Широколентов достъп: Модели превозвачи

Обществен превозвач

Потенциалните публични превозвачи за изграждане и поддръжка на широколентова инфраструктура са предимно общини и окръзи, както и местни дружества и съвместни предприятия. Пасивната мрежова инфраструктура е собственост предимно на публичния сектор (напр. община).

Обществените превозвачи обикновено изграждат инфраструктурата на пасивната мрежа чрез участието на подизпълнители. Участието на публичния сектор в проект за разгръщане на широколентов достъп следва да бъде координирано на ранен етап с компетентните органи, особено по отношение на законодателството на Общността в областта на икономиката и държавната помощ.

Публичният модел DBO (Design Build Operate) е възможен модел за проектиране на публично-частно партньорство за разработване на проекти за широколентов достъп. Този модел включва управляващия орган, който работи без намеса на частния сектор, освен на равнище доставчик на услуги. Всички аспекти на разгръщането и експлоатацията на мрежата се управляват от публичния сектор.

Частен превозвач

Частните превозвачи могат да действат като собственик и/или оператор на широколентови мрежи, както и като доставчици на услуги. Те могат да бъдат съществуващи телекомуникационни компании, кабелни оператори, енергийни компании от частния сектор, които искат да разширят бизнеса си и/или своето продуктово портфолио или стартиращи предприятия. В изцяло частни проекти за разгръщане на широколентов достъп частен инвеститор (едно или повече дружества) поема пълния икономически риск. В зависимост от организационната и правната форма на фирмените проекти се различават по размер и вид, стратегия за финансиране и поемане на риска от страна на инвеститорите.

Ако инвестицията в изграждането и експлоатацията на мрежата е изцяло направена от частни фондове, няма задължение за свободен достъп — освен ако дружеството има значителна пазарна сила на регулиран пазар и следователно подлежи на предварително регулиране. Въпреки това превозвачът може да избере да отвори своята пасивна и/или активна мрежова инфраструктура за трети страни (отворен достъп) и по този начин да генерира приходи.

Чрез сътрудничество между различни участници, като например енергоснабдяването и доставчиците на телекомуникационни услуги, могат да се използват полезни взаимодействия и да се спестят разходи. Например при изграждането на нова или използването на съществуваща мрежова инфраструктура, или чрез съвместно проектиране на услуги или поддръжка на активните мрежови компоненти.

Моделът на частния DBO е частен модел, включващ организация от частния сектор, която получава известно равнище на публично финансиране (често безвъзмездни средства), за да подпомогне разгръщането на нова мрежа, предлагаща отворен достъп на едро.

Подход „отдолу нагоре“

В районите, в които липсват инвестиции от частния сектор за разгръщане на инфраструктура, гражданите зависят от собствения си ангажимент за постигане на бързо модернизиране на широколентовия достъп. Моделът „отдолу нагоре“ произтича от инициативите на гражданите и местните или регионалните участници (дружества, организации), които искат да насърчават и прилагат разгръщането на широколентови мрежи като крайни потребители.

Въпреки че проектите за широколентов достъп от частния сектор често оценяват осъществимостта само въз основа на търговски аспекти, гражданските инициативи в проектите за разширяване на широколентовия достъп могат да вземат предвид собствените си социално-икономически цели и цели, като например:

• дългосрочен инвестиционен хоризонт без краткосрочни очаквания за възвръщаемост
• търсене и ориентиран към бъдещето избор на технологии
• аспекти на сигурността

Потенциалните организационни форми за проекти, произтичащи от модели „отдолу-нагоре“, са асоциации или кооперации. Идеята зад подходите „отдолу-нагоре“ е, че потребителите поемат дългосрочни ангажименти (финансови или други), които гарантират успеха на проекта. Моделът има своята сила най-вече във факта, че е организиран на местно равнище и че съществува пряка връзка между собствеността и предоставянето на услуги на отделните потребители и по този начин е гарантирана дългосрочна лоялност на клиентите.

Прочетете повече за модела на ДСП „отдолу нагоре“. Моделът „отдолу нагоре“ или местната общност включва група крайни потребители, които се организират в съвместно притежавана и демократично контролирана организационна група, способна да контролира договора за изграждане на собствена локална мрежа.

Публично-частно партньорство (ПЧП)

В рамките на публично-частното партньорство (ПЧП) публичните и частните превозвачи споделят риска от даден проект въз основа на споделен ангажимент. В този смисъл публично-частното партньорство е общ термин за сътрудничеството между частния и публичния сектор. Целта е също така да се осигурят ресурси и/или експертен опит на частния сектор и по този начин да се добави частен принос към инфраструктурата и услугите на публичния сектор.

Публично-частните партньорства обикновено се характеризират с едно или повече от следните:

• изпълнение на обществена задача (чисто изпълнение на задачите като алтернатива за възлагане на обществени поръчки на публични органи и услуги без инвестиционен характер)
• участие на поне един частен и един публичен партньор
• дългосрочно сътрудничество
• договорна формализация на партньорството
• повишена ефективност (особено под формата на намаляване на разходите) чрез:
• споделяне на рисковете между партньорите
• ориентиране към жизнения цикъл при предоставянето на услуги
• ориентация на процеса при предоставянето на услуги
• специално разпределение на ресурсите на партньорите в зависимост от модела на ПЧП
• допълващи и оперативни цели на партньорите
• споделяне на отговорностите и задачите между партньорите в зависимост от техния потенциал за успех

Терминът ПЧП обикновено се използва за описване на различни споразумения за сътрудничество — от свободни, неформални и стратегически партньорства до договори за услуги за проектиране, строителство, финансиране и експлоатация (т.нар. договори за DBFO, Проектиране-сграда-Финанс-операция) и официални съвместни предприятия. По принцип има три основни модела:

1. аутсорсинг модели (ниска степен на сътрудничество и използвани предимно за изпълнение на частични задачи);
2. модели на договори (средна степен на сътрудничество и главно за управление на цялостни проекти);
3. модели на стратегическо сътрудничество (висока степен на сътрудничество между партньорите и включително социално-договорно сътрудничество за изпълнение на (под-) задачи, предимно за управление на цялостни проекти.

Прочетете повече за основния модел на съвместното предприятие. Основната цел на ПЧП е да включи частния сектор в предоставянето на обществени услуги, като прехвърли ролята на публичния сектор от собственика и доставчика към купувача и пазителя на интересите на обществеността.

Прочетете насоките относно „Как да използваме публично-частните партньорства за изграждане на широколентови мрежи в селските райони?“