Стандартизация на Законодателния акт за ИИ

Осигуряването на ефективно и ясно прилагане на Законодателния акт за ИИ е приоритет за Комисията. Законодателният акт за ИИ урежда „високорисковите“ системи с ИИ, които оказват въздействие върху безопасността, здравето и основните права, например в критичната инфраструктура и правоприлагането, наред с други области (вж. член 6 и приложение III към Законодателния акт за ИИ). Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени преди пускането на пазара, като се гарантира, че високорисковите системи с ИИ се наблюдават през целия им жизнен цикъл.

Стандартите превеждат правните изисквания на общ технически език, като опростяват спазването за дружествата и другите заинтересовани страни.

Европейските хармонизирани стандарти изпълняват няколко ключови функции:

• Правна сигурност и намалени разходи за привеждане в съответствие: Европейските хармонизирани стандарти осигуряват ясен път за привеждане в съответствие за предприятия от всякакъв мащаб.
• Пазарен бенчмаркинг: Европейските хармонизирани стандарти често се превръщат de facto в световни бенчмаркове. Например стандартите, които понастоящем са в процес на разработване, насочени към определяне на методологии за управление на риска и управление на качеството, са силни кандидати за превръщането им в пазарни референтни показатели в бъдеще.
• Иновации и конкурентоспособност: Европейските хармонизирани стандарти насърчават доверието и приемането на пазара, като дават възможност на разработчиците, които ги приемат, да се конкурират в световен мащаб, като същевременно гарантират, че техните решения отговарят на най-високите стандарти за безопасност.

Как се разработват стандартите и какви са настоящите стандарти?

Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) са европейски организации за стандартизация. Работните групи в тези 2 организации активно разработват хармонизирани стандарти за високорискови системи с ИИ. Те работят заедно в рамките на Съвместен технически комитет, наречен JTC 21.

Европейската комисия поиска от CEN и CENELEC да разработят стандарти в десет ключови области: 

• управление на риска
• управление и качество на наборите от данни
• водене на документация
• прозрачност
• човешки надзор
• точност
• здравина
• киберсигурност
• управление на качеството
• оценяване на съответствието

След като хармонизираните стандарти бъдат публикувани от CEN и CENELEC, Комисията оценява дали те отговарят на предвидените цели и правни изисквания на Законодателния акт за ИИ. След тази последна стъпка стандартите са публикувани в Официален вестник на ЕС.

Прилагането на стандартите остава доброволно. Доставчиците могат да изберат всяка друга рамка, за да докажат, че спазват Законодателния акт за ИИ. Хармонизираните стандарти, посочени в Официален вестник на ЕС, обаче осигуряват правна сигурност. Дружествата, които прилагат хармонизирани стандарти, се считат за спазващи правните изисквания.

На 30 октомври 2025 г. prEN 18286: Изкуствен интелект — Система за управление на качеството за регулаторните цели на Законодателния акт на ЕС за ИИ стана първият хармонизиран стандарт за ИИ, който започна обществено допитване, което даде възможност на националните органи за стандартизация да предоставят коментари по проекта преди окончателното му публикуване. Този хармонизиран стандарт е специално разработен, за да помогне на доставчиците на високорискови системи с ИИ да спазват изискванията на член 17 от Законодателния акт за ИИ, като предлага ориентирана към продуктите рамка за управление на жизнения цикъл на ИИ.

Цифровият омнибус и стандартизацията

Насоките и подкрепата са от съществено значение за въвеждането на всеки нов закон и това не се различава за Законодателния акт за ИИ. На 19 ноември 2025 г. цифровият „омнибус“ предложи влизането в сила на правилата, уреждащи високорисковите системи с ИИ, да се обвърже с наличието на инструменти за подкрепа, включително, но не само, стандарти.

Най-късно до 2 декември 2027 г. правилата ще започнат да се прилагат за високорисковите системи с ИИ, обхванати от приложение III към Акта за ИИ, и до 2 август 2028 г. за системите с ИИ, обхванати от законодателството на ЕС за хармонизация, обхванато от приложение I. Ако инструментите за подкрепа, включително стандартите, са налични по-рано, Комисията може да реши да направи правилата приложими по-рано.

Стандартите за ИИ като ключ към глобалното привеждане в съответствие

Европейските организации по стандартизация не работят изолирано по стандартите. Един от водещите принципи на стандартизацията е подходът „международното начало“. Това означава, че международните стандарти, когато са налични и приведени в съответствие с изискванията на ЕС, могат да се превърнат в европейски хармонизирани стандарти.

Европейските организации за стандартизация и европейските дружества работят активно с международните органи за стандартизация и следователно допринасят за изграждането на по-широка глобална рамка от стандарти за ИИ.

Например ISO/IEC SC 42 вече разработва международни стандарти, свързани с ИИ, а европейските представители активно оформят този процес. Това привеждане в съответствие е от решаващо значение, за да се избегне регулаторната разпокъсаност и да се гарантира, че разработчиците на ИИ могат да работят на множество пазари без излишни усилия за спазване на изискванията.

Референтните показатели и стандартите, установени днес, ще определят ролята на ИИ в нашето общество за идните поколения. Като насърчава разработването на европейски хармонизирани стандарти, ЕС може да постигне напредък и да играе водеща роля в безопасното разработване и приемане на системи с ИИ в световен мащаб.