E-ARK Consortium
Семинарът се проведе в Брюксел на 28 май, вторник, с участието на около 50 души, както на място, така и онлайн. Двучасовото събитие беше насочено към представяне на най-новите решения, опит в прилагането и съвременни изследвания в областта на съхраняването на геопространствените записи. Участниците обсъдиха и актуалните въпроси, предизвикателствата и значението на дългосрочното съхранение и достъпност на цифровите геопространствени записи.
Семинарът беше открит от Фулгенсио Санмартин, служител по въпросите на политиката в ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия, който във встъпителната си реч подчерта значението на eArchiving в програмата DIGITAL Europe. Той също така подчерта ролята на геопространствените записи и важните връзки с 3D цифровото културно наследство. В крайна сметка той също така коментира, че са необходими повече ресурси за обучение в тази област.
В първия разговор членовете на екипа на eArchiving Consortium представиха какво е новото в най-новата спецификация на типа информация за съдържанието на eArchiving (CITS) за цифрови геопространствени записи. Gregor Završnik от Geoarh.si показа, че няма големи промени в основната спецификация, поради неговия генеричен дизайн, който насърчава приемането. В насоките за прилагане на спецификацията обаче беше въведено ново съдържание. Сега насоките показват и примери за това как организациите могат да използват структурата на папките на СИТС, за да съхраняват елементи от свързани данни и да посочват използването на уникални постоянни идентификатори. Във втората част на разговора Анита Гразер от австрийския технологичен институт представи новия процес на публикуване на документация и как потребителите могат по-добре да допринесат със своите виждания и съдържание чрез GitHub.
Втората беседа бе представена от Иварс Бергманис и Санита Крумина от Латвийската геопространствена информационна агенция (LGIA). Те представиха своя опит и обхвата на проекта за дигитализация на геопространственото наследство. Проектът включва дигитализация на геопространствените фондове на LGIA, включително фондове за дистанционно наблюдение като въздушни фотографски материали и исторически геопространствени фондове от всички дисциплини и периоди от 1900 г. до наши дни. Проектът е в ход и се планира да приключи през 2030 г. Достъпът до цифрови геопространствени материали ще стимулира икономическата активност, тъй като ще съкрати времето за вземане на решения.
Третата беседа бе представена и от член на геопространствената общност Маркус Джобст от Австрийската федерална служба по метрология и геодезия. Неговата беседа беше ориентирана към перспективите за бъдещите изисквания по отношение на архитектурата, ориентирана към услугите, и изкуствения интелект. Основното послание беше, че днешната стойност на геопространствените записи идва от тяхната взаимосвързаност и трябва да бъде достъпна като такава дори след като бъде архивирана. Друг аспект, който трябва да запазим, е откриваемостта на данните чрез кодовете за цифров идентификатор на обекти (DOI), които всеки обект получава. В заключение той заяви, че има голяма нужда от дългосрочни стратегии за запазване на настоящите технологии като SOA и инфраструктурата за геопространствено знание.
Последната беседа бе изнесена от Мариян Чех от Университета в Любляна, Словения. Той представи изследването, което разглежда универсалната онтология на географското пространство (UOGS) като инструмент за интерпретиране и повторно използване на геопространствени записи както за хора, така и за машини. В свят, в който инструменти с ИИ като Chat GPT създават голяма стойност, е необходим постоянен начин за съхраняване на знания и организиране на записи, така че тези системи с ИИ да дават по-точни резултати. А онтологията е един от отговорите на този проблем на семантичната инфраструктура. След кратко въведение в семантичните концепции, той предлага използването на UOGS като семантична референтна система, чрез която можем да сравним различни системи за управление на геопространствените записи във времето и помежду си. Това би могло също така да спомогне за хармонизирането на различни геопространствени информационни бази данни, които в крайна сметка ще бъдат архивирани в един национален архив, както и в различни национални архиви в ЕС.
Публикуваните презентации на събитието вече са на разположение, а записите ще бъдат публикувани през следващите седмици.