Отказ от отговорност: мненията, представени в настоящия обобщен фактологичен доклад, не са гледните точки на Европейската комисия, а на заинтересованите страни, участвали в тази открита обществена консултация. Той не може при никакви обстоятелства да се счита за официално становище на Комисията или нейните служби.
Цели на консултацията
Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп има за цел да улесни и стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез намаляване на разходите за разгръщане с набор от хармонизирани мерки. Отговорите на обществената консултация допълват и актуализират данните, събрани до момента от Комисията, включително доклада относно прилагането на Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп и непрекъснатия мониторинг на нейното прилагане в държавите членки, както и пазарните и технологичните промени, настъпили след нейното приемане.
Прегледът на Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп („Директивата „) е част от действията, обявени в съобщението „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM (2020) 67 final), и е от основно значение за постигането на целите за свързаност, определени от Комисията в съобщението за общество на гигабитов интернет (COM (2016) 587 final) в Европа, както и на целите и задачите, заложени в „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (COM (2021) 118 final).
Обществената консултация имаше за цел да събере мнения относно:
- оценка на цялостното функциониране на директивата
- възможни адаптации към технологичното, пазарното и регулаторното развитие и други подобрения с оглед насърчаване на по-ефикасно и бързо разгръщане на устойчиви мрежи с много голям капацитет, включително оптични влакна и 5G мрежи
- необходимостта от привеждане в съответствие с Европейския кодекс за електронни съобщения (ЕКЕС)
- как преразгледаният инструмент би могъл да допринесе за устойчивостта на сектора на електронните съобщения в съответствие с Европейския зелен пакт (COM (2019) 640)
- възможното намаляване на административната тежест и потенциала за опростяване.
Кой взе участие в консултацията?
От общо 96 респонденти от 25 държави (22 държави членки, Обединеното кралство, Норвегия и Китай) 36 са дружества/стопански организации (от които оператори на електронни съобщителни мрежи, оператори на други видове мрежи, оператори на физическа инфраструктура, предназначена да хоства електронни съобщителни мрежи, доставчици на оборудване за електронни съобщения и свързани с тях услуги), 23 стопански асоциации (предимно от оператори на електронни съобщителни мрежи), 23 публични органа (местни, регионални и национални, включително национални регулаторни органи (НРО), шестима граждани на ЕС, две НПО, един профсъюз и пет други (например служби за широколентов достъп, заинтересовани страни от общ интерес и др.). Четири дружества/стопански организации, които отговориха, са малки и средни предприятия (МСП) от Германия (2), Словения (1) и Швеция (1).
Фигура 1: Разпределение на отговорите от обществената консултация по вид респондент.
Фигура 2. Разпределение на отговорите по държави.
Профилите на респондентите отразяват самоподбора на обществените консултации и изискват предпазливост при тълкуването на резултатите, тъй като те не могат да се разглеждат като представителна извадка от всички европейски заинтересовани страни или от всички заинтересовани страни в рамките на дадена категория заинтересовани страни, нито техните коментари не представляват еднаква тежест (напр. европейски сдружения, представляващи няколко оператори на електронни съобщения от различни държави членки, спрямо индивидуални мнения). Докато три НРО участваха в тази обществена консултация, Съветът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) представи отделно становище, обхващащо като цяло същите аспекти.
Предварителни констатации
Средно в секциите е имало повече от 70 % активно участие (освен ако не е посочено друго, под „респонденти“ се разбират онези, които действително са отговорили на конкретния (те) въпрос (и), като се има предвид, че респондентите са свободни да не отговарят на всички въпроси или подвъпроси в зависимост от познанията или конкретния си интерес). Без да се засяга задълбоченият анализ на отговорите, можем да наблюдаваме следните общи тенденции.
Движещи сили за навременно и ефикасно разгръщане на електронни съобщителни мрежи
По-голямата част от респондентите посочват, че следните аспекти оказват значително въздействие върху навременното и ефективно разгръщане на електронните съобщителни мрежи: процедури за издаване на разрешения (84 %) и такси за издаване на разрешения (54 %); достъп до съществуващата физическа инфраструктура на електронните съобщителни мрежи (77 %), до съществуващата физическа инфраструктура на електроснабдителните мрежи (56 %) или до други елементи и съоръжения, подходящи за инсталиране на мрежови елементи (55 %); координиране на строежи и други механизми за съвместни инвестиции или съвместно разгръщане (62 %); както и информация за съществуващата физическа инфраструктура (79 %), за други елементи и съоръжения, подходящи за инсталиране на мрежови елементи (71 %), или за текущи или планирани строежи (68 %) и достъп до физическа инфраструктура в сградата (69 %) (вариантът за отговор „Достъп до съществуващи физически инфраструктури на други водоснабдителни мрежи (напр. вода, топлинна енергия, доставка на газ, канализация)“ беше счетен за аспект, който оказва влияние върху навременното и ефективно разгръщане на електронните съобщителни мрежи от по-малко от половината от респондентите).
Цялостно функциониране на директивата
36 % от респондентите (от които 29 % са представители на бизнес асоциации, 25 % от операторите на електронни съобщителни мрежи и 36 % от публичните органи) считат, че директивата е съгласувана с регулаторната рамка от 2009 г. в областта на електронните съобщения, а 30 % — с Европейския кодекс за електронните съобщения (от които 13 % са представители на стопански сдружения, 29 % от операторите на електронни съобщителни мрежи и 42 % от публичните органи). 45 % от респондентите потвърждават добавената стойност от ЕС на хармонизацията, въведена с директивата чрез регулаторна предвидимост и правна сигурност, 29 % — чрез опростени и ефикасни административни процедури, 24 % — чрез улесняване на извършването на стопанска дейност в целия ЕС и 23 % — чрез икономии от мащаба за дружества, чиито оператори извършват стопанска дейност в множество държави от ЕС (фиг. 3).
Фигура 3. Добавена стойност от ЕС на хармонизацията, въведена с директивата, чрез различни фактори.
Що се отнася до общите цели на директивата, 20 % от респондентите считат, че директивата е ефективна за улесняване на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи на по-ниска цена, докато 26 % остават неутрални, а 43 % считат, че тя не е достатъчно ефективна. Що се отнася до оперативните ѝ цели, 19 % от респондентите считат, че директивата е ефективна за засилване на координацията на строежите и 11 % за намаляване на времето и разходите за издаване на разрешения спрямо съответно 48 % и 51 %, което я счита за неефективна. Изтъкнатите причини са например продължаващите пречки пред разгръщането на мрежата, липсата на единни и цифровизирани административни процедури и на координация между различните публични администрации или недостатъчно ефективното единно информационно звено. 34 % от респондентите считат, че директивата е улеснила и стимулирала разгръщането на електронни съобщителни мрежи благодарение на достъпа до съществуващата физическа инфраструктура и свързаните с нея мерки за прозрачност, 28 % в резултат на координирането на строежите и свързаните с тях мерки за прозрачност, 29 % в резултат на достъпа до физическа инфраструктура в сградата и свързаните с нея мерки за достъп, 28 % поради компетентните органи и други хоризонтални разпоредби и 25 % поради процедури за издаване на разрешения.
Достъп и наличност на физическа инфраструктура и координиране на строежи
Що се отнася до мащаба, който разходите, свързани с физическата инфраструктура, представляват спрямо общите разходи за разгръщане на фиксирани и мобилни/безжични мрежи, само по-малко от 40 % (фиксирани) и 20 % (мобилни/безжични) от всички участници в обществената консултация предоставят съответните си оценки (по-голямата част от тях са дружества/стопански организации или стопански асоциации, представляващи оператори на електронни съобщителни мрежи). Около три четвърти от респондентите считат, че тези разходи са над 60 % при фиксираните мрежи и над 40 % при мобилните/безжичните мрежи (фиг. 4).
Фигура 4: Процент, който разходите, свързани с физическата инфраструктура, представляват спрямо общите разходи за разгръщане на фиксирани и мобилни/безжични мрежи.
43 % от респондентите считат, че задълженията за изпълнение на разумни искания за достъп при справедливи и разумни условия, включително ценообразуване, до физическа инфраструктура, собственост на оператори на електронни съобщителни мрежи, са подходящи за гарантиране на ефективен и пропорционален достъп до различни видове съществуваща физическа инфраструктура, докато 41 % от респондентите считат, че те са подходящи за достъп до физическа инфраструктура, собственост на оператори на мрежи, различни от електронните съобщителни мрежи. 48 % от респондентите считат, че принципът на „справедливи и разумни условия“ за достъп до физическа инфраструктура съгласно член 3 от Директивата не се прилага ефективно (по отношение на резултата), а 46 % — неефикасно (по отношение на времето, което отнема) от органите за решаване на спорове.
Що се отнася до достъпа до съществуващата физическа инфраструктура, респондентите считат, че липсата на подходяща физическа инфраструктура (76 %), липсата на информация за съществуващата физическа инфраструктура (59 %), трудността да се постигне съгласие относно реда и условията за достъп със собствениците на физическа инфраструктура (58 %) и бавният/неефективен процес на разрешаване на спорове (54 %) са довели до по-скъпо или продължително разгръщане на мрежата. Становищата на основните категории заинтересовани страни са представени на фигура 5.
Фигура 5: Фактори, които са довели до по-скъпо или продължително разгръщане на мрежата по отношение на достъпа до съществуващата физическа инфраструктура.
67 % от респондентите посочват, че действащите разпоредби относно физическата инфраструктура в сградата, подготвена за високоскоростен достъп, както е предвидено в директивата, са имали поне известно значение за улесняване на разгръщането на електронни съобщителни мрежи.
Повече от две трети от респондентите считат, че координацията на строежите между електронните съобщителни мрежи (71 %) или с транспортните мрежи (включително железопътни линии, пътища, пристанища и летища) (68 %) и електроенергийните мрежи (включително обществено осветление) (67 %) би имала определено значение за разгръщането на електронни съобщителни мрежи, докато повече от половината от респондентите посочват също така мрежи за газ, вода и отопление.
Фигура 6 Уместност на координацията на строежите между електронните съобщителни мрежи и други видове мрежи.
Мерки за прозрачност
Що се отнася до минималната информация относно физическата инфраструктура, която следва да бъде на разположение на операторите, желаещи да разгърнат електронни съобщителни мрежи извън посочената в член 4, параграф 1 от Директивата, 74 % от респондентите посочват географско местоположение и/или маршрут, а 40 % от респондентите посочват общ и свободен капацитет за разполагане на мрежови елементи (например брой канали, m² налично пространство).
66 % и 22 % от респондентите посочват съответно уникално информационно хранилище (попълнено от мрежови оператори и публични органи) и обединяване на съществуващи информационни хранилища (на различни мрежови оператори и/или публични органи) като най-добри механизми за гарантиране на най-подходящия и ефикасен достъп до съответната информация относно съществуващата физическа инфраструктура и планираните строежи.
Повече от 60 % от респондентите считат, че информацията, предоставена на фигура 7, е от значение за улесняване на разгръщането на мрежата, ако информацията се актуализира постоянно чрез единната информационна точка.
Фигура 7: Значение на наличието на постоянно актуализирана информация чрез единните информационни звена за улесняване на разгръщането на мрежата.
Процедури за издаване на разрешение
Що се отнася до факторите, които оказват отрицателно въздействие върху сложността и продължителността на процедурите за издаване на разрешения за разгръщане или модернизиране на електронни съобщителни мрежи, повече от три четвърти от респондентите посочват липсата на координация между различните органи, компетентни за издаването на разрешения (80 %), множеството разрешения, необходими за разгръщане на електронни съобщителни мрежи (79 %), липсата на електронни средства/процедури за подаване на заявления за разрешения и неспазването на крайния срок за предоставяне на всички разрешения, свързани с разгръщането на електронни съобщителни мрежи, включително разрешенията за преминаване (75 %).
Що се отнася до потенциалните мерки за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения с цел разгръщане на електронни съобщителни мрежи, респондентите посочват (вж. фигура 8): наличието на интегрирана процедура за издаване на разрешения, която обхваща всички различни процедури на всеки от участващите компетентни органи, както и възможността за подаване на заявления за разрешение по електронен път (93 %); единна входна точка (обслужване на едно гише), действаща като посредник, насочваща заявленията за издаване на разрешения към всеки компетентен орган (национален, регионален или местен) (89 %); координация и мониторинг от страна на един орган (или група от органи) на процедурите за издаване на разрешения от всички отговорни органи (62 %); хармонизирането на процедурите за издаване на разрешителни на равнището на държавите членки (75 %) или на равнището на ЕС (59 %) и централизирането на компетентността за всички разрешения в един орган в рамките на държавата членка (58 %).
Фигура 8: Потенциални мерки за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения за разгръщане на електронни съобщителни мрежи.
Въздействие на електронните съобщителни мрежи върху околната среда
Респондентите признават, че разгръщането на фиксирани мрежи (37 %), експлоатацията на фиксирани мрежи (35 %), разгръщането на мобилни/безжични мрежи (31 %) и експлоатацията на мобилни/безжични мрежи (40 %) биха могли да имат умерено или по-значително отрицателно въздействие върху околната среда, по-специално поради емисиите на CO2 и други парникови газове.
72 % от респондентите считат, че производството на оборудване, използвани материали и логистика би допринесло за въздействието върху околната среда, произтичащо от разгръщането на електронни съобщителни мрежи, докато 58 % и 56 % са посочили като допринасящи фактори съответно техниките за разгръщане (напр. вид пренос) и вида на мрежите (напр. фиксирани или безжични/мобилни).
Управление, правоприлагане и правен инструмент
Като цяло, докато малка част от операторите на електронни съобщителни мрежи считат, че системата за разрешаване на спорове е ефективна, мнението на публичните органи като цяло е много по-положително.
Повече от половината (53 %) от респондентите са съгласни, че определянето на правила за разпределяне на разходите (в случай на координиране на строежи) би гарантирало задоволителен процес за разрешаване на спорове (53 % от стопанските сдружения, 39 % от дружествата/стопанските организации и 37 % от публичните органи), докато 44 % считат, че това ще бъде гарантирано чрез налагане на санкции на органа за решаване на спорове, ако решението не бъде издадено в рамките на крайния срок (35 % от стопанските сдружения, 46 % от дружествата/бизнес организациите и само 6 % от публичните органи, които са отговорили на съответния въпрос).
47 % от респондентите считат за подходящ избора на директива като правен инструмент за регулиране на мерките за намаляване на разходите за разгръщане на електронни съобщителни мрежи, докато 26 % от респондентите считат това за неподходящо (от които 85 % са мрежови оператори/асоциации и 5 % публични органи). За преразглеждането 47 % от респондентите подкрепят използването на директива с минимална хармонизация (подобна на настоящата директива); 39 % от използването на регламент като правен инструмент и 25 % от използването на директива с максимална хармонизация.
Следващи стъпки
Комисията ще извърши по-задълбочен анализ на отговорите. Оценката на отговорите, заедно с допълнителната информация, получена от други консултативни дейности и източници, ще бъде включена в оценката на прилагането на директивата, както и при подготовката на оценката на въздействието и преработеното законодателно предложение.
Обобщаващ фактологичен доклад „Принос към консултацията“
Разгледайте индивидуалните отговори на респондентите в „Споделете мнението си“ и изтеглете допълнителни коментари от Bundesregierung (.pdf), ECTA (.pdf) и CETIN (.pdf).