколентов достъп и Националната програма за развитие на широколентова инфраструктура.
- Хърватският регулаторен орган за мрежовите индустрии HAKOM (Hrvatska regulatoryna agencija za mrežne djelatnosti)осигурява пазарна конкуренция, стабилен растеж и среда за иновации на пазара на електронни съобщения и пощенски услуги.
Основни цели за развитие на широколентовия достъп
През март 2021 г. правителството на Република Хърватия прие Националния план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. Планът отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г., отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г. и на плана за действие за 5G за Европа. Хърватският план има за цел да осигури свързаност със скорост на изтегляне от най-малко 100 Mbps за всички домакинства, като същевременно предоставя правителствени служби и обществени сгради като училища и здравни заведения със симетрични връзки от най-малко 1 Gbps. Тя също така търси 5G мрежи във всички големи градове и по големите магистрали.
Стратегията за цифрова Хърватия до 2032 г. — многосекторен акт за стратегическо планиране — беше одобрена през 2022 г. и определя следните основни стратегически цели:
- развита и иновативна цифрова икономика
- цифровизирана публична администрация
- разработени, налични и използвани мрежи с много голям капацитет
- развити цифрови компетентности за работа и живот в дигитална ера
Основни мерки и финансови инструменти за развитие на широколентовия достъп
Що се отнася до широколентовото картографиране, HAKOM разработи и актуализира централен инструмент за картографиране, наречен Интерактивен ГИС портал, който предоставя информация за наличието на широколентов достъп, консолидиран план за инфраструктура за мобилни комуникации, както и публикации за намерения за разгръщане и скорости на честотната лента.
Националната рамкова програма за развитие на инфраструктурата за широколентов достъп в райони, които не разполагат с достатъчен търговски интерес за инвестиции (ONP), е национална (рамкова) схема за държавна помощ за широколентов достъп. Освен общите правила за държавна помощ, ONP също така въвежда насоки за местните общини за изпълнение на отделни проекти в рамките на ONP. Общият прогнозен (максимален) размер на финансирането на национално равнище за рамковата програма възлиза на 257,9 милиона евро, от които 123,1 милиона евро трябва да бъдат финансирани от ЕФРР, а останалите 134,8 милиона евро, които трябва да бъдат покрити от заема от ЕИБ. И двата източника на финансиране (заем от ЕФРР и ЕИБ) представляват безвъзмездни средства за публичните органи на местно и регионално равнище (градове, общини и окръзи). Очаква се участието на частни средства в съфинансирането на широколентовите мрежи за ДСП по време на изпълнението на програмата да възлезе на 120 млн. евро. Средният годишен бюджет на програмата за периода 2016—2023 г. възлиза на 31,5 милиона евро. Хърватският регулаторен орган за мрежовите индустрии(HAKOM) е определен за титуляр на ONP.
Националната програма за инфраструктура за пренос на широколентов достъп (NP-BBI) обхваща мерки за държавна помощ за преносна част от мрежата NGN в белите райони и има за цел да развие националния пренос на широколентов достъп до интернет като мрежов сегмент, свързващ мрежите за ДСП и националните основни мрежи. Програмата беше одобрена от Европейската комисия и ще бъде осъществена чрез модел за публични инвестиции. Инфраструктурата за пасивни оптични влакна ще бъде проектирана и изградена и запазена в постоянна публична собственост. След изграждането на инфраструктурата тя ще бъде предложена на операторите на пазара при равни условия. Въз основа на резултатите от обществените консултации програмата има за цел да обхване най-малко 540 населени места, които първоначално са приоритизирани и определени като целеви селища (най-малко 25 % от населението), разположени в крайградски и селски райони на Хърватия. Общият прогнозен (максимален) бюджет на мярката е 101,4 милиона евро, от които 86,2 милиона евро (85 %) ще бъдат финансирани от ЕФРР, а останалите 15,2 милиона евро (15 %) от национални фондове. Годишният бюджет на схемата възлиза на 14,5 милиона евро за периода 2017—2023 г.
В рамките на новото споразумение за партньорство и новата оперативна програма „Конкурентоспособност и сближаване“ за периода 2021—2027 г. се предлагат две дейности:
- Схема за широколентова инфраструктура от следващо поколение: изграждане на инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение, заедно с връзки с крайните потребители, която ще поддържа скорост на достъп от 100 мегабита в секунда (Mbps). Схемата обхваща 540 приоритетни населени места, всяко от които има повече от 1000 жители, плюс около 5800 по-малки населени места. Всички места, обхванати от инвестицията, са демографски, социални и икономически под средните за страната. Ще бъдат инсталирани около 5650 км влакно. Когато е възможно, ще се използват съществуващи канали, въпреки че се смята, че ще са необходими нови канали за приблизително 45 % (около 2 450 km) от разгърнатото влакно. Схемата е разделена на две единици: едната обхваща изграждането на инфраструктура за пренос на мрежата от следващо поколение; другият обхваща свързването на публичните администрации с оптичната инфраструктура. Общият размер на инвестициите за схемата е 129,1 млн. евро, като Европейският фонд за регионално развитие на ЕС предоставя 86,2 млн. евро чрез оперативна програма „Конкурентоспособност и сближаване“ за програмния период 2014—2020 г. Инвестицията попада в обхвата на приоритета „Използване на информационни и комуникационни технологии“. Хърватия внася 42,5 млн. евро.
- Инвестиции в разгръщането на мрежи с много голям капацитет в бели и сиви райони за ДСП за крайни потребители в съответствие с Програмата за подкрепа на цифровата свързаност, като приносът на Хърватия възлиза на 57,5 милиона евро.
Хърватският план за възстановяване и устойчивост включва мерки за свързаност за укрепване на свързаността като крайъгълен камък на цифровия преход на обществото и икономиката. На стойност около 106 милиона евро те имат за цел да предоставят услуги за свързаност на VHCN в съответствие с целите на ЕС за общество на гигабитов интернет за 2025 г.:
- 100 Mbps услуги за 100,000 хърватски домакинства (700,000 жители) в 20 проекта в толкова единици на местното самоуправление, за да се преодолее по-специално бариерата за свързаност пред дистанционната работа и дистанционното обучение, особено в селските райони и сред уязвимите групи, като например студенти от семейства в неравностойно положение или хора с увреждания
- 1 Gbit услуги за всички основни социално-икономически движещи сили като училища, университети, изследователски центрове, транспортни центрове, болници, публични административни органи и предприятия.
Други инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на около 20 милиона евро ще бъдат насочени към: I) изграждане на пасивна инфраструктура за електронни съобщения с цел осигуряване на достъп до VHCN и 5G услуги в селски и слабо населени райони, където няма пазарни условия за привличане на частни инвестиции“; и ii) 5G покритие в градските райони и основните наземни транспортни маршрути (5G коридора). Около 55 % от домакинствата, обхванати от тези мерки, са в селските райони, 26 % са в крайградските райони, а едва 19 % — в градските райони. Около 400,000 EUR ще бъдат инвестирани в дейности за реформи за намаляване на пречките и насоки за строителство и издаване на разрешения, както и за процедури за хармонизиране.
В своята пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност Хърватия обяви планове за преодоляване на основните пречки пред ефективното внедряване на VHCN, като например ограничения при планирането, по-бързи процедури по отношение на правата на преминаване и необходимостта от създаване на координационен орган за обработване на разрешенията и изготвяне на насоки за прилагането на таксите.
Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в Хърватия
Що се отнася до най-новите данни за широколентовото покритие, абонаментите и проникването, покритието на различни широколентови технологии проверява докладите по държави от индекса за цифрова икономика и общество (DESI).
Предоставяне на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги
За подробности относно хармонизираните разпределения на радиочестотния спектър, моля, направете справка в доклада на Европейската обсерватория за 5G.
Национални и европейски публикации и документи за пресата
Английски
- Инвестиционна схема: Изграждане на национална инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение и свързване на целевите крайни потребители в рамките на група от органи на публичната администрация с инфраструктурата за широколентов достъп от следващо поколение
- Наръчник за инвестиции в широколентов достъп
- Мобилни и фиксирани цени за широколентов достъп в Европа през 2022 г.
- Проучване на националните планове за широколентов достъп в ЕС-27
- Доклади и анализи за широколентова свързаност
Хърватски
- Nacionalni план razvoja širokopojasnog Pristupa u Republici Hrvatskoj u razdoblju od 2021. do 2027. Godine
- Okvirni nacionalni program za razvoj infrastrukture širokopojasnog Pristupa (ONP)
Информация за контакт
BCO Хърватия (национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп): Хърватски регулаторен орган за мрежовите индустрии, отдел „Програми за развитие“ (HAKOM, Hrvatska regulatoryna agencija za mrežne djelatnosti)
Адрес: Roberta Frangeša Mihanovića 9, 10110 Загреб, Хърватия
Контакт по електронна поща
Телефон: + 385 1 700 7399 Уебсайт
Министерство на морето, транспорта и инфраструктурата (Ministarstvo mora, prometa i infrastrukture)
Адрес: Prisavlje 14, 10000 Загреб, Хърватия
Контакт по имейл1 или имейл2
Телефон: + 385 1 6169—060/-110 Уебсайт
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
Find current information on broadband development in each country, as well as national strategies and policies for developing broadband.
Вижте също
Националният план на Швеция за широколентов достъп, приет през 2016 г., има визия за изцяло свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.
Цифровата свързаност и внедряването на 5G са сред десетте стратегически приоритета на испанската програма в областта на цифровите технологии.
Словения избира технологична неутралност и динамика на пазара при разработването на широколентови мрежи, по-специално конкуренция, основана на инфраструктура и услуги.
Словакия си е поставила дългосрочната цел за предоставяне на достъп на всички домакинства до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.
Румъния се съсредоточава върху изграждането на национална широколентова мрежа като стъпка към постигането на целите на ЕС за свързаност.
Програмата на Португалия в областта на цифровите технологии и националната стратегия за свързаност в електронните съобщителни мрежи с много голям капацитет за периода 2023—2030 г. оформят развитието на цифровата инфраструктура в Португалия.
Националният план на Полша за широколентов достъп до 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за общество на гигабитов интернет.
Разширяването на надеждна и силна цифрова инфраструктура и преодоляването на цифровото разделение са във фокуса на политиките в областта на цифровата инфраструктура в Нидерландия.
Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентна пазарна среда.
Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.
Литва има за цел да предостави 100 Mbps до 2027 г. на селските райони, както и да подкрепи целите за обществото на гигабитов интернет за 2025 г.
Латвия подкрепя целите на обществото на гигабитов интернет и се стреми към 100 Mbps, които могат да бъдат модернизирани до гигабитов интернет, за градските и селските райони и 5G покритие за всички големи градски райони.
Италианската стратегия за Ultra Broadband има за цел да осигури гигабитова свързаност на всички до 2026 г.
Националният план за широколентов достъп за Ирландия предвижда, че до 2026 г. всички помещения в Ирландия ще имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.
Националната стратегия за цифровизация на Унгария за периода 2022—2030 г. има за цел до 2030 г. 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи.
Националният план за широколентов достъп за периода 2021—2027 г. насърчава използването на фиксирани мрежи с много голям капацитет и 5G мрежи. Гръцката Библия за цифрова трансформация за 2020—2025 г. подчертава свързаността като една от петте стратегически оси и признава целите...
Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията за цифровите технологии и стратегията за гигабитов интернет за 2022 г. на федералното правителство на Германия дават приоритет на доставките на FTTH и 5G мрежи в национален мащаб.
Националната програма за широколентов достъп France Très Haut Débit определя цел за бърз широколентов достъп за всички домакинства до 2022 г. и оптични влакна за всички до 2025 г.
Финландските органи подкрепят основаваща се на конкуренцията, оптична мрежа, подпомагана от публични средства за райони с недостатъчно обслужване, и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.
Естония е установила основно широколентово покритие в цялата страна. В естонската програма в областта на цифровите технологии се определят амбициозни цели за 2030 г.
Редица политически инициативи, насочени към стационарно и мобилно широколентово покритие в национален мащаб, подкрепят датските цели за широколентов достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава основа за датските...
Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на VHCN.
Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ и Политиката за електронните комуникации бяха актуализирани и приети през август 2020 г.
Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия, наречена Digital Belgium. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които високоскоростните услуги не са налични...
Стратегията на Австрия за широколентов достъп е съсредоточена върху предлагането на гигабитови връзки в национален мащаб (фиксирани и мобилни) до 2030 г.