Skip to main content
Shaping Europe’s digital future

Широколентов достъп в Литва

Литва има за цел да предостави 100 Mbps до 2027 г. на селските райони, както и да подкрепи целите на обществото на гигабитов интернет до 2025 г.

    знамето на Литва

Обобщение на развитието на широколентовия достъп в Литва

Планът на Литва за развитие на свръхвисокоскоростен широколентов достъп от октомври 2021 г. има за цел да осигури скорост на интернет от най-малко 100 Mbps за домакинствата и публичните институции в градовете и селските райони до 2027 г. Програмата на Република Литва в областта на цифровите технологии за развитие на информационното общество за периода 2014—2020 г. подкрепя целите на обществото на гигабитов интернет.

Национална стратегия и политика за широколентов достъп

Отговорни органи

  • Министерството на транспорта и съобщенията на Литва (Sussiiekimo Ministerija) отговаря за държавната политика в областта на развитието на широколентовия достъп, координацията и контрола на нейното прилагане, особено в областите, в които тази инфраструктура не е налична или няма конкуренция при предоставянето на широколентови услуги. Пряко ангажирани отдели са Тематичният отдел на информационното общество, който подпомага формулирането на държавна политика в областта на развитието на широколентовата инфраструктура и координира и контролира нейното изпълнение, както и отдел „Бюджет и управление на държавната собственост“, отговарящ за стратегическото планиране, финансирането и общите управленски задачи. Министерството действа като национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп.
  • Комитетът за развитие на информационното общество(Informacinės visuomenės plėtros komitetas) към Министерството на транспорта и съобщенията участва в процеса на оформяне на държавната политика за развитие на информационните и комуникационните технологии в Литва и координиране на нейното прилагане.
  • Public Enterprise Plačiajuostis Internetas (Broadband Internet) е юридическо лице с нестопанска цел, собственост на Министерството на транспорта и съобщенията и отговаря за изпълнението на националната стратегия за широколентов достъп. Plačiajuostis Internetas управлява обществена мрежа за пренос на едро на едро като оператор на едро, като предоставя на всички заинтересовани оператори на дребно достъп до тази мрежа при равни условия, като по този начин дава възможност на операторите на дребно да предоставят услуги за бърз достъп до интернет на домакинствата, предприятията, публичните и частните институции, включително общини, училища, библиотеки, болници в селските райони на Литва.
  • Регулаторният орган в областта на съобщенията(RyšiΩ reguliavimo tarnyba) е независимата национална институция, която следи и регулира литовските пазари за широколентов достъп.

Основни цели за развитие на широколентовия достъп

Планът за развитие на свръхвисокоскоростен широколентов достъп беше стартиран от Министерството на транспорта и съобщенията през октомври 2021 г. Планът ще ускори изграждането на инфраструктура за електронни съобщения, така че в периода 2021—2027 г. интернет скоростите от най-малко 100 Mbps да достигнат до домакинствата и публичните институции не само в големите градове, но и в селските райони. 75 млн. евро ще бъдат отпуснати за развитието на свръхвисокоскоростен достъп до интернет. Това финансиране ще се използва за изграждане на комуникационни кули и полагане на оптични линии. При планирането на инвестициите основните обществени и икономически пространства и публични институции ще бъдат разглеждани и свързани с широколентовата мрежа.

През октомври 2021 г. Министерството на транспорта и съобщенията, заедно с институциите от обществения сектор и операторите на далекосъобщителни услуги, подписа меморандум, с който всички страни се споразумяха да постигнат скорост от 100 Mbps за най-малко 95 % от литовските домакинства до 2025 г.

Литовската програма за развитие на информационното общество за периода 2014—2020 г. „Програма в областта на цифровите технологии на Република Литва“ (одобрена с Резолюция № 244 на правителството на Република Литва от 12 март 2014 г.) е съсредоточена върху три основни области:

  • умения и мотивация на литовските граждани да използват ИКТ,
  • разработване на електронно съдържание и
  • развитие на инфраструктурата на ИКТ, включително достъпа до ДСП.

Програмата в областта на цифровите технологии беше актуализирана през 2017 г. и 2019 г. и бяха направени препратки към целите на обществото на гигабитов интернет. Програмата се основава на предположението, че само балансираното развитие на всички тези области може да доведе до устойчиво и бързо развитие на информационното общество и да доведе до изпълнение на целите на обществото на гигабитов интернет и на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Една от целите на програмата е да се гарантира развитието на географски единна високоскоростна широколентова инфраструктура и да се насърчи използването на интернет услуги (цел 5). За постигането на тази цел допринасят следните мерки:

  • да осигури развитието на широколентовите електронни съобщителни мрежи в областите, в които пазарът не е осигурил развитието на инфраструктурата и предоставянето на услуги,
  • насърчаване на конкуренцията на пазара на широколентови съобщителни услуги и използването на широколентови услуги,
  • да се модернизира и развие инфраструктурата за публичен достъп до интернет в библиотеките.

В областта на развитието на широколентовия достъп програмата на Литва в областта на цифровите технологии се съсредоточава върху предоставянето на стимули за инвестиции в широколентова инфраструктура и се намесва, когато пазарните оператори не успяват да задоволят търсенето на широколентов достъп поради ниска степен на икономическа жизнеспособност. Той също така отдава висок приоритет на стимулирането на търсенето на бърз достъп до интернет, както и на цифровата грамотност на литовците.

Министерството на транспорта и съобщенията създаде работна група по 5G, която да обсъди и разработи заедно със заинтересованите страни „Насоки за развитие на мобилни мрежи от следващо поколение (5G) в Република Литва за периода 2020—2025 г.“, приети през 2020 г. Насоките съдържат набор от мерки за улесняване на внедряването на 5G в Литва, например мерки за достъп до обекти за изграждане на радиомрежи. В меморандум относно развитието на 5G в Литва, подписан през октомври 2021 г., се обещава, че до 2025 г. международните коридори за сухопътен транспорт Via Baltica & Rail Baltica ще предлагат непрекъснати услуги за 5G връзка. Инвестиционен проект за 5G се подготвя от Plačiajuostis Internetas.

Мерки за регулиране

Правилата за инсталиране, поддръжка и използване на електронната съобщителна инфраструктура се приемат от директора на регулаторния орган за съобщенията. Документите определят основните изисквания за проектиране, изграждане, изграждане, монтаж или реконструкция, ремонт на електронна съобщителна инфраструктура, както и проектиране, изграждане и инсталиране на нови или реконструирани съществуващи сгради (включително мерки за намаляване на разходите), доколкото тези дейности са свързани с инфраструктурата за електронни съобщения в тези строителни проекти. В процес на изпълнение са мерки относно процедурите и условията за общо ползване на инфраструктурата за електронни съобщения и други цели (тръби, кабели, канали, шахти, задържащи конструкции, включително кули, мачти, сгради, конструкции, сградни инсталации) и други съоръжения.

На 15 декември 2016 г. Литва прие изменение на Закона за електронните съобщения № IX-2135. Законът влезе в сила на 24 декември 2016 г. Актът за изпълнение — Заповед на директора на регулаторния орган за съобщенията за изменение на Заповед № 1V-978 на директора на регулаторния орган за съобщенията от 14.10.2011 г. „За одобряване на правила за инсталиране, маркиране, надзор и използване на инфраструктурата за електронни съобщения“ е приета на 10.1.2017 г. и влиза в сила на 13.1.2017 г.

Регулаторният орган в областта на съобщенията поема функциите както на единния информационен център, така и на националния орган за уреждане на спорове. Очаква се тези изменения да подобрят допълнително възможностите за разширяване на широколентовата инфраструктура в Литва, тъй като операторите ще имат по-добри възможности да използват алтернативни инфраструктури за развитие на широколентовия достъп.

В своята пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност Литва планира да повиши прозрачността на съществуващата инфраструктура и строителни работи с нова национална уеб-базирана географска информационна система. Тя възнамерява да разработи насоки за улесняване на правните, техническите и административните условия за мобилните оператори и да прилага гъвкав разрешителен режим, с акцент върху местното лицензиране, споделянето на инфраструктура или други пазарни нужди за радиочестотната лента 26 GHz.

Национални и регионални финансови инструменти за широколентов достъп

Държавата подкрепя развитието на широколентови мрежи в селските райони, които са непривлекателни за частните инвеститори, използващи различни фондове (ЕФРР, ЕЗФРСР, МВУ) за изграждане на мрежи с много голям капацитет в отдалечени райони.

Литовският план за възстановяване и устойчивост поема ангажимент за 49 млн. евро за инвестиции в инфраструктура, включително за изграждане на 50 нови кули, разполагане на 2000 км влакно и свързано с него активно оборудване с подходяща поддръжка и администриране. Тези инвестиции следва да осигурят гигабитова скорост на 5000 предприятия/институции, използващи цифрови технологии. Освен това доставчиците на интернет услуги в белите райони следва да могат да увеличат скоростта на своите услуги в последната миля.

Подготвя се инвестиционен проект Високоскоростна комуникационна инфраструктура. Проектът има за цел да свърже 5000 локации с гигабитови скорости в районите, където тези услуги няма да бъдат предоставяни на търговска основа. Мярката трябва да бъде подкрепена от фондовете на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на интегрирания план „Ново поколение Литва„, изготвен от Министерството на финансите на Република Литва, компонентът „Цифрова трансформация за икономически растеж„включва инвестиции C.1.5.2 „Стъпка към 5G“. 1.5.2 Подмярка 2 „По-нататъшно развитие на мрежи с ултра висока честотна лента“. Инвестиционният проект се изготвя от избрания чрез обществена поръчка доставчик — Starkodas, UAB и се подава заявление за финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в Литва

За най-новите данни за широколентовото покритие, абонаментите и проникването, покритието на различни широколентови технологии и разходи, проверете докладите от набора от показатели и докладите по държави на Индекса за цифрова икономика и общество (DESI).

Регулаторният орган за комуникациите разработи усъвършенстван инструмент за крайните потребители за измерване на скоростта на достъп до интернет, който позволява на крайните потребители да измерват реалните скорости на своите услуги за достъп до интернет.

Предоставяне на радиочестотен спектър за безжичен широколентов достъп

За подробности относно хармонизираните разпределения на радиочестотния спектър се консултирайте с Европейската обсерватория за 5G.

Национални публикации и документи в пресата

Английски език

Литовски

Информация за контакт

BCO Литва (национална служба за компетентност в областта на широколентовия достъп): Министерство на транспорта и съобщенията

Адрес: Гедимино Ав. 17, 01505 Вилнюс, Литва Свържете се по електронна поща: + 370 5 239 3870 Уебсайт

Министерство на транспорта и съобщенията — отдел „Електронни комуникации“ към Тематичен отдел на информационното общество (Susisiekimo ministerija)

Адрес: Гедимино Ав. 17, 01505 Вилнюс, Литва Свържете се по електронна поща: + 370 5 239 3870 Уебсайт

Комисия за развитие на информационното общество към Министерството на транспорта и съобщенията (Informacinės visuomenės plėtros komitetas prie Susisiekimo ministerijos)

Адрес: Гедимино Ав. 7, 01103 Вилнюс, Литва Свържете се по електронна поща: + 370 5 266 51 61 Уебсайт

PE Plačiajuostis Internetas

Адрес: Sausio 13-osios g. 10, 04347 Вилнюс, Литва Свържете се по електронна поща: + 370 5 243 0882 Уебсайт

Регулаторен орган в областта на комуникациите на Република Литва (RyšiΩ reguliavimo tarnyba)

Адрес: Ул. „Мортос“. 14, 03219 Вилнюс, Литва Свържете се по електронна поща: + 370 5 210 56 33 Уебсайт

Последни новини

WEBseries 11: Training for Broadband Competence Offices

The eleventh season of online knowledge exchange and capacity-building sessions provided to the European Broadband Competence Offices (BCOs) Network will delve into a variety of topics.

REPORT / STUDY |
Широколентов достъп в Европа (2022 г.)

В проучването относно широколентовия достъп до 2022 г. се наблюдава напредъкът на държавите членки по отношение на целите, определени в политическата програма „Цифрово десетилетие“, а именно: „Гигабитова свързаност за всички до 2030 г. „и „най-малко 5G във всички населени райони“.

NEWS ARTICLE |
Кандидатствайте за Европейските награди за широколентов достъп за 2023 г.

С европейските награди за широколентов достъп за 2023 г. се открояват проекти, които ни насочват към цифровото десетилетие на Европа. Проектите, предоставящи достъп до гигабитова свързаност и 5G услуги, имат последната възможност да кандидатстват за наградите до 15 септември.

VIDEO |
Общата селскостопанска политика като двигател на цифровата трансформация на селските райони

Чрез общата селскостопанска политика (ОСП) ЕС прави селските райони и селското стопанство по-конкурентоспособни и устойчиви. Част от това е чрез инвестиране в цифрова трансформация като част от стратегическите планове по ОСП на държавите членки.

Съдържание по темата

Обща картина

Broadband in EU countries

Find current information on broadband development in each country, as well as national strategies and policies for developing broadband.

Вижте също

Широколентов достъп в Швеция

Националният план за широколентов достъп на Швеция, приет през 2016 г., има визията за напълно свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.

Широколентов достъп в Испания

Цифровата свързаност и разгръщането на 5G са сред десетте стратегически приоритета на Програмата на Испания в областта на цифровите технологии до 2025 г.

Широколентов достъп в Словакия

Словакия си постави дългосрочната цел да предостави на всички домакинства достъп до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.

Широколентов достъп в Полша

Националният план на Полша за широколентов достъп до 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за обществото на гигабитов интернет.

Широколентов достъп в Малта

Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентна пазарна среда.

Широколентов достъп в Люксембург

Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.

Широколентов достъп в Италия

Италианската стратегия за ултра широколентов достъп към гигабитовото общество има за цел да осигури гигабитова свързаност на всички до 2026 г.

Широколентов достъп в Ирландия

В националния план за широколентов достъп за Ирландия се предвижда, че до 2026 г. всички помещения в Ирландия ще имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.

Широколентов достъп в Унгария

Проектът на национална стратегия за цифровизация на Унгария за периода 2021—2030 г. има за цел да постигне целта 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи до 2030 г.

Широколентов достъп в Германия

Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията в областта на цифровите технологии и стратегията за гигабитовия интернет от 2022 г. на германското федерално правителство дават приоритет на националното предлагане на FTTH и 5G мрежи.

Широколентов достъп във Франция

Националната програма за широколентов достъп France Très Haut Débit определя цел за бърз широколентов достъп за всички домакинства до 2022 г. и оптични кабели за всички до 2025 г.

Широколентов достъп във Финландия

Финландските органи подкрепят основаващо се на конкуренцията разгръщане на оптични мрежи, подпомагано от публични средства за райони с недостатъчно обслужване, и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.

Широколентов достъп в Естония

Естония е установила основно широколентово покритие в цялата страна. Естонската програма в областта на цифровите технологии определя амбициозни цели за 2030 г.

Широколентов достъп в Дания

Редица политически инициативи, насочени към покритие с фиксиран и мобилен широколентов достъп в национален мащаб, подкрепят датските цели за широколентов достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава основа за...

Широколентов достъп в Чешката република

Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на VHCN.

Широколентов достъп в Кипър

Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.

Широколентов достъп в Хърватия

Хърватският национален план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г. и отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.

Broadband – Република България

Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ и Политиката в областта на електронните комуникации са актуализирани и приети през август 2020 г.

Широколентов достъп в Белгия

Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия „Цифрова Белгия“. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които високоскоростните услуги не са налични. Чрез...

Широколентов достъп в Австрия

Стратегията на Австрия за широколентов достъп се фокусира върху националното предлагане на гигабитови връзки (фиксирани и мобилни) до 2030 г.