© IoT Forum
Организирана ежегодно от Форума за интернет на нещата, Седмицата на интернет на нещата предоставя на експерти от промишлеността и академичните среди платформа за обсъждане на стратегическата роля на интернет на нещата за цифровизацията на нашата икономика и общество. От 20 до 23 юни 2022 г. над 380 оратори и почти 700 участници от 49 държави успяха да се съберат отново физически, този път в Ирландия, след като миналогодишната проява беше изцяло виртуална поради ограниченията, свързани с COVID-19.
Представители на Комисията организираха и участваха в многобройни конференции, като предизвикаха дискусии относно стратегическата ориентация по отношение на устойчивия интернет на нещата, стандартизацията и сигурността. Сесиите дадоха силен тласък на политиката в областта на данните, пространствата за данни и пазарите на данни, подкрепени от Алианса за иновации в областта на интернет на нещата (AIOTI) и Асоциацията за стойността на големите информационни масиви ( BVDA).
За да може Европа да запази силните си страни в компютърния континуум, тя трябва да създаде бъдещи европейски платформи за интернет на нещата и периферията, които са водени от общността и отворени. На 22 юни се състоя сесия за стартиране, посветена на нов клъстер от 6 действия за научни изследвания и иновации на метаоперационни системи (RIA) — ICOS, Fluidos,NEMO, недобросъвестни, Aeros и NEPHELE — и 3 координационни и спомагателни действия (CSA) — OpenContinuum,Unlock-CEI и HiPEAC — в областта на облачния интернет на нещата, като бяха получени 64 млн. евро финансиране от ЕС и стартът на 1 септември (Unlock-CEI и HiPEAC) беше стартиран съответно на 1 юни и 1 декември). По време на сесията беше обсъдено и стартирането на нов уеб портал eucloudedgeiot.eu, който да служи като платформа за подкрепа на екосистемата на „Хоризонт Европа“ и за насърчаване на възможностите за открити покани за представяне на предложения и широкомащабни пилотни проекти.
Извън конферентните сесии на проявата през 115 г. регистрантите успяха да научат за различни други финансирани от ЕС инициативи за научни изследвания и иновации, представящи своята работа в изложбеното пространство на седмицата на ИН, открито от ирландския министър на зелената партия Осийски Смит, което включваше проекти като Demeter, GateKeeper, InterConnect, NGIoT, OpenDEI и VEDLIoT.
Захранване към ръба
Като представител на Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (ГД CONNECT) на Европейската комисия директорът на бъдещите мрежи Pearse O’Donohue очерта глобалната визия на ЕС за интернет на нещата на церемонията по откриването на проявата. В геополитическия контекст, пред който понастоящем е изправена Европа, той подчерта необходимостта от укрепване на технологичния ни суверенитет и намаляване на зависимостта ни в някои критични области. За да се справи с тези предизвикателства, Комисията продължи да изпълнява своите приоритети в областта на цифровите технологии, както и да стартира нови амбициозни инициативи.
Първият от тях е REPowerEU: план за спиране на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г. чрез диверсифициране, спестяване и ускоряване на прехода към чиста енергия. Успоредно с това Комисията разработва план за действие за цифровизация на енергетиката, който действа като полезно взаимодействие с REPowerEU. Една интелигентна енергийна система, поддържана от интернет на нещата, може да донесе ползи за потребителите по отношение на енергийната ефективност, като предостави инструменти за разбиране и управление на потреблението, производството и съхранението на енергия във времена на нарастващ дял на възобновяемите енергийни източници, децентрализираното производство и електрическите превозни средства. Ключов иновативен принцип на интернет на нещата от следващо поколение, който дава възможност за тази интелигентна енергийна система, е децентрализираното разузнаване, което действа като улесняваща технология за осигуряване на енергия в периферията на мрежата.
Друг повдигнат въпрос беше този на Европейския законодателен акт за интегралните схеми. През февруари 2022 г. Комисията прие предложение на стойност 43 милиарда евро за укрепване на екосистемата на полупроводниците в ЕС, като се гарантира устойчивостта на веригите на доставки и се намалят външните зависимости. Това ще позволи на Европа да удвои своя световен пазарен дял на полупроводниците до 20 % в съответствие с целите на ЕС за технологичен суверенитет. Една от целите е да се създадат полупроводници за бъдещи интелигентни сензори и периферни изчислителни системи, като отново се поддържа парадигмата „захранване до ръба“. В това си качество Европа трябва да играе водеща роля в проучването и използването на нововъзникващи парадигми като децентрализирано разузнаване, моментни изчислителни технологии и когнитивни изчислителни технологии.
Тъй като изчислителната мощност се доближава до периферията, законодателството в областта на данните оказва влияние върху правилата в целия изчислителен континуум. Комисията представи законодателната рамка за просперираща икономика, основана на данни, като например Законодателния акт за данните, който беше предложен на Съвета и Парламента през март 2022 г., с цел предоставяне на повече данни и определяне на правила за използването и достъпа до данни.
Европейската стратегия за данните има за цел да създаде единен пазар за данни, който ще гарантира нашата конкурентоспособност и суверенитет в световен мащаб. Чрез „Цифрова Европа“ Комисията инвестира съвместно в разгръщането на общи европейски пространства на данни за сектори като селското стопанство, енергетиката, здравеопазването, производството и транспорта, за да се гарантира, че повече данни стават достъпни за използване в нашата икономика и общество, като същевременно дружествата и физическите лица, които генерират данните, остават под контрол.
ЕС инвестира в европейски обединен континуум „в облак“, който да отговаря на високите стандарти за защита на данните, безопасност, сигурност, енергийна ефективност и преносимост, необходими за цифровия преход. От 2021 г. насам Комисията инвестира до 2 милиарда евро по програми за финансиране като Механизма за свързване на Европа, „Цифрова Европа „, „Хоризонт Европа“ и NextGenerationEU. Националните правителства ще допълнят тези инвестиции заедно с ангажимента си към декларацията на държавите членки за изчисления в облак и чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.
Сътрудничеството е от ключово значение
Тези европейски инициативи показват как отговорът на геополитическите предизвикателства може да бъде възможност за ускоряване на екологичния и цифровия преход. За тази цел трябва да обединим силите си на равнището на ЕС и да продължим да инвестираме в изграждането на устойчива, конкурентоспособна и суверенна Европа за своите граждани.
Но работата с единомислещи държави, които споделят нашите цели и ценности, също е от ключово значение. Международното сътрудничество може да започне на ранен етап от цикъла на технологично развитие: на 21 юни 2022 г., в рамките на изключителна сесия на Седмицата на интернет на нещата с американските оратори, ЕС започна ново сътрудничество в областта на фундаменталните изследвания между Комисията и Националната научна фондация на САЩ, като се съсредоточи върху нови концепции за разпространените изчислителни технологии и разузнаването от типа „ромбовид“.
Двете страни се споразумяха за следващите стъпки, за да се съсредоточат върху фундаменталните изследвания на нови концепции за децентрализирани изчислителни технологии и разузнавателни данни от типа „СПР“ чрез създаване на CSA за ландшафта и посредничеството, както и двустранно сътрудничество между двойки проекти чрез партньори в областта на научните изследвания, и създаване на редовни ротационни семинари (както онлайн, така и физически) за обмен на знания, като първият ще се проведе през септември 2022 г.
Съвместната работа на предконкурентния етап ще бъде от взаимна полза за всички участници в иновациите от двете страни на Атлантическия океан и ще проправи пътя за общи стандарти и архитектури на бъдещето.
Повече информация
Цифровизацията на селското стопанство