Обобщение на развитието на широколентовия достъп в България
Националният широколентов инфраструктурен план за достъп от следващо поколение „Свързана България” и Политиката в областта на електронните комуникации бяха приети през август 2020 г. Националната програма за развитие България 2030 въведе приоритет 8 Дигитална свързаност с цел изграждане на модерна и сигурна цифрова инфраструктура като основа за предлагане на повече цифрови услуги. Също така одобрената през юли 2020 г. Дигитална трансформация на България за периода 2020-2030 г. цели разгръщане на мрежи с много висок капацитет. Държавният бюджет и еврофондовете ще бъдат използвани за постигане на поставените цели.
Национална стратегия и политика за широколентов достъп
Отговорен орган
- Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (MTITC) координира всички дейности за изпълнение на политиката в областта на информационните технологии и комуникациите. Министерството разработва необходимата правна рамка за осигуряване на ефективна среда за комуникационния бизнес и изграждане и поддържане на модерна електронна съобщителна инфраструктура.
- Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) въвежда политики, правила, регламенти и добри практики, свързани с контрола, в областта на електронното управление, стратегическото планиране и инициативи, планирането и контрола на бюджета, координира свързаните с отрасъла политики и междуведомствените проекти.
- Комисията за регулиране на съобщенията наблюдава разгръщането на широколентовите мрежи на национално равнище, изпълнява законите и регулациите, както и упражнява надзор в областта на техническите стандарти и използването на честоти.
Основни цели за развитието на широколентовия достъп
Националният план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България” очертава стъпките за осигуряване на цифрова инфраструктура за предоставяне на различни услуги. Мерките предвиждат подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените райони и развитие на високоскоростния мобилен интернет в страната. От ключово значение за дигитализацията на българската икономика и обществените услуги ще бъдат инвестициите за въвеждане на 5G мрежи. Планът определя необходимостта от целенасочени инвестиции в технологично развитие, доизграждане на необходимата инфраструктура и гарантирана мрежова и информационна сигурност. Основните приоритетни полета в плана са:
- Широколентова инфраструктура - ускорено изграждане на широколентова инфраструктура, вкл. за нуждите на държавната администрация
- Много високоскоростна инфраструктура – създаване на условия за разгръщане на много високоскоростни мрежи
- Ефективно използване на спектъра – създаване на условия за изграждане на NGA мрежи
- Подобряване на покритието в населени места, разположени в периферни, слабо населени и селски райони
- Преодоляване на цифровото разделение
- Мрежова сигурност
Планът определя следните целеви показатели:
- Покритие на 52 % от домакинствата от фиксираната мрежа с много висок капацитет (VHCN),
- Поемане на 33% от домакинствата на поне 100 Mbps фиксирана широколентова връзка,
- 5G готовност на 50%.
Актуализираната Политика в областта на електронните съобщения има за цел да осигури предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги чрез създаване на условия за развитие на конкурентен пазар като част от вътрешния пазар на ЕС. Приоритет е разгръщането и използването на мрежи с много висок капацитет, предоставянето на услуги от пето поколение, ефективната и устойчива конкуренция, сигурността на мрежите и услугите, както и предимствата за крайните потребители, включително еквивалентен достъп до услугите на хора с увреждания.
Приоритет 8 Дигитална свързаност на Националната програма за развитие България 2030 има за цел да изгради модерна и сигурна цифрова инфраструктура като основа за предлагане на повече услуги чрез дигитално управление. Целта е да се изградят мрежи с много висок капацитет, които да формират платформа за предоставяне на разнообразни цифрови услуги с добавена стойност, като същевременно се гарантира, че никоя част от страната или обществена група няма да остане без адекватна цифрова свързаност. Фокусът е върху разгръщането на високоскоростни мрежи, особено широколентови в селските райони, ефективно разпределяне на спектъра за безжичен широколентов достъп и 5G, ускорено развитие и възприемане на широколентови услуги като облак, IoT и др., както и развитие на дигитални умения и услуги.
Одобрената през юли 2020 г. Дигитална трансформация на България за периода 2020-2030 г. цели разгръщане на мрежи с много висок капацитет, за да гарантира, че никоя част от страната или група в обществото да не остане без адекватна цифрова свързаност и да осигури по-добър достъп до предприятия към разнообразни, висококачествени и иновативни цифрови услуги. Цифровата свързаност ще допринесе за осигуряването на достъп до всички основни двигатели на социално-икономическото развитие, като училища, болници, транспортни центрове, основни доставчици на обществени услуги и др.
Национални и регионални широколентови финансови инструменти и мерки
Съгласно Приоритет 8 на Националната програма за развитие България 2030 се предвижда използване на държавния бюджет и средствата на ЕС.
Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF): България планира да използва финансиране по RRF за големи инвестиции в свързаност. Предстои да бъдат изградени симетрични гигабитови гръбначни/backhaul мрежи в цялата страна, с фокус върху недостатъчно обслужваните части на страната и свързване с мрежи на европейско ниво. Основните пътни мрежи (TEN-T) се планира да бъдат покрити с 5G, за да се гарантират скорости до 1 Gbps.
Пътна карта за прилагане на инструментариума за свързаност: България информира Комисията, че вече е приложила редица най-добри практики, като освобождаване на разрешителни и бързи процедури; наличие на геореферирана информация за нивото на заетост на инфраструктурата и наличието на тъмни влакна и лесен достъп до физическа инфраструктура, контролирана от публични органи. България също така посочи, че в момента работи върху: (i) гарантиране, че заявленията за разрешителни се подават по електронен път, (ii) установяване на широколентови координатори и (iii) възлагане на орган с координираща роля по отношение на правата на достъп до съществуваща физическа инфраструктура.
Данни за развитието на широколентовия достъп и технологиите в България
За най-новите данни за широколентовото покритие, абонаменти и навлизане, покритие на различни широколентови технологии и разходите проверете докладите за резултатите и докладите за отделните страни на Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).
Разпределение на радиочестотния спектър за безжичен широколентов достъп
За подробности относно хармонизираните назначения на радиочестотния спектър се консултирайте с Европейската 5G обсерватория.
Национални публикации и документи в пресата
Английски
- National Broadband Infrastructure Plan for Next Generation Access 'Connected Bulgaria'
- National Development Program Bulgaria 2030
- Digital Transformation of Bulgaria for the period 2020-2030
- Bulgaria - country reports on performances in digitisation: connectivity, digital skills, digital public services and more
- Study on National Broadband Plans
- Guide to High-Speed Broadband Investment
- Broadband Connectivity Reports and Analyses
- Mobile and fixed broadband prices in Europe
- Study on broadband coverage
Български
- Актуализиран план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“
- Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030
- Широколентов достъп, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
За контакти
BCO България (национален офис за широколентова компетентност): Дирекция Информационни технологии, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Адрес: ул. „Дякон Игнатий“ № 9, София 1000, България
Контакт по имейл
Телефон: +35 929 40 92 80
Уеб страница
Комисия за регулиране на съобщенията
Адрес: ул. „Гурко“ № 6, София 1000, България
Контакт по имейл
Телефон: +35 92 949 27 23
Уеб страница
Съдържание по темата
Обща картина
Find current information on broadband development in each country, as well as national strategies and policies for developing broadband.
Вижте също
Националният план на Швеция за широколентов достъп, приет през 2016 г., има визия за изцяло свързана Швеция и има цели както за мобилно покритие, така и за високоскоростни широколентови връзки за домакинствата и предприятията.
Цифровата свързаност и разгръщането на 5G са сред десетте стратегически приоритета на Програмата на Испания в областта на цифровите технологии до 2025 г.
Словения избира технологична неутралност и динамика на пазара при разработването на широколентови мрежи, по-специално конкуренция, основана на инфраструктура и услуги.
Словакия си е поставила дългосрочната цел за предоставяне на достъп на всички домакинства до свръхвисокоскоростен интернет до 2030 г.
Румъния се съсредоточава върху изграждането на национална широколентова мрежа като стъпка към постигането на целите на ЕС за свързаност.
Програмата на Португалия в областта на цифровите технологии и националната стратегия за свързаност в електронните съобщителни мрежи с много голям капацитет за периода 2023—2030 г. оформят развитието на цифрова инфраструктура в Португалия.
Националният план на Полша за широколентов достъп до 2025 г. е в съответствие с целите на ЕС за обществото на гигабитов интернет.
Политиката на Малта в областта на широколентовия достъп е неутрална по отношение на технологиите и благоприятства конкурентна пазарна среда.
Развитието на комуникационна инфраструктура с цел гигабитов широколентов достъп в цялата страна е един от приоритетите в правителствената програма на Люксембург.
Литва има за цел да предостави 100 Mbps до 2027 г. на селските райони, както и да подкрепи целите за обществото на гигабитов интернет за 2025 г.
Латвия подкрепя целите на обществото на гигабитов интернет и има за цел да достигне 100 Mbps, които могат да бъдат модернизирани до гигабитов интернет, за градските и селските райони, както и 5G покритие за всички големи градски райони.
Италианската стратегия за ултра широколентов достъп към гигабитовото общество има за цел да осигури гигабитова свързаност на всички до 2026 г.
Националният план за широколентов достъп за Ирландия предвижда, че до 2026 г. всички помещения в Ирландия ще имат достъп до високоскоростен широколентов достъп.
Националната стратегия за цифровизация на Унгария за периода 2021—2030 г. има за цел до 2030 г. 95 % от домакинствата да бъдат обхванати от гигабитови мрежи.
Националният план за широколентов достъп за периода 2021—2027 г. насърчава използването на фиксирани мрежи с много голям капацитет и 5G мрежи. Гръцката Библия за цифрова трансформация за 2020—2025 г. подчертава свързаността като една от петте стратегически оси и признава целите...
Коалиционното споразумение от 2021 г., стратегията в областта на цифровите технологии и стратегията за гигабитовия интернет от 2022 г. на германското федерално правителство дават приоритет на националното предлагане на FTTH и 5G мрежи.
Националната програма за широколентов достъп France Très Haut Débit определя цел за бърз широколентов достъп за всички домакинства до 2022 г. и оптични кабели за всички до 2025 г.
Финландските органи подкрепят основаваща се на конкуренцията, оптична мрежа, подпомагана от публични средства за райони с недостатъчно обслужване, и съвети за местните общини относно начините за разгръщане на широколентови мрежи.
Естония е установила основно широколентово покритие в цялата страна. В естонската програма в областта на цифровите технологии се определят амбициозни цели за 2030 г.
Редица политически инициативи, насочени към стационарно и мобилно широколентово покритие в национален мащаб, подкрепят датските цели за широколентов достъп. Правителството работи за превръщането на Дания в лидер в областта на цифровите технологии, като създава основа за датските...
Националният план за развитие на мрежи с много голям капацитет, одобрен през март 2021 г., определя стратегическия подход на Чешката република към изграждането на VHCN.
Планът на Кипър за широколентов достъп определя стратегически цели за периода 2021—2025 г. и включва законодателни и регулаторни интервенции, както и практическа подкрепа за развитието на широколентова инфраструктура.
Хърватският национален план за развитие на широколентовия достъп за периода 2021—2027 г. отговаря на целите на европейското общество на гигабитов интернет за 2025 г. и отчасти на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г.
Стратегията на Белгия за широколентов достъп е включена в по-широка политическа стратегия „Цифрова Белгия“. Целта на националния план за стационарен и мобилен широколентов достъп е да се премахнат останалите бели райони, в които високоскоростните услуги не са налични. Чрез...
Стратегията на Австрия за широколентов достъп е съсредоточена върху предлагането на гигабитови връзки в национален мащаб (фиксирани и мобилни) до 2030 г.