Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ и политиката в областта на електронните съобщения бяха актуализирани и приети през август 2020 г.
Обобщение на развитието на широколентовия достъп в България
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „СвързанаБългария“и политиката в областта на електронните съобщения бяха приети през август 2020 г. Националната програма за развитие България 2030 въведе приоритет 8 Цифрова свързаност с цел изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура като основа за предлагане на повече цифрови услуги. Освен това одобрената през юли 2020 г. Цифрова трансформация на България за периода 2020—2030 г. има за цел разгръщането на мрежи с много голям капацитет. Държавният бюджет и средствата от ЕС ще бъдат използвани за постигане на поставените цели.
Национална стратегия и политика в областта на широколентовия достъп
Отговорни органи
- Министерството на транспорта и съобщенията (Министерствона транспорта и съобщенията, МТК)координира дейностите по изпълнение на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии. Министерството има за цел да разработи правна рамка за осигуряване на ефективна среда за комуникационния бизнес и изграждането и поддържането на модерна електронна съобщителна инфраструктура.
- Министерството на електронното управление въвеждаполитики,правила, наредби и добри практики в областта на електронното управление, стратегическото планиране и инициативи, бюджетното планиране и контрол, координира секторните политики и междуведомствените проекти.
- Комисиятаза регулиране на съобщенията (Комисията за регулиране на съобщенията)осъществява надзор върху разгръщането на широколентовия достъп на национално равнище и изпълнява законовите и подзаконовите актове, както и надзора в областта на техническите стандарти или използването на честотите.
Основни цели за развитие на широколентовия достъп
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение "Свързана България" очертава стъпките за осигуряване на цифрова инфраструктура за предоставяне на различни услуги. Мерките предвиждат подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените райони и развитие на високоскоростен мобилен интернет в страната. От ключово значение за цифровизацията на българската икономика и обществените услуги ще бъдат инвестициите за въвеждането на 5G мрежи. В плана е заложена необходимостта от целенасочени инвестиции в технологично развитие, доизграждане на необходимата инфраструктура и гарантирана мрежова и информационна сигурност. Основните приоритетни области в плана са:
- Широколентова инфраструктура - ускорено изграждане на широколентова инфраструктура, вкл. за нуждите на държавната администрация
- Много високоскоростна инфраструктура — създаване на условия за разгръщане на много високоскоростни мрежи
- Ефективно използване на радиочестотния спектър — създаване на условия за изграждане на мрежи за ДСП
- Подобряване на покритието в населени места, разположени в периферни, слабо населени и селски райони
- Преодоляване на цифровото разделение
- Мрежова сигурност
В плана се определят следните целеви показатели:
- Обхващане на 52 % от домакинствата от фиксираната мрежа с много голям капацитет (ММГК),
- използване на 33 % от домакинствата с фиксиран широколентов достъп със скорост най-малко 100 Mbps,
- Готовност за 5G на 50%.
Актуализираната Политика в областта на електронните съобщения има за цел да гарантира предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги чрез създаване на условия за развитие на конкурентен пазар като част от вътрешния пазар на ЕС. Приоритет е разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, предоставянето на услуги от пето поколение, ефективната и устойчива конкуренция, сигурността на мрежите и услугите, както и предимствата за крайните ползватели, включително равностоен достъп до услугите на хората с увреждания.
Приоритет 8 Дигитална свързаност на Националната програма за развитие България 2030 има за цел да изгради модерна и сигурна дигитална инфраструктура като основа за предлагане на повече услуги чрез дигитално управление. Целта е да се изградят мрежи с много голям капацитет, които ще формират платформа за предоставяне на разнообразни цифрови услуги с добавена стойност, като същевременно се гарантира, че нито една част от държавата или група от обществото няма да остане без адекватна цифрова свързаност. Акцентът е поставен върху разгръщането на високоскоростни мрежи, особено широколентови в селските райони, ефективното предоставяне на радиочестотния спектър за безжичен широколентов достъп и 5G, ускореното разработване и внедряване на услуги, зависещи от широколентовия достъп, като облачни услуги, интернет на нещата и др., както и развитието на цифрови умения и услуги.
Цифровата трансформация на България за периода 2020-2030 г., одобрена през юли 2020 г., има за цел да разгърне мрежи с много висок капацитет, за да се гарантира, че нито една част от страната или група в обществото няма да остане без адекватна цифрова свързаност и да се осигури по-добър достъп на предприятията до разнообразни, висококачествени и иновативни цифрови услуги. Цифровата свързаност допринася за осигуряването на достъп до всички основни движещи сили на социално-икономическото развитие, като училища, болници, транспортни центрове, големи доставчици на обществени услуги и др.
Национални и регионални финансови инструменти и мерки за широколентов достъп
Съгласно Приоритет 8 от Националната програма за развитие „България 2030“ се предвижда използване на държавния бюджет и средствата от ЕС.
Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ): България планира да използва финансиране по линия на МВУ за големи инвестиции в свързаността. Симетричните гигабитови опорни/преносни мрежи в цялата страна трябва да бъдат изградени, с акцент върху недостатъчно обслужваните части на страната и свързването с мрежи на европейско равнище. Планира се основните пътни мрежи (TEN-T) да бъдат обхванати от 5G, за да се гарантират скорости до 1 Gbps.
Пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност: България информира Комисията, че вече е приложила редица най-добри практики, като например освобождаване от разрешителни и ускорени процедури; наличие на геореферирана информация за равнището на заетост на инфраструктурата и наличието на тъмни оптични влакна, както и лесен достъп до физическата инфраструктура, контролирана от публични органи. България посочи също така, че понастоящем работи по: i) гарантиране, че заявленията за разрешение се подават по електронен път, ii) създаване на координатори за широколентовия достъп и iii) възлагане на орган на координационна роля по отношение на правата на достъп до съществуващата физическа инфраструктура.
Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в България
За най-новите данни за широколентовото покритие, абонаментите и навлизанията, покритието на различните широколентови технологии и разходи, проверете докладите от таблото с показатели и докладите по държави на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и развитието (DESI).
Предоставяне на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги
За подробности относно хармонизираното предоставяне на радиочестотен спектър се консултирайте с Европейската обсерватория за 5G.
Национални и европейски публикации и документи за пресата
английски
- Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение "Свързана България"
- Национална програма за развитие България 2030
- Дигиталната трансформация на България за периода 2020-2030 г.
- Наръчник за инвестиции в широколентов достъп
- Мобилни и фиксирани цени на широколентовия достъп в Европа през 2022 г.
- Проучване относно националните планове за широколентов достъп в ЕС-27
- Доклади и анализи за широколентовата свързаност
български
- Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение "Свързана България"
- Национална програма за развитие България 2030
- Секция „Широколентова свързаност“, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Информация за контакт
BCO България (Национална служба за широколентова компетентност): Дирекция "Информационни технологии", Министерство на транспорта и съобщенията (Министерство на транспорта и съобщенията)
Адрес: ул. „Дякон Игнатий“ No 9, София 1000, България
За контакти по електронна поща:
+35 92 940 92 80
Уебсайт
Комисия за регулиране на съобщенията (Комисия за регулиране на съобщенията)
Адрес: ул. "Гурко" 6, София 1000, България
Контакт по електронна поща
Телефон: +35 92 949 27 23
Уебсайт
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
Find current information on broadband development in each country, as well as national strategies and policies for developing broadband.
Вижте също
Националният план на Швеция за широколентов достъп, приет през 2016 г., има визията за изцяло свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.
Цифровата свързаност и разгръщането на 5G са сред десетте стратегически приоритета на Програмата на Испания в областта на цифровите технологии до 2025 г.
Словения избира технологична неутралност и пазарна динамика при разработването на широколентови мрежи, по-специално конкуренция, основана на инфраструктура и услуги.
Словакия е определила дългосрочната цел за предоставяне на всички домакинства на достъп до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.
Румъния се съсредоточава върху изграждането на национална широколентова мрежа като стъпка към постигането на целите на ЕС за свързаност.
Програмата в областта на цифровите технологии за Португалия и националната стратегия за свързаност в електронни съобщителни мрежи с много голям капацитет за периода 2023—2030 г. оформят развитието на цифрова инфраструктура в Португалия.
Националният план на Полша за широколентов достъп до интернет за 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за общество на гигабитов интернет.
Всички домакинства в Нидерландия следва да имат възможност за достъп до широколентови мрежи със скорост най-малко 100 Mbps, а по-голямата част от тях следва да се възползват от 1 Gbps до 2023 г.
Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентната пазарна среда.
Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.
Литва има за цел да осигури 100 Mbps до 2027 г. за селските райони, както и да подкрепи целите за общество на гигабитов интернет до 2025 г.
Латвия подкрепя целите за общество на гигабитов интернет и се стреми към 100 Mbps, които могат да бъдат модернизирани до гигабитови, за градските и селските райони, както и 5G покритие за всички големи градски райони.
Италианската стратегия за свръхшироколентов достъп към общество на гигабитов интернет има за цел да осигури гигабитова свързаност за всички до 2026 г.
Националният план за широколентов достъп за Ирландия предвижда до 2026 г. всички помещения в Ирландия да имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.
Националната стратегия на Унгария за цифровизация за периода 2021—2030 г. има за цел да постигне целта 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи до 2030 г.
Националният план за широколентов достъп за периода 2021—2027 г. насърчава използването на фиксирани мрежи с много голям капацитет и 5G мрежи. Гръцката Библия за цифрова трансформация за периода 2020—2025 г. подчертава свързаността като една от петте стратегически оси и признава...
Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията в областта на цифровите технологии и стратегията за гигабитов интернет от 2022 г. на германското федерално правителство дават приоритет на доставките на FTTH и 5G мрежи в национален мащаб.
Националната програма за широколентов достъп France Très Haut Débit определя цел за бърз широколентов достъп за всички домакинства до 2022 г. и оптични линии за всички до 2025 г.
Финландските органи подкрепят ориентирано към конкуренцията разгръщане на оптична мрежа, подпомагано от публични средства за райони с недостатъчно обслужване и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.
Естония е установила базово широколентово покритие в цялата страна. Програмата в областта на цифровите технологии на Естония определя амбициозни цели за 2030 г.
Редица политически инициативи, насочени към стационарно и мобилно широколентово покритие в национален мащаб, подкрепят целите на Дания в областта на широколентовия достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава...
Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на ММГК.
Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.
Хърватският национален план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г. и отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.
Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия „Цифрова Белгия“. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които няма високоскоростни услуги. Като намалява...
Стратегията на Австрия за широколентов достъп е съсредоточена върху доставката в национален мащаб на гигабитови връзки (фиксирани и мобилни) до 2030 г.