Skip to main content
Shaping Europe’s digital future
News article | Публикация

Използване на иновациите за отключване на потенциала на селските и отдалечените райони

Цифровизацията има огромен потенциал за преобразяване на живота и възможностите в селските и отдалечените райони. Неотдавнашният ни опит доказа, че цифровизацията може да преодолее физическите разстояния, за да ни предостави възможности и услуги, независимо от това къде живеем — докато имаме добра цифрова свързаност. Парадоксално е обаче, че експоненциалната роля на цифровата свързаност, услугите и уменията през последните няколко десетилетия изостри различията между селските и градските райони, където трябваше да ги зарасне.

Титла върху фотографията на село с хълмове, в което има стръмни наклонени улици и къщи с храсталаци, като се гледа на широк ландшафт в селските райони с гори и леки хълмове: Използване на иновациите за отключване на потенциала на селските и отдалечените райони

Иновациите и цифровизацията спрямо разликата между селските и градските възможности

80 % от ЕС е селски и дом на 30 % от населението, но много селски райони постепенно са изоставени, докато градските центрове се развиват, като осигуряват по-добър достъп до обществени услуги и предлагат по-широк набор от възможности. С нарастването на тази разлика селските общности могат да започнат да страдат от обезлюдяване, тъй като хората от всички възрасти преминават към по-добре обезпечени с ресурси, често градски райони, в търсене на качествено образование, възможности за заетост и здравеопазване, наред с другото. С намаляването на населението и икономиките в селските райони инвестициите в обществени услуги и инфраструктура се увеличават още повече.

Изборът да се живее в селски или градски район не следва да се прави въз основа на достъпа до основни услуги или възможности. Имаме възможност да ги направим достъпни навсякъде. В действителност много селски райони са динамични и растящи. Основният въпрос обаче е, че надеждният високоскоростен широколентов достъп е предпоставка за достъп до съвременни услуги, които могат да преодолеят цифровото — и възможностите — разделение между селските и градските райони.

Преминаването на пандемията към живот от разстояние предизвика промяна на парадигмата, при която огромният любов на населението като цяло се превърна в отдалечени граждани, почти за една нощ. Внезапно пазарът на дистанционни услуги беше огромен, търсенето беше неоспоримо и бързо последва съизмерима вълна от инвестиции и иновации. Произтичащите от това решения бяха промяна в живота на мнозина — спасителна линия при ограничителните мерки — но все още предстои да бъдат намерени още по-добри решения.

Тъй като все повече ги включваме в нашето ежедневие и превърнем това равнище на близък достъп в норма за всички граждани, независимо от географското положение, ние насърчаваме интегрирането и достъпността на дистанционните услуги. По този начин подкрепяме широкото възприемане на иновациите, необходими за цифровото преодоляване на пропастта между достъпа на селските и градските райони до възможности.

Оползотворяването на породената от пандемията радикална промяна в дистанционните услуги има огромен потенциал както за незабавната, така и за дългосрочната устойчивост и процъфтяването на селските общности. Това от своя страна ще има важни последици за обществото като цяло. По-голямото сближаване и разбирането за нашата взаимозависимост, съчетани с повсеместно изравняване на нашите социални и икономически обстоятелства, ще допринесат значително за нашата устойчивост по отношение на предизвикателствата, които очакваме през следващите десетилетия.

По-дълбок поглед

С цел да се проучи по-задълбочено тази концепция и да се включат допълнителни перспективи и практически примери в дискусията, Съветът на европейските общини ирегиони (CEMR) и Европейската мрежа на службите по широколентовия достъп (BCO Network) събраха широк кръг от експерти оратори на семинар като част от Европейската седмица на регионите и градовете през 2021 г.: „Връзки в селските райони: екологични и цифрови иновации за отключване на потенциала на селските и отдалечените райони“.

Овластяване на местно равнище

Андреас Волтер, заместник-кмет на Кьолн, Германия, и говорител на Съвета на европейските общини и региони за градска и междутериториална мобилност, призоваха за овластяване на „нашите общности, нашите малки градове и села да бъдат в състояние да предприемат стъпки, които ще подобрят условията им на живот „, като се даде приоритет на „как можем да превърнем тези предизвикателства във възможности“ и се подчертава ролята на местните и регионалните сдружения в създаването на общоевропейска дискусия.

Неравнопоставеността между половете между селските и градските райони

Както беше отбелязано от члена на ЕП Клара Агилера, съпредседател на интергрупата на Европейския парламент за селските, планинските и отдалечените райони (RUMRA) и интелигентните села, разликата във възможностите за гражданите в градските и селските райони може да се види не само по отношение на общото равнище на заетост и образование, но и по отношение на увеличеното неравенство между половете. Членът на ЕП Агилера насърчи участниците да проучат допълнително този въпрос чрез неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно дългосрочната визия на ЕС за селските райони, в което се предлага добър анализ на основните предизвикателства и необходими действия.

Поглед отвъд селското стопанство

Членът на ЕП Aguilera също така подчерта, че когато се планира намеса в подкрепа на развитието на селските райони, е важно териториите да се разглеждат от цялостна и всеобхватна гледна точка, така че да може да се отговори на пълния набор от нужди, вместо да се подхожда към тях от гледна точка на конкретен сектор, като например туризма или селското стопанство, както беше правено в миналото. Тя предупреди за този риск, особено по отношение на начина, по който той може да ограничи възможностите, които в противен случай биха могли да донесат екологичният преход и екологичният пакт.

Устойчивата мобилност;

Допълнително измерение е необходимостта от устойчива мобилност и подобрена физическа свързаност между териториите. Движението на хора и стоки е ключов аспект на социалното и икономическото развитие и сближаване и изисква значителни инвестиции, за да се постигне справедлив растеж, но както посочи Карлос Мартинес Мингуес, кмет на Сория, Испания, те трябва да бъдат осъществени в тясно съответствие с енергийния и екологичния преход.

Цифрова инфраструктура за приобщаване

Карола Гунарсон, кмет на Сала, Швеция, и заместник-председател на Шведската асоциация на местните власти и региони, определи цифровите иновации като съществени за устойчивостта на общностите в отдалечените райони, особено по отношение на адаптирането към изменението на климата и достъпа до важни услуги. Като пример за иновативни решения за „дистанционно разпространение“ в здравеопазването, като например дронове за доставка на лекарства за жителите на слабо населени райони, г-жа Gunnarsson подчерта значението на преодоляването на недостига на цифрова инфраструктура в тези райони, за да се осигури справедлив и приобщаващ достъп до ползите от цифровизацията.

„Колкото повече изграждаме системи за цифровизация, толкова по-важно ще бъде наличието на надеждна инфраструктура. Това е въпрос на доверие за обществото и на основна безопасност в социалната система. Ако разполагаме с надеждна цифрова инфраструктура, можем да развием цялото общество.“

Сътрудничество между общностите

Преодоляването на цифровото разделение е по-сложно от осигуряването на физическата инфраструктура, коментира Еди Хартог, началник на отдел „Технологии за интелигентни общности „в Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия. За да се ускори прилагането на необходимите технически решения, г-н Hartog предложи териториите, градовете и общностите да работят заедно чрез платформи като Living-in.EU, за да споделят знания и дори да инвестират съвместно в решения.

Дългосрочно качество на живот

Професор Simona Ferrante от Политехническия университет в Милано посочи, че за хората в селските и отдалечените райони, нуждаещи се от редовни здравни прегледи и подкрепа, ненатрапчивото дистанционно здравно наблюдение може да промени живота. С примери от своя проект на ЕС ESSENCE, като писалка за проследяване на жестовете или приложение за анализ на гласа, предназначено да предупреждава семейството, приятелите или клиничните специалисти в случай на признаци на възможен когнитивен или физически упадък, професор Ферант показа как иновативните цифрови технологии могат да насърчат „нов модел на домашни грижи“, позволяващ по-голяма независимост, качество на живот и спокойствие, както и, което е важно, избора да остане в собствения си дом и общност.

Като отбеляза, че всички решения на ESSENCE функционират надеждно на стандартни широколентови мрежи, професор Феранте подчерта значението на изграждането на достъпност и лекота на възприемане при разработването на такива инструменти, за да се премахнат всички пречки пред тяхното използване.

Равенство в образованието и приемственост между поколенията

Goran Škvarc, заместник-ръководител на хърватската програма „Електронни училища“, финансирана от ЕС, силно се застъпи за въздействието на електронното обучение върху обръщането на отрицателните демографски тенденции. Той очерта как равният достъп до качествено образование — чрез инструменти като ИКТ оборудване за училищата, обучение за учители в областта на цифровите технологии и онлайн курсове за ученици от островите — може да доведе до промени както за отделните хора, така и за общностите:

„Цифровизацията може да повиши качеството на живот в селата и малките градове в Хърватия, като предложи възможности за по-добри и по-разнообразни работни места в селските райони, а програмата „Електронни училища“ може да подготви учителите за по-иновативни подходи в работата им с учениците. По този начин учениците ще бъдат по-добре подготвени за по-нататъшно образование, по-конкурентоспособни на пазара на труда и насърчавани да останат в родните си региони.“

Социална, икономическа и екологична устойчивост

Като показа, че физическата и финансовата достъпност се повтарят в целия спектър като ключови фактори за успешното разпространение и приемане на иновативни инструменти и подходи Джордж Биърс от Университета във Вахенинген и координатор на проекта на ЕС „Интернет на храните и земеделските стопанства 2020 г.“, се противодейства на схващането, че интелигентните селскостопански иновации могат да изглеждат недостъпни за много по-малки земеделски стопани, което ги поставя в неблагоприятно конкурентно положение. Той обясни, че се появяват нови предприятия, които да пуснат на пазара такива иновации. След като инвестират в оборудване, софтуер за обработка на данни и експертен опит, те ги предлагат като пакетна услуга на стопанства от всякакъв размер, с такса, пропорционална на нуждите на отделния земеделски стопанин.

Независимо дали става въпрос за спестяване на разходи за ресурси и подобряване на отпечатъка на дадено стопанство върху околната среда, за дистанционно управление на операциите и за освобождаване на личното време на земеделския стопанин, или за получаване на пряк достъп до пазара и за спестяване на посредници, съществуват нови технологии и цифрови инструменти за подпомагане на земеделските стопани от всякакъв мащаб и на всички места, при условие че е налице надеждна свързаност.

Цифровизацията е порталът, но свързаността е от ключово значение

По време на ежедневните дискусии отново се върнахме към неизбежната реалност, че макар цифровизацията да има огромен потенциал за преобразяване на живота и възможностите в селските и отдалечените райони, все още съществува една голяма пречка, която е твърде често срещана в тези области: липсата на надеждна, високоскоростна широколентова свързаност.

Jan Dröge, Lead of the BCO Network Support Facility, определи количествено предизвикателството:

„Вече не изпълнихме целите на ЕС за свързаност за 2020 г., които включваха широколентов достъп от 30 Mbps за всички граждани, и вече имаме нови цели, които са още по-амбициозни: свързване на всички граждани до 1 Gbps до 2030 г.

В градските райони почти постигнахме целите за 2020 г. през 2019 г., като 90 % от гражданите имаха достъп до 30 Mbps. В селските райони обаче, където живее над 30 % от населението, само 60 % са били обхванати — и това са само средните стойности: има големи разлики между отделните държави.“

Поради тази причина цифровизацията — и множеството възможности, които тя предлага за развитието на селските райони, процъфтяващите общности и по-доброто качество на живот — трябва да се използва като двигател на търсенето, за да се гарантира, че инвестициите в широколентов достъп достигат до всички селски и отдалечени граждани.

Държавите членки и регионите разполагат с изобилие от средства на ЕС и експертна подкрепа, за да спомогнат за ускоряване на разгръщането на широколентови мрежи. Действително службите по широколентовия достъп на държавите членки имат специфичния мандат да използват тази подкрепа и да я насочват към нуждаещите се райони, както и да предлагат насоки на организаторите на проекти в областта на широколентовия достъп относно планирането, финансирането, технологиите и други.

Поради това г-н Dröge насърчи всички да се свържат със своите СОП, за да видят как могат да спомогнат за осигуряването на високоскоростна свързаност, да преодолеят цифровото разделение и разделението между възможностите и да отключат пълния потенциал на селските и отдалечените райони.