Olemedia@istock.com
Периферните изчислителни технологии, заедно с интернет на нещата и изчисленията в облак, предоставят на Европа нова възможност да отговори на търсенето на инфраструктури за обработка на данни от следващо поколение, за да укрепи капацитета си за обработка на данни. В резултат на това Европа може да увеличи технологичния си суверенитет. Той също така представя нова парадигма за обработка на данни и интелигентност, на ръба и дори на ниво устройство. Обработването трябва да бъде по-близо до мястото, където се генерират данните, за да се отговори на нуждите на латентността, сигурността, неприкосновеността на личния живот и околната среда.
Като се има предвид бързият темп на развитие в тази област извън ЕС, инвестициите в научни изследвания и иновации в облака, периферията и интернет на нещата са необходими за европейската промишленост, и особено за малките и средните предприятия, за да се постигнат бързи резултати.
Общата цел на научните изследвания и иновациите в тази комбинирана област „в облак„, „ръб„и „интернет на нещата“ е да се създадат европейските вериги на доставки и създаване на стойност в облака до периферията на интернет на нещата чрез интегриране на съответните елементи на изчисленията, свързаността, интернет на нещата, ИИ и киберсигурността, както и чрез проучване на нови концепции за децентрализирана интелигентност, като например изчисленията на рояците.
Когнитивните технологии Cloud-Edge-IoT с подобрена производителност, благодарение на ИИ, ще увеличат европейската автономност в основаната на данни икономика, необходима за подпомагане на бъдещи хипер-разпределени приложения.
Най-важното е, че общата цел на научните изследвания и иновациите в изчислителния континуум Cloud-Edge-IoT е да се подпомогне безпроблемното и надеждно интегриране на различни изчислителни и информационни среди и да се гарантира цифрова автономност за Европа в ключови технологични сектори и сектори на приложение. Резултатите от научноизследователски и иновационни проекти ще осигурят технологична база за други нововъзникващи области, като виртуалните светове и индустриалната метавселена.
Научноизследователски проекти в рамките на „Хоризонт 2020„и „Хоризонт Европа“
Европейската комисия финансира редица проекти във връзка с изчисленията в облак, периферията и интернет на нещата. Това включва проекти, които все още се изпълняват в рамките на „Хоризонт 2020„, и проекти, финансирани в рамките на нейния приемник — „Хоризонт Европа“.
Прочетете за проектите
Можете да разгледате тези проекти и техните случаи на използване в разделите по-долу.
Следните проекти започнаха в рамките на „Хоризонт 2020“. Те включват проекти за следващото поколение Интернет на нещата, облачни изчисления и софтуерни технологии. Допълнителна информация за тези проекти можете да намерите на уебсайта на инициативата EUCloudEdgeIoT.
Проекти „Интернет на нещата“ от следващо поколение
Технологиите и приложенията на интернет на нещата (интернет на нещата) доведоха до фундаментални промени във всички сектори на обществото и икономиката. Те представляват съществен елемент от Next Generation Internet (NGI).
Предизвикателството беше да се използва технологичната мощ на ЕС за разработване на следващото поколение устройства и системи, свързани с интернет на нещата, които насърчават напредъка в базовите технологии като 5G, киберсигурността, разпределените изчислителни технологии, изкуствения интелект (ИИ), добавената реалност и тактилния интернет.
Целта на финансираните от ЕС проекти за научни изследвания и иновации в тази област беше да се разработят и демонстрират нови концепции и решения, свързани с интернет на нещата, за да се подкрепи визията за НГП с цел по-добро обслужване на крайния потребител.
Шестте избрани проекта по тази тема, гениални, IntelloT, IoT-NGIN, VEDLIoT, ASSIST-IoT и Terminet, започнаха в края на 2020 г. и ще продължат до третото тримесечие на 2023 г. Те получиха 48 млн. евро под формата на финансиране от ЕС. Усвояването на заявленията по тези проекти е умножено по откритите покани за представяне на предложения в размер на почти 4 милиона евро. Това допълнително подхранва създаването на екосистемата, в която МСП и участниците от промишлеността постепенно се интегрират.
Проектите „Интернет на нещата от следващо поколение“ са генерирали голям обем научни резултати чрез определяне на нови архитектури, методи за машинно обучение и аспекти на хардуерната интеграция, като същевременно се вземат предвид аспектите, свързани с киберсигурността и поверителността на данните.
Освен това пилотните проекти тестваха технологиите в голямо разнообразие от области, включително: енергетика, околна среда, сгради, транспорт, мобилност, логистика, промишленост, селско стопанство, доставки на храни, управление на кризи, здравеопазване, интелигентни градове и общности.
Вижте поканата за тези проекти
Случай на използване: Пешеходна автоматична аварийна повреда
„Хоризонт 2020“: Проект VEDLIoT, принос на ЕС в размер на 8 милиона евро
Случаят с използването на транспортния сектор потвърждава въвеждането на автоматична аварийна счупване на пешеходците. Тази система използва данни от IoT устройства на автомобила, като камери или сензори, и ги обработва на борда. Автомобилът комуникира с Intelligent Crossing, който обработва данните и изпраща контролен сигнал обратно към автомобила.
В случай на потенциален сблъсък, той би задействал системата за аварийно спиране на автомобила. Различните алгоритми за градска и селска среда все още са предизвикателство за бъдещите изследвания, но настоящите постижения вече са голяма стъпка напред към повишаване на безопасността на пешеходците.
Случай на използване: Интелигентно земеделие
Проект запокана за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“: Terminet, вноска на ЕС в размер на 8 милиона евро
Интелигентното земеделие помага на земеделските стопани да предотвратяват щетите върху техните култури. Системата се основава на потоци от данни от устройства „Интернет на нещата“ (IoT), като сензори за растения и добитък, метеорологични станции и селскостопански съоръжения. Данните от тези устройства се комбинират с периодично събирани данни, идващи от дронове и агроботи.
Потоците от данни към местен център за периферни изчисления, който в случая на селското стопанство е стопанството.
Част от тази информация се прехвърля в облака, т.е. селскостопанско приложение. Реалното време и ежедневната информация за фермата, съчетана с облачната интелигентност, дават възможност на фермерите да вземат квалифицирани решения. По този начин те могат да ограничат щетите върху посевите си, да увеличат добивите, а на свой ред и печалбите си. Околната среда също се възползва от интелигентното земеделие, тъй като дозирането на пестициди ще бъде по-прецизно и общият му обем ще намалее.
Изчисления в облак: към проекти за интелигентен континуум за изчисления в облак
Предизвикателството на научноизследователските и иновационните проекти за изчисления в облак е да се разработят цялостни облачни решения и тестови платформи, които съчетават различни платформи за изпълнение за повсеместна и безпроблемна изчислителна среда като основа за пълен изчислителен континуум.
Това изисква нови решения за обединяване на инфраструктури, програмни приложения и услуги и съставяне на динамични работни процеси, които могат да реагират в реално време на непредвидими размери на данните, наличност, местоположения и скорости.
Това ще даде на разработчиците на приложения по-голям контрол върху мрежовите, изчислителните и информационните инфраструктури и услуги. Крайният потребител ще се възползва и от безпроблемния достъп до непрекъснати сервизни среди.
Петте избрани проекта PHYSICS, DATACLOUD, CHARITY, SERRANO и AI-SPRINT по тази тема започнаха в началото на 2021 г. и ще продължат до началото на 2024 г. Те получиха финансиране от ЕС в размер на 19,4 милиона евро.
Научните изследвания и иновациите в областта на изчисленията в облак подобриха иновациите в областта на изчисленията в облак в Европа, като създадоха нови бизнес модели и повишиха конкурентоспособността на европейската промишленост, особено на МСП.
Резултатите от научните изследвания предоставиха ключови технологични градивни елементи за създаването на оперативно съвместима, отворена, сигурна и ресурсно ефективна европейска инфраструктура за изчисления в облак. Европейската промишленост разполага с нови инструменти и услуги, за да създаде алтернативно предлагане в облак, което позволява европейските данни да се съхраняват и обработват по сигурен начин в Европа, в съответствие с европейските правила и ценности.
Европейската федерация за изчисления в облак ще избегне концентрацията на пазара около няколко неевропейски играчи, което поражда опасения за потребителите относно способността им да поддържат контрола върху техните данни и създава риск от зависимост от продавача.
Вижте поканата за тези проекти.
Проекти за софтуерни технологии
Повишената сложност на настоящите и нововъзникващите ИКТ системи поставя няколко предизвикателства на софтуерно и хардуерно равнище. Това включва нови изисквания по отношение на интеграцията и киберсигурността. Потребителите се нуждаят от безпроблемна свързаност, изобилна изчислителна мощност и неограничен достъп до данни, независимо от основната инфраструктура.
Ето защо трябва да намерим нови начини за управление на тази безпрецедентна сложност в софтуерните системи: от анализ на изискванията и проектиране до разработване и изпитване до внедряване и експлоатация в силно разнородни и динамично самоконфигуриращи системи.
Седемте избрани проекта по тази тема COSMOS, ELEGANT, FOCETA, PIACERE, SWForum.eu, VeriDevOps и Xandar започнаха в края на 2020 г. и ще продължат до четвъртото тримесечие на 2023 г. Те получиха финансиране от ЕС в размер на 30 милиона евро.
Инвестициите в софтуерно инженерство оказват влияние върху целия ИКТ домейн, защото софтуерът е навсякъде. Всички ИКТ технологии използват инструменти за софтуерно инженерство. По-специално, резултатите от проекти за проучване на софтуерни технологии оказват влияние върху начина, по който се разработват сложни софтуерни системи, като например кибер-физически системи, системи от критично значение за безопасността или услуги, които ще бъдат внедрени в облачния континуум.
Използването и интегрирането на изкуствения интелект и техниките за машинно самообучение в различни фази на разработката и жизнения цикъл на софтуера, както и създаването на нови инструменти, обхващащи и разширяващи философията на DevOps, повишиха ефективността и производителността на екипите за разработка. Това важи най-вече за МСП.
В допълнение към въздействието, постигнато от проекта за научни изследвания и иновации, SWForum допринесе с пътна карта за научни изследвания и препоръки за политиката в областта на софтуерното инженерство и отворения код.
Научноизследователските усилия на настоящите проекти по „Хоризонт 2020“ в тази област бяха подсилени от координационните и подкрепящите действия „ОТВОРЕНИ ВЪПРОС „, EU-IoT, SWForum и Hub4Cloud.
Вижте поканата за тези проекти
Следните проекти се финансират по програма „Хоризонт Европа“ и започват в края на 2022 г. или в началото на 2023 г. Те включват проекти за мета операционни системи и инструменти за програмиране, когнитивен облак и отворен код за облачни услуги. Допълнителна информация за тези проекти можете да намерите на уебсайта на инициативата EUCloudEdgeIoT.
Мета операционни системи и инструменти за програмиране за децентрализирани проекти за разузнаване и рояци
В предишната рамкова програма Европейският съюз инвестира в централизирани системи, като платформите „Интернет на нещата“ се хостват в централни облачни местоположения. Въпреки това, настоящите изследователски усилия се прехвърлят към новата парадигма, която гласи, че обработката на данни трябва да се премести от облака към ръба и дори към нивото на устройството.
За да се даде възможност и да се ускори този ход, Комисията стартира 2 поканиза действия в областта на научните изследвания и иновациите за периферния облачен континуум:
- Мета операционни системи за ръба;
- Инструменти за програмиране за децентрализирана интелигентност и рояци.
Първата покана има за цел да подкрепи изследванията на мета операционни системи за Edge, използващи отворени платформи и насърчаване на отворена екосистема. Целта му е да дирижира голям брой разпределени хетерогенни изчислителни ресурси.
Шестте избрани проекта по тази тема — NEPHELE, ICOS, Aeros, NEMO, мъглявина и Fluidos, започнаха в края на 2022 г. и ще продължат до 2025 г. Те ще получат 59 милиона евро финансиране от ЕС.
Втората покана е насочена към научните изследвания и иновациите за програмни инструменти за децентрализирана интелигентност и рояци. Проектите разработват гъвкави и сигурни архитектури за съвместни интелигентни възли, с децентрализирана или рояка интелигентност и автономност. Петте избрани проекта по тази тема, OpenSwarn, INCODE, SMARTEDGE, TARDIS и OASEES, започнаха в началото на 2023 г. и ще продължат до 2025 г. Те ще получат 37 млн. евро финансиране от ЕС.
И двата набора от проекти имат за цел да подобрят енергийната ефективност, да изградят надеждни и сигурни решения с отворен код и да подкрепят отворени стандарти. Те се основават на ИИ, съвместим с принципите на пространството на данни и изследват съвременни концепции, като например самооптимизация, самолечение и преконфигуриране.
За да се улесни внедряването на техните решения, проектите ще демонстрират мета операционни системи и роякови технологии в ключови сектори като енергетиката, транспорта, мобилността, селското стопанство, селското стопанство, здравеопазването, логистиката, производството, фабриките, сградите, комуналните услуги, интелигентните градове и общности.
Преглед на поканата за мета операционни системи
Вижте призива за децентрализирана интелигентност и рояци
Случай на използване: Периферни изчислителни контейнери в близост до възобновяеми енергийни източници
„Хоризонт Европа“: Проект Aeros, принос на ЕС в размер на 12 милиона евро
Като се има предвид приложението на мета операционни системи в областта на енергетиката, данните се подават от устройствата на IoT на вятъра и фотоволтаичните източници към периферните изчислителни възли, разположени директно в енергийни източници и свързани с тях.
Възлите обработват данните и ги изпращат обратно към енергийните източници. Те също така изпращат и получават обобщени данни към и от облака. В съчетание с облачната интелигентност, доставчиците на енергия могат да вземат координирани решения за балансиране на електроенергийната мрежа. Оркестрацията на производството на енергия от вятърна и фотоволтаична енергия води до по-оптимално потребление и увеличаване на печалбите за доставчиците на енергия.
Случай на използване: Интелигентна логистика на терминални станции
„Хоризонт Европа“: Проект Incode, принос на ЕС в размер на 8 млн. евро
В примера с използването в логистичния сектор рояковите технологии носят икономически, безопасни и правни ползи.
Информацията за товара, включително транспортните условия на предмети като нетрайни храни, се предава от мобилните IoT сензори на товарния флот в реално време до местния център за данни в склада. Тук се използва за регистриране и удостоверяване на пратката.
Статичните IoT сензори в склада предоставят информация за състоянието на инвентара. Някои от локалните данни се комбинират с облачна интелигентност чрез логистично приложение. След това местният център за данни получава команди за управление на рояк от крайни устройства/превозни средства за (раз)натоварване на камионите по график.
По този начин се предотвратяват повреди на нетрайни продукти и се намаляват единичните разходи за използване на камиони и товарни превозни средства. Координираното (раз) натоварване също така носи ползи по отношение на безопасността на труда, тъй като предотвратява неправилното третиране на продуктите.
Освен това логистичното приложение е надеждна правна рамка за всички участници в логистиката: пътни превозвачи, митници, складове, дистрибутори, дори търговци на дребно.
Когнитивен облак: Изчислителен континуум с изкуствен интелект от облачни до периферни проекти
Изкуственият интелект ще превърне сегашните облаци в когнитивни облаци. Когнитивните облаци ще взаимодействат с всички слоеве в изчислителния континуум и ще реагират и се адаптират интелигентно към промените в поведението на приложенията и променливостта на данните. Тя ще предлага автоматично внедряване, мобилност и адаптивност на услугите от облак до край.
Разработчиците на приложения ще бъдат овластени чрез по-голям контрол върху инфраструктурите и услугите за мрежи, изчислителни технологии и данни, а крайният потребител ще се възползва от безпроблемния достъп до среда за непрекъснати услуги.
От призива на HE WP2021—22 относно когнитивния облак: Изчислителен континуум с ИИ от Cloud до Edge (HORIZON-CL4—2022-DATA-01—02), бяха избрани 9 научноизследователски и иновационни проекта: AC3; АСА; Облачна кожа; CODECO; COGNIFOG; DEICE; БЕЗ РЪБОВЕ; MLSysOps; SovereignEdge.Cognit. Проектите започнаха в началото на 2023 г. и ще продължат до края на 2025 г. Те ще получат 50 милиона евро финансиране от ЕС.
Вижте поканата за когнитивни облачни проекти
Отворен код за проекти за облачни услуги
С отворен код за проекти за облачни услуги се разработват виртуални среди, методи и инструменти. Те могат да работят с внедряването на пълни стекове с отворен код от ядрото до облачните приложения, включващи целеви съответни структури за обработка на европейски инициативи. Например RISC-V.
Необходимите разработки осигуряват симулация на целевата архитектура, която позволява валидиране, проверка и изпитване на надеждността на софтуерните слоеве пред конкретни архитектури.
Отворените хардуерни интерфейси са в състояние да интегрират компоненти в процесорните архитектури и са подготвени за внедряване на облачни приложения. Акцентът следва да бъде върху оптимизирането и разширяването на възможностите за интерфейс на горепосочените компоненти по отношение на съществуващите стандарти за хардуерни изчисления.
Софтуерът трябва да осигурява основната инициализация на облачните сървъри въз основа на процесорните компоненти и интерфейсите за изпълнение на операционни системи и програми.
Четирите избрани научноизследователски и иновационни проекта по тази тема — AERO; OpenCube; Riser и Vitamin-V, стартирали в началото на 2023 г. и ще продължат до края на 2025 г. Те ще получат финансиране от ЕС в размер на 22 милиона евро.
Научноизследователските усилия на наскоро започнатите проекти са подсилени от координационните и подкрепящите действия OpenContinuum и Unlock-CEI. Размерът на финансирането от ЕС за тези 2 действия е 3 милиона евро. Те започнаха в средата на 2022 г. и ще продължат до края на 2024 г.
Освен това за финансиране по специална тема — HiPEAC, бяха избрани действия за координиране и подкрепа на пътната карта за технологиите от следващо поколение изчислителни и системни технологии. Размерът на финансирането от ЕС, отпуснато на HiPEAC, е 2 милиона евро. Действието започна в края на 2022 г. и ще продължи до средата на 2025 г.
Следните покани или приключиха наскоро и очакват решения, или ще отворят по-късно тази година.
Континуум за когнитивни изчисления: Разузнаване и автоматизация за по-ефективно повикване за обработка на данни
Очаква се проектите по настоящата покана да допринесат за следните резултати:
- Повишаване на откритостта и отворената стратегическа автономност в развиващите се данни и икономиките в областта на ИИ в целия изчислителен континуум, включително адаптирана системна интеграция на равнището на периферията и на устройствата, валидиране на ключови сектори и насърчаване на европейските вериги за създаване на стойност с цел ускоряване и насочване на цифровия и екологичния преход.
- Проправяне на пътя към стратегическо промишлено сътрудничество в областта на обработката на данни, необходимо за подпомагане на бъдещи хипер-разпределени приложения, чрез изграждане на отворени платформи, които са в основата на нововъзникващата екосистема с отворен промишлен характер, която е от решаващо значение за създаването на зряла европейска верига на доставки.
- Създаване на адаптивни хибридни изчисления, когнитивни облаци и периферна интелигентност отвъд днешните инвестиции в инфраструктура за данни.
Проектите за научни изследвания и иновации по тази тема бяха избрани през 2023 г. и се очаква да започнат в началото на 2024 г. и да продължат до края на 2026 г.
Проектите по тази тема ще получат финансиране от ЕС в размер на 28 млн. евро.
Научноизследователските усилия на избраните проекти ще бъдат засилени чрез действия за координация и подкрепа, насочени към научните изследвания и политиката в областта на компютърните технологии. За тази дейност ще бъде отпусната сума в размер на 2 милиона евро под формата на финансиране от ЕС.
Освен това за финансиране ще бъдат избрани действия за координиране и подкрепа на сътрудничеството с Националната научна фондация (NSF) в областта на фундаменталните изследвания и новите концепции за разпределени изчисления и разузнавателна информация. За тази дейност ще бъде отпусната сума в размер на 1 млн. евро под формата на финансиране от ЕС.
Вижте призива за когнитивен изчислителен континуум
Вижте поканата за сътрудничество с NSF
Пилотиране на нововъзникващи интелигентни платформи за интернет на нещата и децентрализирана покана за разузнавателна информация
Планира се тази тема на поканата да бъде открита в края на 2023 г. Очаква се тя да допринесе за прилагането на периферни парадигми в реална среда и да проправи пътя към стратегическо промишлено сътрудничество в областта на обработката на данни. Това е необходимо, за да се подкрепят бъдещите хипер-разпределени приложения чрез изграждане на европейски вериги на доставки, които са в основата на нововъзникваща екосистема с отворен край, демонстрирайки стандартизация между отделните домейни и разрастващи се инфраструктурни решения.
Очаква се избраните иновационни проекти да започнат в началото на 2025 г. и да продължат до края на 2027 г. Сумата от 45 милиона евро финансиране от ЕС ще бъде разпределена за проектите по тази тема.
Вижте поканата за интелигентни IoT платформи
Open Source for Cloud/Edge в подкрепа на европейската цифрова автономност
Тази покана ще бъде отворена в края на 2023 г. Очаква се тя да допринесе за следните два резултата:
- Демонстриране на прототипи на облачни и периферни сървъри в съответните централизирани и разпределени среди и даване на възможност за разгръщане на пълна изчислителна инфраструктура въз основа на европейската процесорна технология. По този начин следва да се създаде пълен стек Open Computing Architecture, който поддържа нововъзникващи архитектури за обработка, като например RISC-V.
- Консолидиране на стандартите и най-добрите практики на европейската архитектура за отворени изчисления и обмисляне на начина, по който тя се адаптира към настоящите промишлени стандарти.
Очаква се избраните проекти за научни изследвания и иновации да започнат в началото на 2025 г. и да продължат до края на 2027 г. Сумата от 20 милиона евро под формата на финансиране от ЕС ще бъде разпределена за проектите по тази тема.
Проектите по тази тема ще бъдат подкрепени от координационни и подкрепящи действия по схема за публично признаване на отворен код. За тази дейност ще бъдат отпуснати 2 млн. евро под формата на финансиране от ЕС.
Вижте поканата за използване на отворен код за облак/ръб в подкрепа на европейската цифрова автономност
Преглед на действията за координиране и подкрепа на схема за публично признаване на отворен код
Основи на Софтуерното Инженеринг повикване
Темата на поканата ще бъде отворена в края на 2023 г. Очаква се тя да допринесе за разработването на отговорни методи, инструменти и най-добри практики за софтуерно инженерство. Тя ще използва, наред с другото, нови технологии в областта на ИИ и данните, за да ускори разработването и поддръжката на софтуер. Това включва многоархитектурни системи, насочени по-специално към ефикасно и гъвкаво моделиране, проверка и валидиране, както и към оценка и смекчаване на уязвимостта.
Очаква се избраните проекти да започнат в началото на 2025 г. и да продължат до края на 2027 г. Сумата от 14 милиона евро под формата на финансиране от ЕС ще бъде разпределена за проектите по тази тема.
Научноизследователските усилия на тези проекти ще бъдат подкрепени от координационни и подкрепящи действия по схема за публично признаване на отворен код. За тази дейност ще бъдат отпуснати 2 млн. евро под формата на финансиране от ЕС.
Вижте призива към основите на софтуерното инженерство
Преглед на действията за координиране и подкрепа на схема за публично признаване на отворен код
Покани за представяне на предложения за периода 2025—2027 г.
Генерална дирекция „Съдържание и технологии на комуникационните мрежи„(ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“) организира среща на тема „Концерт и консултации относно непрекъснатостта на изчислителните технологии: От Cloud to Edge to IoT“ на 10—11 май 2023 г. Освен дейностите по концентрация на проектите, целта беше да се обсъдят научноизследователските приоритети за периода 2025—2027 г. с експерти в тази област.
Събитието събра организации и хора от различни общности, за да представят своя интерес в областта на Cloud, Edge и IoT. Стимулирането на дискусиите между експертите, подпомагани от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, генерира множество разузнавателни данни, които ще бъдат включени в бъдещото определение на Комисията за научноизследователски области за инвестиции.
Участниците в консултативната част на проявата определиха европейска визия за областта „облак-интернет на нещата„с 4 основни изследователски насоки за следващата работна програма на „Хоризонт Европа“ (2025—2027 г.). Тези изследователски насоки бяха представени в заключителната сесия в края на деня и получиха силна подкрепа от участниците:
Четирите изследователски направления
Необходима е трансформация на инфраструктуратаза непрекъснатост на изчисленията, особено по отношение на европейските сървъри в облак. Цифровата автономност в изчислителния континуум е постижима само със стратегическа намеса, която води до промяна на парадигмата. Приемането на RISC-V — архитектура на набора от инструкции с отворен код (ISA) е широко предложено и подкрепено като единственото средство за укрепване на суверенитета на ЕС в областта на компютърния процес. След инвестициите на ЕС в процесори за ВИТ следващата стъпка ще бъде пазарът на сървъри в облак. Значението на енергийно-базираните изчислителни технологии и създаването на федеративни каталози за ефективното споделяне на ресурсите също трябва да се разглежда в съответствие с предвижданите разработки на Cognitive Cloud-Edge Continuum.- Този
раздел разглежда и идентифицира ключовите предизвикателства пред облака до край на континуума, наложени от новите тенденции като виртуалните светове. За да се превърнат индустриалните метавселени и виртуални светове в реалност, цифровите и физическите нишки на определеното пространство трябва да бъдат вплетени заедно в тъканта на нова вселена, която е организирана от интелигентен облак, за да достигне до IoT континуума.
Съществува необходимост от цялостни интелигентни възможности за оркестрация на капацитета на данните, изчисленията и изкуствения интелект в целия континуум от облак до край/IoT. Това следва да доведе до надеждно вземане на решения за бизнес и частни потребители. Тя представя няколко изследователски предизвикателства, включително интегриране на ИИ от край до край, динамично оркестрация на данни, ново управление на времето за работа на континуума, самоадаптиране на облаците, децентрализирана оптимизация и конвергенция с 5G/6G. - Next Generation Metaos for IoT-Edge
Тази част идентифицира предизвикателствата, произтичащи от сливането на физическия и виртуалния свят. Водени от широкото използване на IoT обекти и свързани системи, сложността на обработката на данни на ръба се характеризира с инфлация на данните, разнородност на типовете данни и съгласуваност на задачите. Тази сложност подчертава ролята на нововъзникващите мрежови функции, прехода от интернет на нещата към интернет на цифровите близнаци, от облачни и централни изчислителни технологии към пространствени изчисления. Това също носи ползи от модерни технологии като разширената реалност (XR), които надхвърлят системната автоматизация и роботиката към визията за индустриална метавселена.
Твърдейки, че индустриалната метавселена е по-зряла от движената от потребителите метавселена, акцентът беше поставен и върху значението на разпределения интелект и съвместните промишлени системи в IoT-Edge Continuum като част от по-широките предизвикателства на Cloud-Edge Continuum. - Киберсигурност, поверителност, оперативна съвместимост, отворен код и софтуерно инженерство:
Последният раздел разглежда предизвикателствата на сигурните SecDevOps за сложни системи, използващи ИИ за всички фази на жизнения цикъл на разработката на софтуер (SDLC) и жизнения цикъл на експлоатация на услугата (SOLC). В него също така се подчертава колко е важно да се управлява сигурността във веригата за доставки на софтуер и да се гарантира поверителността на данните в континуума на облачния край. Разделът завършва с дискусия относно новите механизми за софтуерно инженерство за разработването на (хибриден) квантов софтуер и значението на отворения хардуер и софтуер.
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
ЕС си сътрудничи активно с промишлеността, организациите и академичните среди, за да разгърне потенциала на интернет на нещата в цяла Европа и извън нея.
Вижте също
Бъдещият интернет на нещата и периферните изчислителни технологии могат да революционизират начина, по който производството и процесите се организират и наблюдават в рамките на стратегическите вериги за създаване на стойност.
Проучване, проведено в клъстерите „Интернет на нещата“ (IoT) в Европа, осигурява по-задълбочено разбиране на динамиката, движещите сили и факторите за успех в тази област.
Комисията работи за осигуряване на по-стабилни и устойчиви рамки за сигурност за устройствата, свързани с интернет на нещата, и мрежите, от които те са част.
Цифровизацията на европейския селскостопански сектор има потенциала да революционизира промишлеността, като насърчава ефективността, устойчивостта и конкурентоспособността.