Коментарите, събрани по този начин от институционалните заинтересовани страни по време на семинара, както и обратната информация, получена чрез обществената консултация и други дейности по консултацията, ще бъдат включени в оценката на Комисията, оценката на въздействието и новото законодателно предложение. Настоящият доклад не представя позицията на Комисията по въпроса, нито изключва крайния резултат от процеса на преразглеждане на ДБДКИ.
В онлайн семинара участваха над 100 представители на компетентните публични органи на различни равнища (национално, регионално, местно), включително тези, на които са възложени задачите, установени в ДБДО, от 23 държави членки, Норвегия, Албания и Сърбия.
Семинарът беше открит с основно изказване на г-н Roberto Viola, генерален директор на ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, който подчерта, че пандемията от COVID-19 разкри още веднъж, че усъвършенстваната широколентова свързаност е основна услуга, и призова всички равнища на администрациите да работят заедно за гарантиране на навременното разгръщане на инфраструктура за свързаност за всички европейски граждани и предприятия. Г-н Viola призна важната роля на публичните администрации по отношение на разгръщането на електронни съобщителни мрежи и прикани всички компетентни органи, по-специално, да облекчат административните процедури, да осигурят координация между различните административни равнища, да ускорят разрешаването на спорове и да улеснят достъпа до публични активи.
Г-н Viola подчерта, че свързаността е водеща инициатива за възстановяването и устойчивостта на ЕС. Той припомни, че понастоящем държавите членки разработват планове за възстановяване и устойчивост, и подчерта, че Европейската комисия и държавите членки трябва да работят заедно, за да приложат тези планове на практика и да постигнат бързи резултати. В този контекст г-н Viola прикани държавите членки да продължат да работят заедно за определяне на най-добрите практики в подкрепа на ефективното разгръщане на мрежите и да постигнат съгласие по инструментариума за свързаност до края на март.
Г-н Viola подчерта, че прегледът на BCRD е част от общите усилия на ЕС за подобряване на цифровата свързаност, тъй като новият законодателен инструмент е необходим за улесняване и стимулиране на разгръщането на модерни и устойчиви електронни съобщителни мрежи чрез намаляване на разходите за внедряване чрез набор от хармонизирани мерки. Накрая той прикани всички участници да дадат активен принос към обсъжданията на семинара, като цяло към прегледа на ДКИ, както и да работят заедно, за да се гарантира, че новият инструмент ще доведе до опростяване и намаляване на тежестта и ще се прилага ефективно на място.
Обобщение на основните мнения, събрани от участниците
1. Кризата с пандемията от COVID-19 разкри нарастващата зависимост на нашето общество от модерни електронни съобщителни мрежи, които са призовани да играят централна роля за всички граждани и предприятия.
2. Местните органи играят много важна роля за ускоряване на разгръщането на електронните съобщителни мрежи и следва да подобрят координацията помежду си, както и с други компетентни публични органи. Местните и регионалните власти ще се възползват от засилена подкрепа (напр. ИТ инструменти, обучение и информационни материали, знания относно уреждането на спорове и др.).
3. Преработената Директива за капиталовите изисквания (BCRD) е от решаващо значение за разгръщането на електронни съобщителни мрежи. Участниците считат, че някои от предложените в директивата правила са полезни, но не са били използвани в пълния им потенциал, отчасти поради доброволния характер на много разпоредби. Що се отнася до по-устойчивите електронни съобщителни мрежи, споделянето на мрежи и съвместното разгръщане биха могли да допринесат за постигането на тази цел.
4. Ролята на единните информационни звена (ППИ) трябва да бъде засилена (например чрез геобазирана и друга подходяща оперативна информация, подобрена координация и прозрачност, насоки относно принципите за достъп и разходи, управление, използване на цифрови процедури). Освен това разработването на стандарти и насоки за инфраструктурата в сградите би спомогнало за подготовката на разгръщането на мрежата в сградата и би улеснило достъпа до инфраструктурата в сградата.
5. При прегледа на ДКИ може да се разгледа възможността за улесняване на достъпа до активи, които са публична собственост или са финансирани с публични средства, за инсталиране на мрежови елементи извън малките клетки, както и някои последователни подходи към използваните техники за разгръщане, като например микротенденциите.
6. Налице е ясна необходимост от подобряване на прозрачността и издаване на насоки по отношение на уреждането на спорове, включително чрез публикуване на решения и насоки както за процедурни, така и за технически аспекти. Органите за решаване на спорове следва също така да вземат предвид правомощията на различните публични органи по отношение на достъпа до съществуващата физическа инфраструктура. Разрешаването на спорове може да бъде подобрено благодарение на практиките на медиация.
Мнения на участниците относно подобряването на прозрачността — единна информационна точка (SIP), аспектите на координацията и достъпа до публични инфраструктури
Що се отнася до ключовата информация и функционалности, които следва да предлагат SIP, участниците подчертаха значението на включването на геореферирана информация, която следва да се актуализира редовно, сред информацията, предоставяна от SIP. Те посочиха също така, че оборудването на SIP с инструменти за автоматично преобразуване на ключова информация, както и за използване на цифров формат, би било ефикасно и ценно решение. Въпреки че някои участници призоваха СВИ да предоставят информация, надхвърляща настоящите изисквания на Директивата за капиталовите изисквания, като например информация за свободния капацитет, някои участници посочиха, че статусът на свободния капацитет е много динамичен и поради това е трудно да се предостави с точност. Участниците отбелязаха също така, че някои разпоредби на Директивата за капиталовите изисквания относно прозрачността не са задължителни и по този начин ограничават ефективността на директивата, и призоваха за по-хармонизирани процедури и по-добра координация между компетентните публични органи.
Що се отнася до потенциалното централизиране на функциите на SIP в рамките на един орган и начините за осигуряване на административна координация, участниците подчертаха значението на обмена на информация в централизирана система, но подчертаха необходимостта от наличие на широколентови служби, изпълняващи функции за SIP на местно равнище, където следва да се изградят необходимите знания и административен капацитет. Участниците признаха също така решаващата роля, която националните планове за широколентов достъп играят за разгръщането на електронните съобщителни мрежи. Някои НРО посочиха, че когато гарантират функции, свързани с прозрачността на SIP, те са наблюдавали полезни взаимодействия със своите регулаторни функции. Някои участници обаче предпочетоха да се даде възможност на потребителите да имат достъп до различни компетентни органи чрез единна цифрова платформа, вместо да се възлагат на един-единствен орган всички свързани задачи. Някои регионални органи предложиха и идеята за обединяване на регионалните СВИ, докато един национален орган ще осигури координация чрез насоки, стандарти, процедури и технически аспекти. Някои участници посочиха също така поверителността като опасение, което операторите биха имали по отношение на информацията, споделяна чрез SIP.
Що се отнася до потенциалната бъдеща роля на SIP във връзка с издаването на разрешения, участниците посочиха, че компетенциите за издаване на разрешения се разпределят главно на местно равнище, докато СПИ се изпълнява предимно на национално равнище. Докато някои участници обясниха положителния си опит от използването на SIP като единна входна точка както за задачите, свързани с прозрачността, така и за предоставянето на разрешения, други заявиха, че този модел може да не работи лесно във всички държави членки. Някои участници също така споделиха положителните си резултати от издаването на няколко разрешителни за малки строителни работи в една и съща област на интерес чрез общо издадено разрешително. Освен това участниците се съгласиха, че наличието на хармонизирани процедури за издаване на разрешения и използването на електронни средства за обработване на разрешения би намалило административната тежест както за операторите на електронни съобщителни мрежи, така и за съответните публични органи. Освен това някои участници изтъкнаха предизвикателството, свързано с интегрирането на различни информационни системи, които понастоящем се използват или са в процес на разработване от различни заинтересовани компетентни органи.
Що се отнася до достъпа до определени видове инфраструктура, контролирана от органи от обществения сектор ( чрез разширяване на логиката, залегнала в член 57 от ЕКЕС), участниците се съгласиха, че при прегледа на ДКИ следва да се разгледа този въпрос, а някои участници заявиха, че това вече е било осъществено в някои региони. Някои участници призоваха за насоки на ЕС за насърчаване на инвестициите в сходни условия извън малките клетки, докато други призоваха за спазване на принципа на пропорционалност и ясно определени критерии, за да се избегне припокриване и да се гарантира правна сигурност. Някои участници призоваха също така за допълнително изясняване на разпоредбите по отношение на достъпа до покривите на сградите, тъй като те са най-интересните за някои оператори. Някои участници призоваха също така за надлежно обмисляне на повторното използване на публично финансирани/притежавани съоръжения (напр. мачти, използвани за аварийни системи), подходящи за разгръщане на електронни съобщителни мрежи. Участниците също така се съгласиха, че достъпът до публична инфраструктура следва да се предоставя при недискриминационни условия. Някои участници изтъкнаха също, че субектите, които отговарят за планираните строителни работи, биха могли проактивно да насърчават или да изискват изграждането на резервна физическа инфраструктура, подходяща за електронни съобщителни мрежи, тъй като това би улеснило по-нататъшното наличие и достъп на заинтересованите оператори до такава инфраструктура.
Мнения на участниците относно по-ефикасно и прозрачно разрешаване на спорове и по-добро прилагане
Що се отнася до начините за опростяване и повишаване на ефективността и ефикасността на процедурите за разрешаване на спорове, участниците посочиха необходимостта от по-ясни, опростени и по-прозрачни процедури, приспособими към националните обстоятелства. Някои участници посочиха, че публикуването на формуляра за кандидатстване за разрешения ще направи искането по-целенасочено и ще помогне да се избегнат някои спорове. Освен това един кратък процес на медиация би бил полезен и споделянето на сключените от операторите споразумения с органите за уреждане на спорове (ОУС), а публикуването на окончателните решения на ОУС би спомогнало за постигането на широка картина на положението на пазара. Някои участници призоваха за по-ясна доказателствена тежест за страните по спора, което би спомогнало за подобряване на ефективността на процедурата. И накрая, участниците признаха също така необходимостта общините да получат подходящо обучение, за да придобият технически експертен опит и знания за споровете, които са от значение за тях.
Що се отнася до насоките относно уреждането на спорове (напр. относно процедурните аспекти, ценообразуването и др.), някои участници се съгласиха с тяхната добавена стойност, по-специално за повишаване на прозрачността в аспекти като ценообразуването и координацията на внедряването, и призоваха за разработването им на национално равнище. Някои участници съобщиха, че някои държави членки вече са публикували такива насоки, докато други са създали експертни групи, които да изготвят такива насоки, например относно споделянето на инфраструктура. Въпреки че всички участници се съгласиха, че насоките ще помогнат на операторите да разберат по-добре и да защитят правата си, някои участници изразиха мнение, че по отношение на ценообразуването публикуването на предишни решения би могло да бъде достатъчно, като посочиха факта, че органите за уреждане на спорове по някакъв начин предоставят насоки чрез своите индивидуални решения. Въпреки че някои участници обясниха, че някои държави членки са публикували някои принципи относно споделянето на инфраструктура и справедливостта и основателността на разходите за строителство, мненията варират от задължителни до доброволни подходи.
Що се отнася до потенциалните ползи от определянето на правила относно реда, условията и цените за достъп до сградна инфраструктура, участниците считат, че собствениците на сгради следва да имат същите задължения като мрежовите оператори, и постигнаха съгласие относно ползите от наличието на прозрачна методология за ценообразуване. Освен това участниците считат, че стандартизацията на процедурите и на техническите аспекти би била важна за гарантиране на ефективността на тези разпоредби. Някои участници призоваха също така за повишаване на равнището на ангажиментите за бъдеща инфраструктура в сградите и за прозрачност, като същевременно се вземе предвид автономността на общините. Освен това някои участници посочиха ценовата разлика за получаване на достъп до сградна инфраструктура в новите сгради в сравнение със старите. И накрая, някои участници счетоха, че задължението за осигуряване на открит и недискриминационен достъп до сградната инфраструктура следва вече да е добре известно в държавите членки, но призоваха за изясняване на условията за получаване на достъп до покривите на сградите, по-специално за монтиране на стълбове и антени.
Що се отнася до евентуалните подобрени процедури за правоприлагане, въпреки че някои участници обясниха настоящите системи за правоприлагане в своите държави, участниците изразиха мнение, че санкциите следва да се разглеждат като крайна мярка. Някои участници обаче изразиха решителност при прилагането на санкции, по-специално в случай на неспазване на задълженията, свързани с прозрачността. Няколко участници поясниха, че някои процедури за правоприлагане в съответните им държави са били проведени въз основа на регламент за значителна пазарна сила (ЗПС), а не въз основа на разпоредбите на Директивата за капиталовите изисквания. Някои участници изтъкнаха също, че взаимодействието между публичните органи ще бъде важно, тъй като получаването на достъп (включително по отношение на цената) до публичната инфраструктура може да се отнася до съответното публично законодателство в областта на данъците/таксите или прерогативите на местните органи.