Екологосъобразен цифров сектор

По време на цифровото десетилетие Европа е изправена пред две важни предизвикателства: екологичният преход и цифровият преход. 

Това може да изглежда като два отделни въпроса, но те наистина са двойни предизвикателства — нито едно от тях не може да успее без другото — и двете са еднакво важни за бъдещето на Европа. 

Навлизането на цифровите технологии в нашия живот ни помага да намалим въглеродния си отпечатък. Можем да се присъединим към видеоконференции, вместо да пътуваме до срещи, да наблюдаваме колко енергия изразходват домовете ни и дори да повишаваме устойчивостта в селското стопанство.  

Трябва обаче да гарантираме, че цифровите технологии не консумират повече енергия, отколкото пестят. Понастоящем цифровите технологии представляват между 8—10 % от нашето потребление на енергия и 2—4 % от нашите емисии на парникови газове — малък процент, но голям брой. 

Можем да направим редица промени в дигиталния си живот, за да намалим въздействието си върху околната среда в тази област. Например, удължаването на жизнения цикъл на всички смартфони само с една година ще спести 2,1 млн. тона CO2 годишно до 2030 г., което се равнява на премахването на 1 милион автомобила от нашите пътища. Преминаването от 4G към 5G мрежи може да намали потреблението на енергия с до 90 %.

ЕС проучва тези възможности и повече. Ще актуализираме съществуващите закони и ще въведем нови мерки за постигане на нашите екологични и цифрови цели за следващото десетилетие. Една от тези мерки е да се гарантира, че центровете за данни са неутрални по отношение на климата, енергийно ефективни и устойчиви най-късно до 2030 г.  

ЕС също така проучва доброволни и обвързващи мерки, за да помогне на частния сектор да стане неутрален по отношение на климата и да използва повече възобновяеми ресурси. Някои примери за това са Европейската зелена цифрова коалиция и различните инициативи за екологизиране на аудио-визуалния сектор.

Промишленият план на Зеления пакт

Европейската комисия предложи промишлен план на Зеления пакт в подкрепа на целта си за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се повиши конкурентоспособността на европейската промишленост с нулеви нетни емисии.

Ключов стълб на плана е да се гарантира, че ЕС има достъп до технологии, продукти и решения, които са от ключово значение за прехода към нулеви нетни емисии. Те включват фотоволтаични клетки, вятърни турбини, батерии, водородни електролизьори, улавяне на въглерод, оборудване за съхранение и др. Тези продукти и решения също така представляват основен източник на икономически растеж и качествени работни места в Европа.

За да се постигне това, тя очертава процес за ускоряване на инвестициите и финансирането на производството на чисти технологии в Европа, което ще постави ЕС на челно място в революцията в областта на чистите технологии. Освен че разглежда нови идеи, като например временна гъвкавост в правилата за държавна помощ, в плана се предлага да се разгледа как съществуващите фондове и общото финансиране на равнище ЕС могат да се използват за финансиране на иновации, производство и внедряване в областта на чистите технологии.