Цифровизация на селскостопанския сектор на ЕС

В политическите насоки на Европейската комисия за периода 2024—2029 г.pdf се подчертава този потенциал, като се дава приоритет на подкрепата за цялата верига за създаване на стойност в областта на храните чрез инвестиции и иновации в земеделските стопанства, кооперациите, предприятията от хранително-вкусовата промишленост и МСП.

Как цифровизацията трансформира селскостопанския сектор?

Цифровите технологии в селското стопанство могат да повишат ефективността на земеделските стопанства чрез повишаване на устойчивостта, производителността и издръжливостта, особено чрез технологии, сензори, анализ на данни (напр. въз основа на изкуствен интелект) и системи за подпомагане на вземането на решения, което води до по-адаптирани и прецизни селскостопански операции.

Налице са резултати от европейските усилия за постигане на напредък в интегрирането на цифровите технологии в европейския селскостопански сектор. Европейската комисия подкрепи няколко проекта за научни изследвания и иновации (R&I) (напр. ATLAS, DEMETER), както и действия за внедряване, като например общото европейско пространство на селскостопански данни, които оформят цифровизацията в селското стопанство на ЕС. 

Веригата за създаване на стойност в селското стопанство включва производители, доставчици на агрохимикали, преработватели на храни, търговци на дребно и потребители. Чрез цифровизацията заинтересованите страни се възползват от по-голяма прозрачност и рационализирани процеси по веригата за създаване на стойност, с по-добра комуникация, автоматизиран трансфер на данни и технологии като блоковата верига, които позволяват проследяване на продуктите. Освен това цифровите технологии могат да повишат ефикасността и разходната ефективност на всички етапи от веригата за създаване на стойност, като намалят вложените ресурси (като например енергията) и емисиите.

Иновативните МСП и стартиращите предприятия могат да се появят и процъфтяват, като предоставят нови решения, идеи и перспективи за хранително-вкусовата екосистема и нейните предизвикателства.

Въпреки многобройните ползи цифровизацията може да създаде и цифрово разделение, например между земеделските стопани с достъп до авангардни технологии и тези без такива. Тези различия могат да бъдат повлияни от отдалечеността, оборота на стопанствата, уменията и възрастта на земеделските стопани.

Защо данните в селското стопанство са важни?

Увеличеното използване на цифрови приложения в селското стопанство води до по-големи количества данни, които са много специфични и разнообразни. Събирането на данни за селското стопанство включва данни за земята, културите, добитъка, агрономическите данни, данните за климата, машинните данни, финансовите данни и данните за съответствието. Някои данни могат да се считат за лични или чувствителни от земеделските стопани, като например данни за маршрутите на тракторите или фактори, водещи до успешно производство. Други данни могат да се разглеждат като поверителни от агропредприятията. Данните за селското стопанство, особено ако са достъпни за много земеделски стопанства, са икономически важни не само за земеделските стопани, но и за цялата верига за създаване на стойност, например за пазарните прогнози, разработването на продукти и застраховането. Земеделските стопани са загрижени, че техните данни могат да бъдат използвани от трети страни без тяхното съгласие или знание. Защитата на търговските тайни е от съществено значение.

Поради това е от решаващо значение да се осигурят гаранции за обмена на данни, суверенитета на данните и сигурността на данните, за да се изгради доверие и да не се застрашава по-нататъшното развитие и приемане на интелигентното земеделие.

За да улесни справедливия обмен на данни между секторите, ЕС прие Законодателния акт за данните, който ще влезе в сила през 2025 г. Кодексът за поведение на ЕС.pdf относно споделянето на селскостопански данни, създаден от група сдружения от агрохранителната верига на ЕС, предоставя насоки относно използването на селскостопански данни, по-специално правата на достъп и използване.

В Европейската стратегия за данните Комисията обяви общото европейско пространство на селскостопански данни (CEADS), за да се улесни надеждният обмен на селскостопански данни между заинтересованите страни от частния сектор (напр. земеделски стопани, машиностроителни дружества, доставчици на услуги за данни) и публичните органи. Изпълнението следва поетапен подход, като се започне с подготвително действие „AgridataSpace“, последвано от действие за внедряване, и двете финансирани по програмата „Цифрова Европа“.  

Като цяло няколко политики и законодателни актове на ЕС определят използването и повторното използване на данни, които са от значение за селскостопанския сектор.

 

Как можем да насърчим цифровите иновации в селското стопанство в Европейския съюз?

 

Няколко програми на ЕС допринасят за насърчаване на внедряването на иновативни цифрови технологии в хранително-вкусовата промишленост. Стратегическият подход към програмирането е предимство. Фигурата по-горе показва как тази амбиция се насърчава на равнището на ЕС: Действията в областта на научните изследвания и иновациите (R&I) се допълват от действия за внедряване, за да се гарантира разрастване на иновативните решения, които ги предлагат съответно на пазара и на крайните потребители. Ключовите действия, финансирани от ЕС, включват в областта на научните изследвания и иновациите редица проекти по „Хоризонт Европа“.pdf, партньорството по „Хоризонт Европа“.pdf Селско стопанство на данни и европейските съоръжения за изпитване и експериментиране (TEF) за ИИ в селското стопанство.pdf, европейските цифрови иновационни центрове, както и в областта на внедряването на общото  европейско пространство за селскостопански данни. Други допълващи програми и политики предоставят например подкрепа за изграждането на капацитет на крайните потребители, например на земеделските стопани в рамките на общата селскостопанска политика.

Ползи и предизвикателства на цифровите технологии и технологиите за данни в селското стопанство

Използването на цифрови технологии в селското стопанство може да донесе няколко ползи:

• Оптимизация на производството: Цифровизацията може да помогне на земеделските стопани да вземат по-добри решения, да оптимизират операциите и да увеличат производителността, което ще доведе до по-високи печалби и по-устойчив селскостопански сектор. Технологиите за прецизно земеделие намаляват вложените ресурси и производствените разходи, както и отпечатъка на селскостопанските дейности върху околната среда, като оптимизират използването на ресурсите и намаляват отпадъците.

• Подобряване на хуманното отношение към животните: Цифровите приложения могат да подобрят хуманното отношение към животните, например чрез проследяване на здравните условия (вж. фигура 1).

• Повишени условия на труд: Автоматизацията и оптимизацията чрез цифрови технологии, включително роботика, намаляват физическото и психическото натоварване на земеделските стопани, което води до подобряване на условията на труд.

• По-голяма прозрачност: Специфичните цифрови технологии, като например блоковата верига, подобряват проследимостта и прозрачността на селскостопанските продукти във веригата за създаване на стойност, като дават възможност на потребителите да правят по-информиран избор. 

• Повишена конкурентоспособност: Цифровизацията помага на европейския селскостопански сектор да остане конкурентоспособен в световен мащаб, като предоставя иновативни решения и създава нови бизнес възможности за всички участници по веригата за създаване на стойност.

Въпреки ползите продължават да съществуват предизвикателства:

• Липса на осведоменост и умения: Много земеделски стопани може да не са наясно с потенциалните ползи от цифровизацията и може да не разполагат с необходимите умения и ресурси за използване на нови технологии. 

• Цифрови разделения: В много селски райони все още липсва надежден и финансово приемлив достъп до интернет, което възпрепятства възприемането на цифровите технологии, което е ключов фактор, предизвикващ „цифрово разделение“ между земеделските стопани.

• Липса на разходна ефективност: Разходите за внедряване на определени цифрови технологии могат да бъдат по-високи от потенциалните ползи, особено за дребните земеделски стопани. 

• Необходимост от доверие в обмена на данни: Опасенията относно неприкосновеността на данните и собствеността сред земеделските стопани могат да възпрепятстват обмена на данни между различните участници в селскостопанския сектор.

• Недостатък на оперативната съвместимост: Липса на оперативна съвместимост между различните системи, тъй като много цифрови приложения или машини от различни марки може да не са съвместими, което затруднява споделянето на данни и интегрирането на данни.

За да се гарантира, че цифровизацията е приобщаваща и достъпна за всички, създателите на политики, лидерите в сектора и доставчиците на технологии трябва да работят заедно, за да популяризират по прозрачен начин ползите от цифровизацията и да подкрепят земеделските стопани с обучение, ресурси и стимули за внедряване на нови технологии. По този начин европейският селскостопански сектор може да увеличи максимално ползите от цифровата ера, като подобри устойчивостта и рентабилността и същевременно се справи с неотложни въпроси като продоволствената сигурност и изменението на климата.