Ускоряване на цифровата трансформация на европейската енергийна система

Намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % и постигането на дял от 45 % възобновяеми енергийни източници през 2030 г. може да се случи само ако енергийната система е готова за това. За да постигне тези цели, Европа трябва да изгради енергийна система, която е много по-интелигентна и по-интерактивна, отколкото е днес.

Тъй като се очаква потреблението на електроенергия да се увеличи с около 60 % до 2030 г., електроенергийните мрежи ще трябва да интегрират голям дял от променливата енергия от възобновяеми източници. Мощностите за производство на вятърна и слънчева енергия трябва да се увеличат от 400 GW през 2022 г. на най-малко 1 000 GW до 2030 г., включително голямо натрупване на възобновяеми енергийни източници в морето до 317 GW, които да бъдат свързани към брега.

Поради това мрежите трябва да се адаптират към по-децентрализирана, цифровизирана и гъвкава електроенергийна система с милиони покривни слънчеви панели и местни енергийни общности, които споделят ресурси.

Инвестирането в цифрови технологии като IoT устройства и интелигентни измервателни уреди, 5G и 6G свързаност, общоевропейско пространство за енергийни данни, захранвано от изчислителни сървъри в облак, и цифрови близнаци на електроенергийната система е от основно значение за ускоряването на цифровия и устойчив енергиен преход, като същевременно носи ползи за нашето ежедневие.

Фигура 1: Бъдеща интегрирана енергийна система на ЕС: енергийни потоци между потребители и производители, намаляване на загубените ресурси и пари ©Европейски съюз; Източник: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система (europa.eu)

Цифровизацията вече е в ход в енергийния сектор, както и в много други отрасли. Електрическите превозни средства, слънчевите панели, термопомпите и много други устройства са оборудвани с интелигентни технологии, които генерират данни и позволяват дистанционно управление. Очаква се броят на активните устройства за интернет на нещата в света да нарасне бързо и да надхвърли 25,4 милиарда през 2030 г., докато 51 % от всички домакинства и МСП в ЕС разполагат с интелигентни електромери. Политиките на ЕС в областта на цифровите технологии и енергетиката насочват по координиран начин цифровизацията на европейската енергийна система, тъй като въпроси като оперативната съвместимост на данните, сигурността на доставките, киберсигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на потребителите не могат да бъдат оставени само на пазара, а подходящото прилагане е от съществено значение.

Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС

В подкрепа на тази трансформация Комисията предприема редица действия чрез законодателни инициативи, инвестиции и координация с държавите членки.

В средносрочен план цифровизацията ще улесни безпроблемното взаимодействие между различните участници, което ще даде възможност на потребителите да се възползват от местни енергийни източници, като например слънчеви панели и ветрогенераторни турбини, собственост на общността.

Например потребителите биха могли да участват в енергийни общности и схеми за колективно потребление на собствена електроенергия, като се възползват от собственото си производство на слънчеви панели и се възползват от по-ниска цена на електроенергията, отколкото закупуването от мрежата. По същия начин двупосочното зареждане на електрически превозни средства би могло да осигури допълнителни енергийни ресурси в пиковите часове.

Фигура 2: Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (DG CONNECT) подкрепя действия за цифровизация на енергийната система. © Европейска комисия

В дългосрочен план цифровизацията ще бъде необходимост от интегриране на децентрализираните форми на възобновяеми енергийни източници в електроенергийната мрежа, намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и тяхната нестабилност на цените. Тази интеграция изисква повече внимание към управлението на мрежата и по-голяма гъвкавост на мрежата на местно равнище, което може да бъде постигнато чрез активиране на потребителите и по-добро управление на енергийните активи на произвеждащите потребители.

Безпрепятственият достъп до подробни данни за състоянието на електроенергийната мрежа и активите на производителя ще бъде от решаващо значение за предоставянето на енергийни услуги, но може да бъде постигнат само чрез широко разпространени цифрови инструменти и инфраструктура за споделени данни.

Един от ключовите резултати на плана за действие е разработването на Обща европейска референтна рамка (CERF) за енергоспестяващи приложения. 2023 г. отбеляза ключова година в изпълнението на това действие, с успешното изпълнение през март 2023 г. на плана от първо поколение за CERF за енергоспестяващи приложения в рамките на подкрепяния от „Хоризонт 2020“ проект InterConnect.

Започна и подготовката за внедряването на плана от второ поколение на CERF за енергоспестяващи приложения в контекста на програмата DIGITAL. Повече подробности за тази работа можете да намерите на следния адрес: Изпълнение на обещанието ни за внедряване на Обща европейска референтна рамка за енергоспестяващи приложения | Изграждане на цифровото бъдеще на Европа (europa.eu).