Skip to main content
Shaping Europe’s digital future
News article | Публикация

Кръгла маса на главния изпълнителен директор относно полупроводниците, 10 януари 2022 г.

Заместник-председателят Вестегер и комисар Бретон обсъждат политиките в областта на полупроводниците с водещи дружества и научноизследователски организации.

На 10 януари 2022 г. Европейската комисия организира кръгла маса на главния изпълнителен директор по полупроводниците. Домакин на проявата бяха Маргрете Вестегер, изпълнителен заместник-председател, отговарящ за Европа, подготвена за цифровата ера, и Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар.

През изминалата година в Европа се наблюдаваха смущения в доставките на интегрални схеми, което доведе до недостиг в множество икономически сектори, което би могло да има потенциално сериозни последици за обществото.

С ускоряването на цифровата трансформация търсенето на полупроводници ще нарасне. Очаква се до 2030 г. световният пазар на чипове да се удвои.  Ако не бъдат предприети действия, може да се появи недостиг. Но това не се отнася само до търсенето и предлагането. Всички модерни икономики въвеждат мерки за повишаване на устойчивостта на екосистемата в областта на полупроводниците в своите държави.

Кръглата маса на главния изпълнителен директор беше организирана при подготовката на европейския законодателен акт за интегралните схеми, обявен от председателя Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза на 15 септември 2021 г. С Европейския законодателен акт за интегралните схеми Европа има за цел да предложи съгласувана европейска визия и стратегия, осигуряваща рамка за избягване на надпревара от национални публични субсидии, фрагментиране на единния пазар и поставяне на Европа и нейните активи твърдо в глобалния геополитически пейзаж.

Европа има силна пазарна позиция в конкретни области като електрониката, промишлената автоматизация и производството на оборудване, производството на аналогови интегрални схеми и нискоенергийни технологии като FDSOI. Европа е дом на водещи в световен мащаб научноизследователски и технологични организации.

Европа обаче има някои хронични слабости във веригата за създаване на стойност, например силна зависимост от производството, опаковането, изпитването и сглобяването на чипове в Източна Азия или зависимост от дизайна на чиповете в САЩ. Пазарният дял на Европа в областта на полупроводниците е доста под икономическата ѝ тежест. Понастоящем Европа не разполага с капацитет за проектиране и производство на водещи възли.

Кръглата маса на главния изпълнителен директор събра широко представителство на европейската екосистема в областта на полупроводниците с представители на стартиращи и утвърдени дружества, дружества за проектиране и производство и водещи европейски научноизследователски институти. Участващите организации бяха:

  • Alcyon Photonics (ES)
  • ASML (NL)
  • CEA-LETI (FR)
  • Fraunhofer (DE)
  • IMEC (BE)
  • Infineon (DE)
  • Kalray (FR)
  • Melexis (BE)
  • Скандинавски полупроводник (NO)
  • NXP (NL)
  • Robert Bosch (DE)
  • SOITEC (FR)
  • STMicroelectrics (FR/IT)
  • Tachyum (SK)

Разгледаните теми включваха възможностите за увеличаване на прозрачността във веригите за доставки на полупроводници, възможностите за инвестиране в съществуващи и нови съоръжения за производство на полупроводници и средствата за насърчаване на лидерството в областта на технологиите и иновациите.

Участниците се съгласиха, че са необходими съвместни действия за постигане на амбициозните цели на инициативата за европейски законодателен акт за интегралните схеми. Бяха подчертани тесните връзки между научноизследователската и развойна дейност в областта на полупроводниците, проектирането и производството. Секторът на полупроводниците се нуждае от експерти и квалифицирана работна сила. Секторът на полупроводниците трябва да познава по-добре отраслите на своите клиенти и обратно.

Други ключови послания от кръглата маса бяха:

  1. Европа трябва да надгражда върху своите силни страни, например в областта на научноизследователската и развойната дейност и оборудването;
  2. ясна подкрепа за пилотните линии и проектантските инфраструктури;
  3. спешна необходимост от фонд за интегрални схеми в подкрепа на стартиращите, разрастващите се предприятия и МСП;
  4. належаща необходимост от инвестиционна рамка, която да спомогне за увеличаване на производствения капацитет на Европа както за утвърдени, така и за авангардни технологии, за да се постигне целта от 20 % на Цифровия компас;
  5. необходимост от еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и по-решителна Европа на геополитическата сцена.