iStock Photo Getty Images +
Независимият анализ се основава на доказателства, събрани от юни до декември 2023 г.
След приемането на препоръката през 2021 г. повечето държави членки (19 от 27) са приели специален план за действие (Дания, Литва, Швеция) или са създали специална структура или комитет (Гърция, Латвия, Италия). Мнозинството също така има или планира да въведе всеобхватно управление в подкрепа на безопасността на журналистите. Като част от тези усилия конкретните действия на държавите членки включват създаването на работни групи или подписването на меморандуми за разбирателство и протоколи, например относно сътрудничеството между журналистите и полицейските сили.
Проучването също така установи, че няколко държави от ЕС са въвели мерки, насочени към безопасността онлайн (9 държави) и към овластяването на жените журналисти, както и на журналистите, принадлежащи към малцинствени групи, и тези, които отразяват въпроси, свързани с равенството (14 държави), но има потенциал за по-нататъшни целенасочени действия.
Според проучването по-голямата част от държавите членки изостават в създаването на система за мониторинг на препоръката, въпреки че в почти половината от тях съществуват някои инструменти за мониторинг на безопасността на журналистите. За да се улесни това и докладването от страна на държавите от ЕС, в проучването се предлага рамка за мониторинг, която те могат да прилагат.
Проучването ще бъде източник на информация за предстоящия доклад относно върховенството на закона. Той ще се използва и за дискусии с държавите членки относно изпълнението на препоръките.
Прочетете повече за констатациите в проучването и резюметата.
Можете също така да проверите политиките, финансирането и законодателството на ЕС в областта на свободата и плурализма на медиите.
Може да се интересувате от проучването на инициативата на ЕС за новини и как ЕС се стреми да защити свободата и плурализма на медиите.