Основната цел на това актуализирано проучване е да се направи преоценка на вероятността за постигане на целите за свързаност на обществото на гигабитов интернет до 2025 г. и цифровото десетилетие до 2030 г. след последните развития по отношение на политиките, разпоредбите и инвестициите в областта на свързаността на европейско и национално равнище. Благодарение на амбициозните национални планове за широколентов достъп и ангажираността на телекомуникационния сектор, съчетани с публични и частни инвестиции, през последните години ЕС постигна напредък към постигането на целите за свързаност.
Като цяло всички държави членки са приложили цялостен стратегически подход към разгръщането на широколентови мрежи, който е довел до практически резултати. Успешните ПНБ разглеждат първоначалните условия на своята референтна държава членка, описват конкретни мерки, които се основават на индивидуалните им силни страни, и определят мерки за справяне с предизвикателствата. Анализираните в проучването НБП обикновено идентифицират една или две фокусни точки от следните направления на действие: Мерки от страна на търсенето, мерки от страна на предлагането, регулаторни и организационни мерки, мерки за прозрачност. Няма универсално решение за стратегиите за широколентов достъп в цяла Европа. Поради това НБР са съобразени най-вече с нуждите на отделните държави членки, въпреки че някои мерки могат лесно да бъдат адаптирани и приложени в множество държави членки при сходни условия.
Постигането на целите за обществото на гигабитов интернет до 2025 г. и цифровото десетилетие до 2030 г. обаче може да се окаже предизвикателство за някои държави членки. Някои от факторите, които може да забавят напредъка към постигането на целта за свързаност, са например ниското покритие с FTTP, ниското равнище на цифрови умения, ниските равнища на абонамент за гигабитови скорости, трудната топография, трудното и скъпо внедряване в селските и отдалечените райони, пречките пред инвестиционния процес, високите цени на широколентовия достъп, недостатъчно обширните инвестиционни планове, високият пазарен дял на DOCSIS 3.1, ниската гъстота на населението, големият брой потребители само на мобилен широколентов достъп и др.
Ако ЕС не иска да изостава в световен мащаб, развитието на широколентовия достъп трябва да се ускори още повече. В това отношение предоставянето и експлоатацията на гигабитови мрежи и интернет услуги са от решаващо значение за бъдещото икономическо развитие и конкурентоспособност на ЕС, както и за напредъка и сближаването на обществото като цяло. Настоящите политики и инициативи, като например Next Generation EU, МВУ, политическата програма „Цифрово десетилетие“, МСЕ2 — Цифрови технологии, Законодателният акт за гигабитовата инфраструктура, Инструментариумът за свързаност, ще окажат огромно въздействие върху внедряването на широколентовите технологии.