Литва има за цел да предостави 100 Mbps до 2027 г. на селските райони, както и да подкрепи целите за обществото на гигабитов интернет за 2025 г.
Обобщение на развитието на широколентовия достъп в Литва
Планът на Литва за развитие на свръхвисокоскоростен широколентов достъп от октомври 2021 г. има за цел да осигури скорост на интернет от най-малко 100 Mbps за домакинствата и публичните институции в градовете и селските райони до 2027 г.
Национална стратегия и политика за широколентов достъп
Отговорни органи
- Министерството на транспорта и съобщенията на Литва (Susisiekimo ministerija) отговаря за държавната политика в областта на развитието на широколентовия достъп, координацията и контрола на нейното прилагане — особено в областите, в които тази инфраструктура не е налична или няма конкуренция при предоставянето на широколентови услуги. Министерството действа като национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп.
- Комитетът за развитие на информационното общество(Informacinės visuomenės plėtroskomitetas) към Министерството на транспорта и съобщенията участва в процеса на формиране на държавната политика в разработването на информационни и комуникационни технологии в Литва и координиране на нейното прилагане.
- Публично предприятие Plačiajuostis Internetas (широколентов интернет) е организация с нестопанска цел, собственост на Министерството на транспорта и съобщенията и отговаря за изпълнението на националната стратегия за широколентов достъп. Plačiajuostis Internetas експлоатира обществена оптична мрежа за пренос на едро като оператор на едро, като предоставя на всички заинтересовани оператори на дребно достъп до тази мрежа при равни условия, като по този начин дава възможност на операторите на дребно да предоставят услуги за бърз достъп до интернет на домакинствата, предприятията, публичните и частните институции, включително общини, училища, библиотеки, болници в селските райони на Литва.
- Регулаторният орган за комуникациите (Ryši reguliavimo tarnyba)е независимата национална институция, която наблюдава и регулира пазарите на широколентов достъп в Литва.
Основни цели за развитие на широколентовия достъп
Планът за развитие на свръхвисокоскоростен широколентов достъп беше стартиран от Министерството на транспорта и съобщенията през октомври 2021 г. Планът ще ускори изграждането на инфраструктура за електронни съобщения, така че в периода 2021—2027 г. скоростта на интернет от най-малко 100 Mbps да достигне до домакинствата и публичните институции не само в големите градове, но и в селските райони. 75 млн. евро ще бъдат отпуснати за развитието на свръхбърз достъп до интернет. Това финансиране ще се използва за изграждане на комуникационни кули и полагане на оптични линии. При планирането на инвестициите основните обществени и икономически пространства на дейност и публичните институции ще бъдат разглеждани и свързани с широколентовата мрежа.
През октомври 2021 г. Министерството на транспорта и съобщенията, заедно с институциите от публичния сектор и операторите на далекосъобщителни услуги, подписа меморандум, с който всички страни се споразумяха да постигнат скорост на връзката от 100 Mbps до най-малко 95 % от литовските домакинства до 2025 г.
Министерството на транспорта и съобщенията създаде работна група по 5G, която да обсъди и разработи заедно със заинтересованите страни Насоки за развитието на следващото поколение мобилни мрежи (5G) в Република Литва за периода 2020—2025 г., приети през 2020 г. Насоките съдържат набор от мерки за улесняване на разгръщането на 5G в Литва, например мерки за достъп до обекти за изграждане на радиомрежи. Меморандум относно развитието на 5G в Литва, подписан през октомври 2021 г., обещава, че до 2025 г. международните сухопътни транспортни коридори Via Baltica & Rail Baltica ще предлагат непрекъснати услуги за 5G връзка. Проект за 5G се подготвя от Plačiajuostis Internetas.
Регулаторни мерки
Правилата за инсталиране, поддръжка и използване на инфраструктурата за електронни съобщения се приемат от директора на Регулаторния орган по съобщенията. Документите определят основните изисквания за проектиране, изграждане, изграждане, монтаж или реконструкция, ремонт на електронна съобщителна инфраструктура. Те също така определят изисквания за проектирането, изграждането и инсталирането на нови или реконструирани съществуващи сгради (включително мерки за намаляване на разходите), доколкото тези работи са свързани с инфраструктурата за електронни комуникации в тези строителни проекти. В процес на изпълнение са мерки относно процедурите и условията за общо използване на инфраструктурата за електронни съобщения и други цели (тръби, кабели, канали, шахти, подпорни конструкции, включително кули, мачти, сгради, въведени конструкции, сградни инсталации) и други съоръжения.
На 15 декември 2016 г. Литва прие изменение на Закона за електронните съобщения № IX-2135. Законът влезе в сила на 24 декември 2016 г. Постановлението на директора на Регулаторния орган по съобщенията за изменение на Заповед № 1V-978 на директора на Регулаторния орган по съобщенията от 14 октомври 2011 г. „За одобряване на правила за инсталиране, маркиране, надзор и използване на инфраструктурата за електронни съобщения“ беше прието на 10 януари 2017 г. и влезе в сила на 13 януари 2017 г.
Регулаторният орган по съобщенията поема функциите както на единен информационен пункт, така и на национален орган за уреждане на спорове. Очаква се тези изменения да подобрят допълнително възможностите за разширяване на широколентовата инфраструктура в Литва, тъй като операторите ще имат по-добри възможности да използват алтернативни инфраструктури за развитие на широколентовия достъп.
В своята пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност Литва планира да повиши прозрачността на съществуващата инфраструктура и строителни работи с нова национална уеб-базирана географска информационна система. Тя възнамерява да разработи насоки за улесняване на правните, техническите и административните условия за мобилните оператори и да прилага гъвкав разрешителен режим с акцент върху местното лицензиране, споделянето на инфраструктура или други пазарни нужди за радиочестотната лента 26 GHz.
Национални и регионални финансови инструменти за широколентов достъп
Държавата подкрепя развитието на широколентови мрежи в селските райони, които са непривлекателни за частните инвеститори, използвайки различни фондове (ЕФРР, ЕЗФРСР, МВУ) за изграждане на мрежи с много голям капацитет в отдалечени райони.
Литовският план за възстановяване и устойчивост обещава 49 млн. евро за инфраструктурни инвестиции, включително изграждането на 50 нови кули, разгръщането на 2000 км оптични влакна и свързаното с тях активно оборудване с подходяща поддръжка и администрация. Тези инвестиции следва да осигурят гигабитова скорост за 5000 предприятия/институции с интензивно използване на цифрови технологии. Освен това доставчиците на интернет услуги в белите райони следва да могат да увеличат скоростта на своите услуги в последната миля.
Инвестиционен проект Високоскоростната комуникационна инфраструктура има за цел да свърже 5000 места с гигабитови скорости в районите, където тези услуги няма да бъдат предоставяни на търговска основа. Мярката се подпомага от фондовете по МВУ по интегрирания план „Ново поколение Литва„, изготвен от Министерството на финансите на Република Литва, компонентът „Цифрова трансформация за икономически растеж„включва инвестиции C.1.5.2 „Стъпка към 5G“. 1.5.2 Подмера 2 „По-нататъшно развитие на свръхвисокоскоростни мрежи“.
Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в Литва
Що се отнася до най-новите данни за широколентовото покритие, абонаментите и проникването, покритието на различни широколентови технологии проверява докладите по държави от индекса за цифрова икономика и общество (DESI).
Органът за регулиране на съобщенията разработи усъвършенстван инструмент за крайните ползватели за измерване на скоростта на достъп до интернет, който позволява на крайните ползватели да измерват реалните скорости на своите услуги за достъп до интернет.
Предоставяне на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги
За подробности относно хармонизираните разпределения на радиочестотния спектър, моля, направете справка в доклада на Европейската обсерватория за 5G.
Национални и европейски публикации и документи за пресата
Английски
- Наръчник за инвестиции в широколентов достъп
- Мобилни и фиксирани цени за широколентов достъп в Европа през 2022 г.
- Проучване на националните планове за широколентов достъп в ЕС-27
- Доклади и анализи за широколентова свързаност
Литовски
- Spartaus plačiajuosčio ryšio plėtros planas 2021—2027
- Система за наблюдение на безжичния достъп до интернет
Информация за контакт
BCO Литва (национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп): Министерство на транспорта и съобщенията
Адрес: Гедимино Ав. 17, 01505 Вилнюс, Литва
Контакт по електронна поща
: + 370 5 239 3870 Уебсайт
Министерство на транспорта и съобщенията — Отдел „Електронни комуникации„към Тематичен отдел „Информационно общество“ (Susisiekimo ministerija)
Адрес: Гедимино Ав. 17, 01505 Вилнюс, Литва
Контакт по електронна поща
: + 370 5 239 3870 Уебсайт
Комитет за развитие на информационното общество към Министерството на транспорта и съобщенията (Informacinės visuomenės plėtros komitetas prie Susisiekimo ministerijos)
Адрес: Гедимино Ав. 7, 01103 Вилнюс, Литва
Контакт по електронна поща
: + 370 5 266 51 61 Уебсайт
PE Plačiajuostis Internetas
Адрес: Sausio 13-osios g. 10, 04347 Вилнюс, Литва
Контакт по електронна поща
Телефон: + 370 5 243 0882 Уебсайт
Регулаторен орган за комуникациите на Република Литва (Ryši reguliavimo tarnyba)
Адрес: Ул. „Мортос“ 14, 03219 Вилнюс, Литва
Контакт по електронна поща
: + 370 5 210 56 33 Уебсайт
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
Намерете актуална информация за развитието на широколентовия достъп във всяка държава, както и национални стратегии и политики за развитие на широколентовия достъп.
Вижте също
Националният план на Швеция за широколентов достъп, приет през 2016 г., има визия за изцяло свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.
Цифровата свързаност и внедряването на 5G са сред десетте стратегически приоритета на испанската програма в областта на цифровите технологии.
Словения избира технологична неутралност и динамика на пазара при разработването на широколентови мрежи, по-специално конкуренция, основана на инфраструктура и услуги.
Словакия си е поставила дългосрочната цел за предоставяне на достъп на всички домакинства до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.
Румъния се съсредоточава върху изграждането на национална широколентова мрежа като стъпка към постигането на целите на ЕС за свързаност.
Програмата на Португалия в областта на цифровите технологии и националната стратегия за свързаност в електронните съобщителни мрежи с много голям капацитет за периода 2023—2030 г. оформят развитието на цифровата инфраструктура в Португалия.
Националният план на Полша за широколентов достъп до 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за общество на гигабитов интернет.
Разширяването на надеждна и силна цифрова инфраструктура и преодоляването на цифровото разделение са във фокуса на политиките в областта на цифровата инфраструктура в Нидерландия.
Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентна пазарна среда.
Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.
Латвия подкрепя целите на обществото на гигабитов интернет и се стреми към 100 Mbps, които могат да бъдат модернизирани до гигабитов интернет, за градските и селските райони и 5G покритие за всички големи градски райони.
Италианската стратегия за Ultra Broadband има за цел да осигури гигабитова свързаност на всички до 2026 г.
Националният план за широколентов достъп за Ирландия предвижда, че до 2026 г. всички помещения в Ирландия ще имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.
Националната стратегия за цифровизация на Унгария за периода 2022—2030 г. има за цел до 2030 г. 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи.
Националният план за широколентов достъп за периода 2021—2027 г. насърчава използването на фиксирани мрежи с много голям капацитет и 5G мрежи. Гръцката Библия за цифрова трансформация за 2020—2025 г. подчертава свързаността като една от петте стратегически оси и признава целите...
Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията за цифровите технологии и стратегията за гигабитов интернет за 2022 г. на федералното правителство на Германия дават приоритет на доставките на FTTH и 5G мрежи в национален мащаб.
Финландските органи подкрепят основаваща се на конкуренцията, оптична мрежа, подпомагана от публични средства за райони с недостатъчно обслужване, и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.
Естония е установила основно широколентово покритие в цялата страна. В естонската програма в областта на цифровите технологии се определят амбициозни цели за 2030 г.
Редица политически инициативи, насочени към стационарно и мобилно широколентово покритие в национален мащаб, подкрепят датските цели за широколентов достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава основа за датските...
Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на VHCN.
Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.
Хърватският национален план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г. и отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ и Политиката за електронните комуникации бяха актуализирани и приети през август 2020 г.
Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия, наречена Digital Belgium. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които високоскоростните услуги не са налични...
Стратегията на Австрия за широколентов достъп е съсредоточена върху предлагането на гигабитови връзки в национален мащаб (фиксирани и мобилни) до 2030 г.