iStock photo Getty images plus
Напредъкът на цифровите технологии в Европа подчертава ясна тенденция към периферни изчисления. Този подход, който се корени в прагматизма, подчертава значението на обработването на данни по-близо до техния източник, като подчертава ефикасността и автономността.
Перифернитеизчисления са свързани основно с децентрализиране на обработката на данни, като се премества от отдалечени центрове за данни към близки местоположения. Ключов елемент, движещ този преход, е преминаването на изчислителния капацитет към периферията. Терминът „гъсти изчислителни технологии“ се отнася до интегрирането на високопроизводителни интегрални схеми в свързани обекти и системи, като например бъдещи автомобили, което им дава възможност да обработват сложни изчислителни задачи на местно равнище. Те предлагат по-бързи срокове за отговор и дават възможност за вземане на автономни решения на местно равнище.
Неотдавнашно проучване с РЕШЕНИЕ дава по-ясна представа в тази област, като показва, че периферните изчислителни технологии в Европа се развиват със значителен потенциал за растеж, особено в области на професионалния интернет на нещата, където европейската промишленост е силна да се конкурира в световен мащаб. По-специално европейските дружества в областта на полупроводниците имат голям потенциал да укрепят позицията си в традиционните си стени поради нарастващото търсене от страна на професионалните производители на интернет на нещата в ЕС.
На фигура 1 е показан делът на производството през 2022 г. спрямо общия годишен процент на растеж (CAGR) за периода 2017—2022 г. за различни сектори. По-специално, силата на ЕС в професионалния интернет на нещата е изразена в сектори като промишлеността, автомобилостроенето, здравеопазването и авиокосмическата промишленост/отбраната/сигурността. Пазарните тенденции показват стабилен растеж в сектори като „Промишленост 4.0 „, „Електронна мобилност“, енергетика и технологии за носене.
Фигура 1: Тенденции в растежа на електронните системи, повлияни от професионалния интернет на нещата
Що се отнася в по-широк план до световния пазар на гъсти изчислителни технологии, фигура 2 показва, че професионалният интернет на нещата показва стабилен растеж, който се увеличава от 29 милиарда евро през 2021 г. до очакваните 59 милиарда евро до 2027 г., с темп на растеж от 12 % годишно. До 2027 г. разпределението по сектори показва сигурността (камери -IDS) като най-големия сегмент с 36 %, следвана от автомобилостроенето — 20 %, здравеопазването — 18 %, автоматизацията на фабриките — 16 % и енергийното управление — 10 %.
Фигура 2: Тенденции в растежа на пазара на гъсти изчислителни полупроводници
Европейската комисия не само подкрепя значението на бързите изчислителни технологии в Промишления интернет на нещата, но и проправя пътя за това Европа да бъде важен участник в това пространство. В рамките на своята програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ Комисията заделя 45 милиона евро за пилотни действия в областта на цифровите платформи за интернет на нещата в облак, насочени към насърчаване на сътрудничеството между промишлеността и академичните среди и демонстриране на нововъзникващи авангардни решения в реалистична среда. Чрез своите глобални инвестиции, надхвърлящи 250 милиона евро, в района на облачния интернет на нещата от 2021 г. насам (повече информация относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, периферния интернет на нещата и интернетна нещата), Комисията подкрепя нововъзникващите авангардни парадигми, създава жизнена екосистема, обхващаща общности с отворен код и МСП, като по този начин гарантира, че Европа се възползва от възможностите, предлагани от разрастващия се пазар. Този ангажимент допълнително затвърждава стремежите на Съюза да бъде начело на глобалната среда в областта на периферните изчислителни технологии и е в съответствие с неговата политика за подкрепа на екологичния и цифровия преход на европейската икономика.
Това развитие има няколко последици за Европа:
· Технологичен напредък и ранно приемане от ключови отрасли: Възможност за Европа да укрепи позицията си в технологичната промишленост.
· Цифров суверенитет: Насърчаване на партньорства между европейската промишленост и доставчиците на полупроводници, които се възползват от мащабни инвестиции в проектирането и доставката на интегрални схеми съгласно Законодателния акт за интегралните схеми.
· Акцент върху устойчивостта: Тъй като Европа приема авангардни изчислителни технологии, приемането на авангардни решения намалява емисиите на парникови газове в ключови промишлени сектори, както и отговорността за гарантиране на балансирани съображения, свързани с устойчивото развитие.
В заключение, проучването РЕШЕНИЕ служи като ръководство, очертаващо възможностите за ключовите промишлени отрасли на Европа в областта на периферните изчислителни технологии. Тази структурирана икономическа перспектива предоставя стратегически анализ на ключовия пазарен потенциал и факторите за приемане, които гарантират стабилен растеж в цифровата среда, и служи като ценна основа за предстоящите покани за широкомащабни пилотни проекти през 2024 г.
За тези, които се интересуват от по-задълбочено разглеждане на тази тема, в доклада от проучването се съдържат подробни констатации, които хвърлят светлина върху прагматичния подход на Европа в областта на периферните изчисления и потенциалните резултати от него.
Окончателен доклад от проучването, резюме и резюме
Информационна и посредническа сесия
Сесията за информация и посредничество във връзка с пилотната покана за представяне на предложения за цифрови платформи за интернет на нещата в облак ще бъде неразделна част от информационното и брокерското събитие на „Хоризонт Европа“ на 4 декември 2023 г., 9: 00—15: 00 ч. централноевропейско време. Срокът за регистрация е до 4 декември.
Повече информация за проявата и как да се регистрирате