Използването на здравни данни и цифрови здравни технологии има голям потенциал за подобряване на достъпа на гражданите до здравни услуги, повишаване на качеството и ефективността на здравеопазването, разработване на персонализирани подходи и подкрепа за научните изследвания и иновациите. Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие за 2030 г. стимулира напредъка към всеобщ достъп до електронни здравни досиета за гражданите на ЕС и предоставяне на повече възможности на пациентите чрез цифрово здравеопазване.
В това проучване беше разгледан напредъкът, постигнат от държавите — членки на ЕС (както и от Норвегия и Исландия), по отношение на достъпа на гражданите до техните електронни здравни досиета. Резултатите описват актуалното състояние към 31 декември 2023 г. За този мониторинг е използван съставен показател, включващ четири слоя, които анализират изчерпателно множество аспекти на достъпа до досиетата в областта на електронното здравеопазване: въвеждането на електронни услуги за достъп за гражданите, категориите достъпни здравни данни, използваните технологии за достъп (електронна идентификация, достъп чрез портали или приложения), покритие (от населението и доставчиците на здравно обслужване) и равни възможности за достъп.
Как функционира ЕС по отношение на предоставянето на достъп на гражданите до данни за електронното здравеопазване?
Европа подобрява своята зрялост по показателя за електронно здравеопазване. Средната обща съставна оценка за ЕС-27 се е увеличила на 79 % от 72 % миналата година. Резултатите показват, че държавите напредват добре в улесняването на достъпа на гражданите до електронни здравни досиета. Двадесет и две държави членки (81 %) са подобрили резултатите си през изминалата година. Наличието на различни видове данни се подобри, по-специално в рамките на категорията на електронните резултати и доклади, повече категории доставчици на здравно обслужване са свързани и предоставят данни, а повече услуги за онлайн достъп следват насоките за достъпност на уеб съдържанието.
Има няколко области за по-нататъшен напредък. В края на 2023 г. всички държави членки (100 %) предоставиха някаква форма на национални или регионални услуги за онлайн достъп за гражданите за достъп до техните здравни данни. Въпреки това все още има пропуски в покритието на населението, което означава, че не всички хора имат достъп до такива услуги. За да се постигне целта за 100 % през 2030 г., достъпът трябва да стане универсален. Повече доставчици на здравно обслужване, особено частни, трябва да бъдат свързани с услугите за достъп, тъй като понастоящем данните се предоставят предимно от доставчици на здравно обслужване от публичния сектор. Сред разнообразния подбор на здравни данни някои видове данни имат ограничена наличност, особено данни за медицински изображения (26 %) и медицински изделия/импланти (52 %). Трябва да се гарантира пълното прилагане на съответните правни инструменти като Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги и Директивата относно достъпността на уебсайтовете.
Кои държави позволяват най-пълен достъп до данни за електронното здравеопазване?
Петте най-зрели страни в ЕС-27 са Белгия (100 %), Дания (98 %), Естония (98 %), Литва (95 %) и Полша (90 %). Най-голямо подобрение спрямо миналата година се наблюдава за Франция (+ 25 пункта), Португалия (+ 23 пункта), Словакия (+ 20 пункта) и Германия (+ 17 пункта).
Картината в четирите рамкови слоя
През 2024 г. всички държави членки предоставят някаква форма на национални или регионални услуги за онлайн достъп за гражданите за достъп до техните здравни данни. Двадесет и три държави членки (89 %) съобщават, че предоставят достъп до електронни здравни досиета чрез централизирана услуга за достъп. Останалите четири държави членки (Ирландия, Италия, Испания и Швеция) докладват, че разполагат с регионални услуги.
ЕС-27 постигна среден резултат от 74 % по тематичния слой за категориите достъпни здравни данни, което представлява ръст от 10 процентни пункта спрямо миналата година. Това е тематичният слой с най-ниски оценки сред четирите слоя, концептуализирани в методологията за електронно здравеопазване, която обаче се е подобрила най-много.
Най-зрелите категории здравни данни включват данни за идентификация (оценка на зрялост 94 %), лична информация (90 %), електронна рецепта (85 %), eDispensation (81 %), настоящи и съответни лекарства в миналото (79 %) и резултати от лабораторни изследвания (78 %). Най-слабо развитите категории данни включват данни за медицински изображения (26 %), медицински изделия и импланти (52 %), доклади за изписване от болница (69 %) и процедури/операции (70 %). Въпреки това още 6 държави са предоставили доклади за медицински изображения от миналата година насам. 17 държави членки (63 %) направиха подобрения чрез предоставяне на повече категории здравни данни или своевременно предоставяне на наличните данни.
През 2024 г. средната стойност за ЕС-27 за тематичния слой за технологиите за достъп и покритието достигна 80 %, което представлява подобрение със седем процентни пункта спрямо предходната година.
Седемнадесет държави членки (63 %) дават възможност на гражданите да използват сигурна електронна идентификация (предварително) нотифицирана съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, за да удостоверяват автентичността си, когато използват услугата за онлайн достъп. Това е подобрение в сравнение с миналата година, когато само половината от държавите от ЕС са получили (предварително) уведомление за електронна идентификация в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги.
Всички държави членки с изключение на Ирландия предлагат достъп до електронни здравни данни чрез онлайн портал. Само един здравен регион в Ирландия предлага достъп до здравни данни и го прави с помощта на местно мобилно приложение. 14 държави членки (48 %) съобщават, че предлагат на гражданите както онлайн портали, така и местни мобилни приложения като режими за достъп до техните електронни здравни досиета. По отношение на покритието на населението 20 държави членки (74 %) съобщават, че 80—100 % от националното население може технически да използва онлайн достъпа до електронни здравни досиета, за да преглежда своите здравни данни. Общо 16 държави членки са подобрили своите резултати в областта на технологиите за достъп и покритието.
Обществените доставчици на здравно обслужване (72 %) са по-добре свързани в сравнение с частните доставчици на здравно обслужване (55 %). В същото време покритието на доставчиците на здравно обслужване, които са свързани и предоставят съответните здравни данни, е подпоказателят с най-ниска оценка на този тематичен слой. Само седем държави членки (26 %) съобщават, че най-малко 60 % от доставчиците на здравно обслужване във всички приложими категории заведения (напр. заведения за първична медицинска помощ, заведения за вторични грижи, гериатрични домове за възрастни хора и т.н.) предоставят (поне някои) съответни данни за услугата за достъп. Въпреки това 11 държави членки (41 %) са увеличили броя на категориите свързани доставчици на здравно обслужване от последната година насам.
През 2024 г. средната стойност за ЕС-27 за тематичния слой относно възможностите за достъп се е увеличила със седем процентни пункта в сравнение с предходната година, достигайки 77 %.
Седем държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Естония, Германия, Литва и Полша) отбелязват пълни точки: и четирите изисквания са изцяло изпълнени за достъп на законни настойници, от упълномощени лица, като се предоставят механизми за подпомагане на групите в неравностойно положение и са в съответствие с WCAG v2.1 и Директивата за достъпността на уебсайтовете.
Основна информация
Данните бяха събрани под формата на проучване, което се проведе между април и май 2024 г. и представя данните към 31 декември 2023 г. Респондентите бяха национални компетентни органи.
След приемането на Декларацията относно европейските цифрови права и принципи и Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие за 2030 г., одобрена съвместно от Европейския парламент, държавите членки и Комисията, беше разработена всеобхватна рамка за мониторинг, в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се предоставят инструменти за мониторинг и ежегодно докладване на напредъка към постигането на цифровите цели и цели за всички държави — членки на ЕС, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. в четири области: цифрови умения, цифрова инфраструктура, цифровизация на бизнеса и на обществените услуги. Целта на електронното здравеопазване за достъп до електронни здравни досиета допълва две други цели: целта за предоставяне на 100 % онлайн достъп до ключови обществени услуги и целта за достъп до сигурна електронна идентификация (eID) за 100 % от гражданите на Съюза.