Използване на радиочестотния спектър

Безжичен широколентов достъп

Безжичните широколентови комуникации осигуряват широко покритие и свързаност за обществените и промишлените нужди. Наземните мобилни мрежи от различни поколения (от GSM до 5G), допълнени от Wi-Fi радио LAN, осигуряват достъп до интернет за всички граждани, където и да живеят, работят и пътуват. Освен това безжичният широколентов достъп дава възможност за взаимно свързване на всички видове машини и обекти („интернет на нещата“). На борда на въздухоплавателните и морските плавателни съдове се разполага и достъп до мобилни комуникации.

Усъвършенстваната 5G свързаност е ключов фактор за цифровизацията и трансформацията на бизнеса в различни промишлени сектори („вертикали“), като например автомобилния и железопътния транспорт, интелигентното производство (индустрия 4.0) в здравеопазването или селското стопанство. Радиочестотният спектър е предоставен за подпомагане на автоматизираните автомобили и влакове — хармонизираната в ЕС честотна лента 5,9 GHz (5 875—5935 MHz) дава възможност за свързаност между превозните средства по пътищата, както и за експлоатацията на радиоконтролирания градски железопътен транспорт. Честотните ленти 874,4—880,0 MHz, сдвоени с 919,4—925,0 MHz, както и 1 900—1 910 MHz, също са хармонизирани в ЕС за подвижното радио в железопътния транспорт (RMR), което има за цел да осигури повсеместно управление и контрол на железопътните операции.

Мобилни комуникации

Мобилните комуникации се превърнаха в неразделна част от живота ни, позволявайки свързаност навсякъде и по всяко време. Гражданите, предприятията и организациите по света все повече разчитат на мобилните комуникации, за да могат да общуват, да работят и да си сътрудничат.

Управлението на радиочестотния спектър за мобилни комуникации трябва да бъде интелигентно и ефективно, за да се предотвратят смущенията между различните потребители, да се увеличат максимално ползите за потребителите по отношение на свързаността и устойчивостта и да се насърчат иновациите и услугите в рамките на единния пазар. За да се постигнат тези цели в целия Съюз и като се вземат предвид днешните социално-икономически предизвикателства, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, разработва политика на равнище ЕС в областта на радиочестотния спектър и координира разпределението на радиочестотния спектър при хармонизирани технически условия, както и планирането и изпълнението на националните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър.

В съответствие с Решението за радиочестотния спектър и Европейския кодекс за електронните съобщения Комисията разработва технически решения за изпълнение, за да гарантира хармонизирани условия за наличността и ефективното използване на радиочестотния спектър в целия Съюз. Вече са установени и хармонизирани повече от 4 GHz радиочестотен спектър на равнището на ЕС за наземни системи, способни да предоставят безжични широколентови електронни съобщителни услуги (включително мобилни комуникации), които обхващат нискочестотни, средни и високочестотни ленти в съответствие с принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите.

Комисията също така наблюдава и анализира националните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър в държавите членки, за да гарантира навременната наличност на достатъчно радиочестотен спектър при условия на насърчаване на инвестициите в рамките на хармонизираните в ЕС честотни ленти за разгръщане на широко разпространени безжични (включително мобилни) мрежи.

Мрежа от малки клетки за 5G

По-интелигентните безжични мрежи, включително малки клетки и разпределени антени, са предпоставка за пълноценно внедряване на 5G. В този контекст регламентът за изпълнение на Комисията определя физическите и техническите характеристики на малките клетки, които са освободени от индивидуално разрешение за градоустройствено планиране или други индивидуални предварителни разрешителни. Определението за малка клетка в Регламента за прилагане определя строги ограничения по отношение на размера и излъчваната мощност от тези малки клетъчни инсталации.

Настоящият регламент също така гарантира защитата на общественото здраве от експозиция на електромагнитни полета, както и от визуална интеграция с малки клетки. За тази цел в него се предвижда съответствие с ограниченията за електромагнитни полета (ЕМП) за разгръщането на обществени мобилни мрежи, препоръчани на равнище ЕС. Тези ограничения на ЕМП гарантират 50 пъти по-малко от нивата, посочени от международните научни доказателства, че имат потенциално въздействие върху човешкото здраве. Регламентът разглежда и визуалния външен вид на малките клетки, за да се избегне визуалното претрупване. В него се определят спецификациите за съгласувана и интегрирана инсталация, като същевременно се предоставят на националните органи средства за надзор на съвкупното внедряване на малки клетки.

Случаи на промишлена употреба

Внедряването на надеждна и устойчива безжична връзка все повече се превръща в необходимост за критични за бизнеса промишлени процеси, като например свързаните с автоматизираното производство в интелигентни фабрики (индустрия 4.0). 5G свързаността може да се използва за свързване на сензори към различни машини, като по този начин се дава възможност на фабрики, авиокомпании, автомобилни производители и други индустриални оператори да наблюдават и управляват оборудване и продукти за целите на поддръжката и ремонта. Например данните, събрани от сензорите, могат да бъдат предавани чрез 5G мрежата на процесори с алгоритми за машинно обучение, за да се предскаже бъдещото поведение на оборудването, преди да възникнат сериозни щети. Освен това промишленото производство разчита на висока точност, дистанционно управление на машините, както и на автономни роботи и вътрешни превозни средства, които са взаимосвързани в критична за мисията 5G частна корпоративна мрежа.

За тази цел Комисията възложи на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) да проучи потенциалното внедряване на наземни безжични широколентови системи, осигуряващи локална мрежова свързаност за вертикалите в рамките на радиочестотната лента 3,8—4.2 GHz в Съюза. Тази инициатива има за цел да насърчи развитието на промишлената 5G екосистема, ефективното използване на радиочестотния спектър и внедряването на иновативни условия за споделяне в рамките на тази честотна лента между вертикалните 5G приложения и заварените потребители (като сателитни връзки „космос-земя“).

Мобилни комуникации на борда на въздухоплавателни средства и плавателни съдове

Мултимедийният опит вече може да бъде осигурен чрез мобилни технологии (включително 4G) на пътници, пътуващи на борда на самолети и кораби. Добавянето на 5G свързаност във въздухоплавателни средства и морски плавателни съдове ще подобри комуникационните услуги, достъпни за гражданите по време на пътуване, като същевременно се използват най-новите налични мобилни технологии и се гарантира ефективно използване на радиочестотния спектър. Мобилните комуникации на борда на въздухоплавателните средства/автобусите (MCA/MCV) са системи, които позволяват на пътниците да използват своите мобилни устройства (напр. смартфони) на борда. Понастоящем MCA и MCV услугите са в ограничен брой въздухоплавателни средства и плавателни съдове и интересът към разширяване на тези услуги както в обхвата, така и в обхвата нараства.

Мобилни комуникации на борда на самолетите

През 2008 г. Комисията въведе хармонизирани технически правила за стартирането на GSM (2G) услуги в радиочестотната лента 1 800 MHz за паневропейски мобилни съобщителни услуги на борда на въздухоплавателни средства. Впоследствие тези технически правила бяха актуализирани от Комисията през 2013 г., за да включат технологията UMTS (3G) в сдвоените честотни ленти 2 GHz и технологията LTE (4G) в радиочестотната лента 1 800 MHz, в допълнение към GSM (2G). Това означава, че след това пътниците са били в състояние да използват мобилните си терминали за широколентови услуги, като например достъп до интернет на оборудвано с MCA въздухоплавателно средство. През 2016 г. Комисията измени решенията за опростяване на мобилните комуникации на борда на въздухоплавателните средства.

Мобилни комуникации на борда на плавателни съдове

През 2010 г., подобно на MCA, Комисията въведе хармонизирани технически правила за стартирането на GSM (2G) услуги в радиочестотната лента 1 800 MHz за общоевропейски мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни съдове. Тези технически правила впоследствие бяха актуализирани от Комисията през 2017 г., за да включат UMTS (3G) в радиочестотната лента 2 GHz и технологията LTE (4G) в радиочестотната лента 1 800 MHz, в допълнение към GSM (2G). Това означава, че след това пътниците са били в състояние да използват мобилните си терминали за широколентови услуги, като например достъп до интернет на оборудван с MCV плавателен съд.

Аудио-визуални услуги

Спектърът е основен компонент за безжичното разпространение на аудио-визуално съдържание. Наземното радиоразпръскване е важен елемент от европейския аудио-визуален модел и изпълнява основни цели на обществената политика, като културното многообразие и медийния плурализъм.

С Решението на Европейския парламент и на Съвета за UHF се гарантира, че радиочестотната лента 470—694 MHz (UHF честотната лента), използвана за наземно радиоразпръскване, ще бъде запазена за цифровата наземна телевизия (DTT) и използването на специални събития (PMSE) най-малко до 2030 г. По този начин доставчиците на DTT и PMSE имат дългосрочна предвидимост за инвестиции и иновации. Дадена държава членка може да реши да го използва за други услуги, но това използване е съвместимо с националните нужди за радиоразпръскване и не трябва да оказва неблагоприятно въздействие върху радио- и телевизионното разпространение в съседните държави. Решението за UHF беше предложено въз основа на доклада Лами от август 2014 г. и становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър от февруари 2015 г.

Проучване относно използването на UHF радиочестотната лента под 700 MHz има за цел да улесни изготвянето на доклад от Европейската комисия относно развитието на използването на UHF радиочестотната лента. Проучването ще оцени технологичните, социалните, икономическите, културните и международните аспекти, свързани с използването на UHF лента.

Сателитни комуникации за отдалечени райони

Сателитните комуникации и данните, събирани от спътниците, са станали незаменими за широк спектър от приложения. Сателитите предоставят услуги за безопасност на живота и други услуги за райони, които са извън обсега на наземните мрежи, като например в морето, във въздуха и в планинските райони. Те спомагат за преодоляване на цифровото разделение, като дават възможност за достъп до безжичен широколентов достъп в селските и отдалечените райони. Те могат да улеснят излъчването на телевизионни сигнали на цели континенти. Спътниковите навигационни услуги спомагат за подобряване на мобилността и намаляване на броя на произшествията. Данните, събрани от земни или метеорологични спътници, както и от други научни спътници, улесняват прогнозирането на времето и спомагат за наблюдението на изменението на климата.

Честотите, използвани от спътниците, се координират в съответствие с процедурите на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), като се гарантира, че вредните трансгранични смущения са предотвратени или сведени до минимум. ITU също така поддържа регистър на присвоените честоти и сателитни орбити. Процедурите на ITU не обхващат подбора и разрешаването на спътникови услуги, които се управляват на национално равнище.

Тъй като спътниците подкрепят редица важни политики на ЕС, като например Зеления пакт и програми като „Галилео„и „Коперник“, държавите членки и Комисията, както е предвидено впрограмата за политиката в областта на радиочестотния спектър, следва да предоставят достатъчно радиочестотен спектър за такива спътникови услуги и да ги защитават по подходящ начин.

През 2007 г. Комисията вече хармонизира условията за използване на честотната лента 2 GHz за системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) в ЕС. Това са услуги, предоставяни от спътникова система, която комуникира с преносими терминали на земята, които могат да бъдат превозвани от човек или монтирани на кораб или кола. Освен това беше създадена специална процедура на равнище ЕС за подбор на оператори на МСУ съгласно отделно решение на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на това през 2009 г. Комисията прие решение за избор на двама оператори на МСУ. Впоследствие държавите членки предоставиха на тези оператори права за ползване на радиочестотния спектър за период от 18 години.

Спектър, освободен от лиценз

Правото на използване на радиочестотен спектър в радиочестотни ленти, освободени от лиценз, се предоставя на устройства, които отговарят на определени технически условия за споделяне на радиочестотния спектър. Въпреки това отделните потребители на устройства, освободени от лиценз, не са защитени от смущения и не им се предоставя никаква гаранция за качеството на услугата.

Съществуват две основни категории хармонизирано използване на радиочестотния спектър, освободен от лиценз: Устройства с малък обсег (SRD) и безжични системи за достъп, включително локални радиомрежи (WAS/RLAN), уредени от решенията за изпълнение на Комисията относно хармонизирането на радиочестотния спектър съгласно Решението за радиочестотния спектър, както и от Директивата за радиооборудването.

Късообхватни устройства

Устройствата с малък обсег на действие (SRD) обикновено са преносими продукти на масовия пазар, които лесно могат да бъдат пренасяни и използвани през граница. Поради това разликите в условията за достъп до радиочестотния спектър в държавите членки могат да възпрепятстват свободното им движение, да увеличат производствените им разходи и да създадат рискове от вредни смущения с други радиоприложения и услуги, дължащи се на неразрешено използване. За да се избегнат или сведат до минимум тези проблеми, решенията за изпълнение на Комисията, считано от 2006 г. и изменени през 2019 г., както и Решение относно хармонизирания радиочестотен спектър за устройства с малък обсег на действие от 2018 г., гарантират хармонизирани технически условия за използване на радиочестотния спектър за различни устройства с малък обсег на действие.

Хармонизирането на техническите условия за използване на радиочестотния спектър от СРД (предвидено в две решения на Комисията) подкрепя различни други политики на ЕС (напр. интернет на нещата, медицински изделия, транспорт и телематика за движение). Поради нарастващото икономическо значение на СРД, както и поради бързите промени в технологиите и обществените изисквания, водещи до нови приложения, е необходимо редовно изменение на двете решения.

Безжични системи за достъп, включително локални радиомрежи (WAS/RLAN)

Безжичните системи за достъп, включително радиолокалните мрежи (WAS/RLAN), са широколентови радиосистеми, които позволяват безжичен достъп за обществени и частни приложения, независимо от основната мрежова топология. В препоръка на Комисията от 2003 г. държавите членки се призовават да разрешат предоставянето на публичен RLAN достъп до обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, които подлежат най-много на общи разрешения. Освен това RLAN се регулират от Европейския кодекс за електронните съобщения, който ги определя като системи за безжичен достъп с ниска консумация на енергия, работещи в малък обхват, с нисък риск от смущения в други такива системи, разположени в непосредствена близост от други потребители, използващи на неизключителна основа хармонизиран радиочестотен спектър.

Безжичните системи за достъп могат да бъдат разположени във или извън сгради или други помещения, обикновено в географски ограничени райони. Широколентовите RLAN като подмножество на WAS са основен тип оборудване, използвано днес, предимно в сградите. Типичните WAS/RLAN включват обществени и частни приложения, предлагани в домове, училища, болници, хотели, конферентни центрове, железопътни гари, летища, търговски центрове и др. Тези видове безжични приложения могат да бъдат номадски или мобилни. Те обикновено са предназначени за връзки между традиционни бизнес продукти като персонални компютри, лаптопи, работни станции, сървъри, принтери и друго мрежово оборудване, както и цифрово потребителско електронно оборудване в домашна или бизнес среда.

В съответствие със стратегията на Комисията за европейското общество на гигабитов интернет всички основни движещи сили на социално-икономическото развитие (включително училища, транспортни центрове и основни доставчици на обществени услуги), както и предприятията с интензивно използване на цифрови технологии, следва да имат достъп до интернет връзки със скорост на изтегляне или качване от 1 гигабит данни в секунда (Gbit/s) до 2025 г. Всички домакинства в Съюза следва да имат интернет връзки със скорост на изтегляне от най-малко 100 Mbit/s, които могат да бъдат модернизирани до 1 Gbit/s.

Хармонизираните ресурси на радиочестотния спектър в Съюза за предоставяне на безжичен широколентов достъп чрез WAS/RLAN са налични в 2,4 GHz (2 400—2 483,5 MHz), 5 GHz (5 150—5 350 MHz и 5 470—5 725 MHz), които бяха хармонизирани с решение на Комисията през 2005 г. и изменени през 2007 г., и в по-ниските честотни ленти от 6 GHz ( 5945—6425 MHz), хармонизирани през 2021 г. Хармонизираният радиочестотен спектър за WAS/RLAN следва да отговаря на изискванията за нарастващ брой и разнообразие от устройства, както и да увеличава скоростта на свързване и обема на преноса на данни. Тя следва да поддържа широките канали, изисквани от много приложения (включително видеоконферентна връзка, изтегляне на медии, телемедицина, онлайн обучение и игри, добавена реалност и виртуална реалност), които се нуждаят от голяма честотна лента, за да постигнат гигабитови скорости.