Skip to main content
Shaping Europe’s digital future
Report / Study | Публикация

Проучване на Законодателния акт за цифровите услуги: Рамка за управление на риска във връзка с кампаниите за дезинформация онлайн

Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ публикува независимо проучване, с което се въвежда подход за оценка на ефективността на мерките на онлайн платформите срещу руската дезинформация въз основа на принципите за управление на риска на Законодателния акт за цифровите услуги и изискванията за намаляване на риска.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги много големите онлайн платформи и търсачки ще бъдат задължени да оценяват и смекчават системните рискове за гражданския дискурс, като например чуждестранните усилия за дезинформация, считано от края на август 2023 г. за първата група услуги, определени от Европейската комисия. Те ще бъдат задължени да предоставят на обществеността публичен вариант на доклад, съдържащ резултатите от тази оценка на риска, най-късно 15 месеца след датата на прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги, но се насърчават да го направят по-рано.

В този контекст независимите експерти, автор на настоящия доклад, анализираха системните рискове, причинени от прокремълската дезинформация в шест онлайн платформи: Facebook, Instagram, Twitter, YouTube, TikTok и Telegram през 2022 г. С изключение на Telegram, всички те впоследствие са определени като много големи онлайн платформи, които трябва да спазват Законодателния акт за цифровите услуги.

Авторите предлагат методологични подходи за гражданското общество и по-широката експертна общност, за да допринесат за оценката на различните видове рискове, причинени от онлайн платформите. Проучването също така има за цел да насърчи развитието на общност от заинтересовани страни, която може да спомогне за подобряване на обществения контрол върху цифровите услуги.

Според проучването данните сочат, че усилията на проверените технологични дружества да ограничат злонамерените дейности на Кремъл на техните платформи са били недостатъчни през анализирания период, въпреки че ограниченият достъп до данни налага някои уговорки относно тази оценка. Въпреки че повечето платформи въведоха ограничения за контролираните от държавата руски медии, нито едно дружество не въведе политики срещу всички профили, управлявани от Руската федерация. Освен това експерименталните разследвания на езиците на Централна и Източна Европа показват, че платформите са модерирали само малък дял от съдържание, свързано с насилие, свързано с войната, дори когато им е било съобщено чрез техните собствени канали за уведомяване и действие. И накрая, усилията на дружества като Meta и Twitter за ограничаване на алгоритмичното усилване на спонсорираната от Кремъл дезинформация са били само частично ефективни, като се има предвид, че те са били ограничени до ръчно поддържани набори от профили; те не са ограничили значително основаното на ИИ усилване на системно равнище.

Настоящият доклад е един от многото източници, които службите на Комисията могат да вземат предвид при анализа на оценките на риска, представени от много големите онлайн платформи съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Рамката в доклада може също така да допринесе за текущата дискусия относно подходящите оценки на риска, които Европейската комисия, мрежата на координаторите на цифровите услуги на държавите членки, онлайн платформите и научноизследователската общност на гражданското общество и академичните среди може да бъдат в състояние да изградят с течение на времето. За тази цел ще бъдат възложени и публикувани други проучвания от Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“.

Целият доклад: Прилагане на рамката за управление на риска към руските кампании за дезинформация