Процедури за консултации в областта на далекосъобщенията

Рамковата директива за електронните съобщения изисква националните регулаторни органи да провеждат консултации на национално равнище и на равнище ЕС по проектомерките преди приемането им. Те следва да уведомят Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и регулаторите на далекосъобщенията в други държави от ЕС за мерките, които възнамеряват да въведат за решаване на пазарни проблеми. 

Тези консултации следва да включват определянето и анализа на съответните пазари, определянето на оператор(и) със значителна пазарна сила и предложеното налагане или премахване на регулаторни мерки на доставчиците на далекосъобщителни мрежи или услуги.

Процедурите се състоят от следните стъпки:

1. Ако Комисията счита, че проект за мярка, нотифициран от национален регулаторен орган, противоречи на правото на Общността или създава пречка за единния пазар, тя започва задълбочен преглед с продължителност до три месеца.
2. След задълбоченото разследване, в тясно сътрудничество с ОЕРЕС, Комисията може:
   • да оттегли резервите си, ако сериозните му съмнения вече не са основателни;
   • издава решение за вето, с което от националния регулаторен орган се изисква да оттегли предложенията си, когато с нотифициран проект за мярка се определя съответен пазар или се определя/не определя оператор на значителна пазарна сила; 
   • издава препоръка, с която се изисква от националния регулаторен орган да измени или оттегли дадена мярка, ако тя се отнася до корективните мерки; ако органът реши да продължи с предложението си и не изпълни препоръката без задълбочена мотивирана обосновка, Комисията може да обмисли предприемането на по-нататъшни правни действия, включително евентуални производства за установяване на неизпълнение на задължения.

Новите правила дават възможност на Комисията да приеме допълнителни мерки за хармонизиране под формата на препоръки или правно обвързващи решения. Това е възможно, ако в по-дългосрочен план продължават да съществуват различия в регулаторните подходи на националните регулаторни органи, включително корективни мерки, както са възникнали при условията за достъп до широколентовите мрежи и цените за терминиране.