@iStock Getty images
На 6 септември 2021 г. Dirk Helbing, професор по компютърни социални науки от ETHZ, направи представяне въз основа на документа за изразяване на позиция, изготвен от експертната група по „Комплексна наука и интелигентни градове“.
Тази презентация имаше за цел да покаже аргументите за използване на науката за сложността при работата с градовете.
Градовете са изключително динамични и сложни системи, състоящи се от множество интерактивни и понякога противоречиви слоеве. Малко смущение в един от тези слоеве или в едно от първоначалните условия може да предизвика ефект на „пеперуди“ в системата, водещ до сериозна нестабилност.
Това са признаци на сложност и като такива следва да моделираме интелигентните градове като сложни системи. Тези модели могат да станат полезни, когато искаме да получим някаква представа за това какво може да се случи, ако променим нещо в града и искаме да „видим“ резултата от тази промяна в симулацията, или когато искаме да изпробваме резултата от дадена политика (напр. да увеличим околовръстния път с допълнителна лента и резултата от нея за задръстванията). Науката за сложността също така дава възможност за включване на хората (или гражданите) като част от самата система, както и при моделирането.
Във всеки случай идеята за гражданско участие, ако не и в моделите, поне в „играта„със сценариите на модела и получаването на тяхната ангажираност и ефективна обратна връзка, е дълбоко вкоренена в модела на електронната демокрация, представен от Дирк, за разлика от сценария „Военна стая“, при който двойният (и неговите модели) се контролират централно от няколко ползватели.
В семинара участваха 32 външни поканени експерти с различен произход, различни отдели в ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (C3, C1), Съвместен изследователски център, проекти на ЕС, OASC, различни градове, експерти в областта на сложните науки и представители на стандартни органи.
Dirk Helbing представи на публиката идеите, стоящи в основата на документа за изразяване на позиция, с редица примери и практически препоръки за това кога да се използва науката за сложността.
След представянето му имаше време за въпроси, по-специално относно практическото използване на сложността за градовете и създаването на метамодели или метастандарти, които биха могли да насърчат използването на тези модели и да ги направят широко достъпни и лесни за прилагане. Беше обсъдено и участието на гражданите.
Документът за изразяване на позиция сега е в „Изследване“ като предварителен печат, на адрес https://www.researchgate.net/publication/354446988
Видеозаписът от семинара е на адрес https://www.youtube.com/watch?v=gAkoprZmW4k.