Skip to main content
Shaping Europe’s digital future
News article | Публикация

Интернет на нещата и бъдещето на периферните изчисления в Европа

Интернет на нещата (ИН) е мрежа от свързани цифрови устройства, понякога известни като „интелигентни“ устройства, като свързаните с нея научни изследвания обхващат области като ИИ, 5G, изчисленията в облак, блоковите вериги и микро- или наносистемите. Това, което наскоро се промени, са увеличените възможности на устройствата, по-бързите комуникационни мрежи, стандартизацията на комуникационните протоколи и по-достъпните сензори и микроелектронни устройства, които се характеризират с турбозареждането на явленията „интернет на нещата“.

© IoT Forum

След 2-годишно прекъсване седмицата на интернет на нещата отново се организира в Дъблин от 20 до 23 юни 2022 г. Съвместно с неговия клон, посветен на научните изследвания, Глобалната среща на върха по въпросите на интернет на нещата (GIoTS), той събра над 380 оратори и почти 700 участници от 49 държави, които присъстваха на общо 115 конферентни сесии. Осийски Смит, държавен министър на ирландската зелена партия, откри изложбеното пространство на проявата, където някои финансирани от ЕС проекти като VEDLIoT имаха възможност да представят своята работа.

Неизбежна последица от интернет на нещата и устройствата и приложенията, с които разполага, е огромното количество постоянно променящи се данни, генерирани в резултат на цифровизацията. Пълният потенциал на данните може да бъде оползотворен чрез обща рамка за обмен на данни. Ключови елементи на пространствата на данни ще бъдат подкрепени чрез програмата „Цифрова Европа“; Европейската комисия инвестира съвместно в разгръщането на общи европейски пространства на данни за сектори като селското стопанство, енергетиката, здравеопазването, производството и транспорта, за да се гарантира, че повече данни ще бъдат на разположение за използване в нашата икономика и общество, като същевременно дружествата и физическите лица, които генерират данните, остават под контрол.

Данните от ИН трябва да се обработват в реално време, ако трябва да се направят съдържателни заключения и да се вземат бързи решения. С напредъка в областта на вградените изчислителни технологии, микропроцесорите и лекия ИИ са възможни повече обработка на данни и вземане на решения в периферията.

Седмицата на интернет на нещата през 2022 г. беше първата по рода си проява в контекста на областта „От изчисления в облак до интернет на нещата „, като събра заинтересовани страни по първата покана за представяне на предложения по програма „Хоризонт Европа“ в рамките на своя клъстер 4, Дестинация 3. На 22 юни беше посветена на нова група от 6 действия за научни изследвания и иновации на метаоперационни системиICOS, Fluidos, NEMO, недобросъвестни,Aeros и NEPHELE — и 3 координационни и спомагателни действия — OpenContinuum,Unlock-CEI и HiPEAC — в областта на облачните технологии за интернет на нещата, които получиха финансиране от ЕС в размер на общо 64 милиона евро и стартират на 1 септември (Unlock-CEI и HiPEAC бяха стартирани съответно на 1 юни и 1 декември). По време на сесията беше обсъдено и стартирането на нов уеб портал eucloudedgeiot.eu, който да служи като платформа за подкрепа на екосистемата на „Хоризонт Европа“ и за насърчаване на възможностите за открити покани за представяне на предложения и широкомащабни пилотни проекти.

Тъй като изчислителната мощност се доближава до периферията, законодателството в областта на данните оказва влияние върху правилата в целия изчислителен континуум. Комисията представи законодателната рамка за просперираща икономика, основана на данни, като например Законодателния акт за данните, който беше предложен на Съвета и Парламента през март 2022 г., с цел предоставяне на повече данни и определяне на правила за използването и достъпа до данни.

В новата епоха след COVID-19 интернет на нещата ускорява пътищата за преход в ключови сектори и помага на отраслите, които са изправени пред основни предизвикателства, свързани с въздействието на кризата в Украйна. Тя улеснява новите тенденции, като например справянето с енергийната устойчивост и интеграцията на възобновяемите енергийни източници, прехода към електромобилност и цифровизацията на ключови промишлени сектори. Подобна цялостна стратегия за овладяване на непрекъснатия облак на интернет на нещата открива нови начини за използване на иновациите в целия компютърен континуум.

Няколко европейски инициативи показват как отговорът на геополитическите предизвикателства може да бъде възможност за ускоряване на екологичния и цифровия преход. За тази цел промишлеността трябва да обедини усилията си на равнището на ЕС, както и в международен мащаб, за да обхване иновациите и да настоява за сигурността, устойчивостта и въглеродната неутралност на промишлената структура на ЕС. Нововъзникващата област на интернет на нещата и периферните изчисления представлява възможност да се повтори работата с партньорите от САЩ; по време на седмицата на интернет на нещата, в която участваха американски оратори, ЕС проучи нови начини за сътрудничество в областта на фундаменталните изследвания между Комисията и Националната научна фондация на САЩ, като се съсредоточи върху нови концепции за разпространените изчислителни технологии и разузнаването от типа „ромбовид“.

Използването на потенциала на технологиите на интернет на нещата несъмнено ще създаде положителни резултати за всички сектори на дейност; той е тясно свързан с цифровото десетилетие и предстоящите политики в областта на цифровите технологии, като Законодателния акт за данните и Законодателния акт за управление на данните, и ще се възползва от амбицията на Европа да осигури чиповете от следващо поколение чрез законодателния акт за интегралните схеми поради значителната страна на търсенето, която представлява интернет на нещата.

 

Прочетете доклада за събитието.