Skip to main content
Shaping Europe’s digital future

Широколентов достъп: Основни бизнес модели

Изборът на правилния бизнес модел зависи от ролите на участниците на пазара във веригата за създаване на стойност в широколентовия достъп.

„NöGIG 2“ осигурява високоскоростна свързаност в селските райони на Долна Австрия

fix-empty

В зависимост от ролите (доставчик на физическа инфраструктура (PIP), доставчик на мрежа (NP), доставчик на услуги (SP)) участниците на пазара възникват различни бизнес модели.

Вертикално интегриран модел

Ако един участник на пазара изпълнява и трите роли, той е вертикално интегриран и полученият бизнес модел се нарича вертикално интегриран модел (напр. големи далекосъобщителни оператори).

Заварените далекосъобщителни оператори обикновено притежават пасивната и активната инфраструктура и предлагат услуги на крайните потребители. Има варианти, при които операторът предлага достъп на конкурентни доставчици на услуги на равнището на едро. Има много случаи, в които публичните органи са изградили широколентови мрежи по вертикално интегрирани модели. Това наистина не беше необичайно в пионерските години на общинските мрежи.

В някои случаи, особено ако се счита, че вертикално интегрираният участник притежава значителна пазарна сила, регламентът налага достъпът до мрежата да бъде отворен за конкуренти, било на пасивния, или на активния слой. В този случай собственикът на мрежата проектира мрежата да предоставя свои собствени услуги и предоставя достъп на конкурентите си във форми, съвместими с дизайна на мрежата. Въпреки че понякога заварените оператори наричат този модел „отворен достъп“, това всъщност е вертикално интегриран модел с отделяне (или на физически слой, наречен необвързан достъп за абонатна линия (LLU), или в активния слой, наречен битстрийм достъп).

Модел на мрежата само на едро

Ако ролите са разделени, говорим за мрежов модел само на едро. В мрежа само на едро инфраструктурата е достъпна за всички участници на пазара при равни условия. Това може да приеме различни форми в зависимост от това дали собственикът на мрежата работи само на ниво PIP, или също и на ниво NP. Ако собственикът на мрежата участва само на равнище PIP, собственикът на мрежата решава или да остави по-високите слоеве на участниците на пазара (конкуренция на пазара), или да възложи ролята на НП на един участник на пазара за определен период от време (конкуренция за пазара), със задачата да осигури свързаност на крайните потребители на конкурентни доставчици на услуги.

Следователно могат да бъдат идентифицирани три варианта на бизнес моделите само на едро:

  • Пасивен слой само на едро (известен също като Passive-Layer Open Model (PLOM))
  • Активен слой само на едро (известен също като Active-Layer Open Model (ALOM))
  • Медииран само на едро (известен също като трислоен отворен модел (3LOM))

Модел само на едро с пасивен слой

При този модел даден субект (напр. публичен орган, местна кооперация или частен инвеститор, в зависимост от избрания инвестиционен модел) изгражда и експлоатира пасивна инфраструктура, която да бъде предоставена на всички участници на пазара при справедливи и недискриминационни условия. Този субект разгръща пасивната инфраструктура пряко или чрез стандартни обществени поръчки на пазара, състоящи се от дружества за гражданско строителство и разгръщане на мрежи, но не и далекосъобщителни оператори. PIP запазва собствеността върху пасивната инфраструктура и управлява експлоатацията и поддръжката.

При такъв модел широколентовата мрежа е отворена на пасивния слой, а конкурентните оператори като интегрираните доставчици на мрежи и услуги или доставчиците на мрежи с отворен достъп, които продават свързаност на доставчиците на услуги, получават достъп до крайните потребители директно чрез физически връзки.

Модел само на едро с активен слой

В този модел един субект разгръща и управлява пасивния и активен слой (оттук действа като интегриран доставчик на физическа инфраструктура и мрежа). Този субект поставя активно оборудване във всички възли за достъп и изгражда отворена, неутрална от оператора мрежа, върху която всички доставчици на услуги могат да предоставят своите услуги на всички крайни потребители.

Основната разлика на този модел, в сравнение с пасивния слой само на едро, е, че едно предприятие наблюдава инсталирането на активно оборудване във всички възли за достъп. Това от една страна намалява свободата на операторите да проектират собствената си мрежа за достъп, но от друга страна прави предоставянето на услуги на всички крайни потребители в мрежата по-лесно и по-евтино.

Опосредстван модел само на едро

В т.нар. медииран модел само на едро (или трислоен отворен модел, 3PLOM) ролите на PIP, NP и SP са изрично разделени. В този случай публичният орган има същата роля като в модела на пасивния слой, но на активния слой ролята на НП се възлага чрез възлагане на обществени поръчки на външен субект. Следователно тази трета страна NP действа като медиатор (оттук и името на модела), като поставя активно оборудване във всички възли за достъп и изгражда неутрална от оператора мрежа. Независимите доставчици на услуги получават достъп с активен слой, обикновено като поставят оборудването си на централно място, за да предоставят услугите си на всички крайни потребители. От друга страна, доставчиците на услуги възприемат модела на посредничество като много подобен на активния модел. От гледна точка на собствениците на мрежи (PIP), медийният модел изисква ниво на ангажираност и техническа компетентност, подобно на пасивния модел. Следователно медийният модел само на едро може да бъде добър вариант за по-малките мрежи в слабо населените райони.

Избор на бизнес модел

В зависимост от степента на участие, публичният орган ще има повече или по-малко право на глас при определянето на бизнес модела. Демографските, търговските и културните условия също играят роля при избора на модела. Като цяло бизнес моделът, който дава възможност за печеливша ситуация за всички заинтересовани страни, ще увеличи шансовете за успех на проекта. Някои от въпросите, на които трябва да се отговори в процеса, са:

  • Как се разпределя населението? Извън градските райони, пасивно-слой търговия на едро обикновено не се препоръчва.
  • Планът за субсидиране на оператор със значително количество инфраструктура и вече действащ като доставчик на услуги ли е? Вертикалната интеграция може да бъде единственият реалистичен вариант. Задълженията за достъп, свързани с правилата за държавна помощ, ще трябва да бъдат изпълнени.
  • Има ли достатъчно техническа компетентност в рамките на публичния орган, за да поеме ролята на НП? Има ли достатъчно икономии от мащаба? Моделът само на едро с активен слой може да бъде оптимален.
  • Има ли участници на пазара, които се интересуват от поемането на ролята на НП? Помислете за медиирана версия на модела само на едро.

За повече подробности вижте Наръчника за инвестиции в широколентов достъп.

 

Последни новини

PRESS RELEASE |
Комисията представя нови инициативи за цифрови инфраструктури на утрешния ден

Комисията представи набор от възможни действия за насърчаване на иновациите, сигурността и устойчивостта на цифровите инфраструктури. Бъдещата конкурентоспособност на европейската икономика зависи от тези усъвършенствани цифрови мрежови инфраструктури и услуги, тъй като бързата, сигурна и широко разпространена свързаност е от съществено значение за внедряването на технологиите, които ще ни донесат в утрешния свят: телемедицина, автоматизирано шофиране, прогнозна поддръжка на сгради или прецизно земеделие.

PRESS RELEASE |
Последната оценка на ЕС относно киберсигурността на комуникационната инфраструктура съдържа препоръки за смекчаване на рисковете

Държавите — членки на ЕС, с подкрепата на Комисията и ENISA (Агенцията на ЕС за киберсигурност) представиха доклад относно киберсигурността и устойчивостта на комуникационните инфраструктури и мрежи на ЕС.

PRESS RELEASE |
Комисията приветства новите мерки за насърчаване на разгръщането на гигабитови мрежи

Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета относно законодателния акт за гигабитовата инфраструктура, предложен от Комисията на 23 февруари 2023 г. Споразумението идва едновременно с приемането на Препоръката относно регулаторното насърчаване на гигабитовата свързаност (препоръка относно гигабитовата свързаност).

PRESS RELEASE |
Над 250 милиона евро в подкрепа на сигурната свързаност в целия ЕС в рамките на цифровата програма на МСЕ

Комисията е подписала споразумения за отпускане на безвъзмездни средства с 37 проекта, избрани в рамките на втория набор от покани за представяне на предложения за цифровото направление на Механизма за свързване на Европа (МСЕ — Цифрови технологии).

Съдържание по темата

Обща картина

Планиране на проекти за широколентов достъп

Секцията за планиране на широколентовия достъп помага на общини и други субекти при планирането на успешни проекти за развитие на широколентовия достъп.

Вижте също

Широколентов достъп: Публични и частни фондове за финансиране на разгръщането на широколентови мрежи

Инвестиционните усилия за финансиране на публично-частни и частни мрежи се полагат в сътрудничество между частните участници, които притежават съществуващата инфраструктура, и публичните органи.

Широколентов достъп: Модели превозвачи

Общините, общинските дружества, съвместните предприятия и частните дружества могат да участват в един, два или и трите етапа на развитие на широколентовия достъп.

Широколентов достъп: Определение на плана

Ключът към успешното регионално развитие на широколентовия достъп е политически подкрепян план на местно, регионално или национално равнище, който съчетава цели със специфични нужди и заинтересовани страни.

Широколентов достъп: План за действие

В плана за действие са подробно описани разходите, заинтересованите страни, дейностите, координацията и наблюдението, свързани с изпълнението на стратегията за широколентов достъп.

Широколентов достъп: Основни инструменти за финансиране

Основните инструменти за финансиране на проекти за развитие на високоскоростни широколентови мрежи са собствените ресурси, основаното на приходи финансиране, заемите, собствения капитал и безвъзмездните средства.

Широколентов достъп: Държавна помощ

Държавна помощ за широколентов достъп може да е необходима на някои места, където пазарът не осигурява необходимите инфраструктурни инвестиции.