Европейската комисия има за цел да предостави на европейските предприятия и публични органи достъп до сигурни, устойчиви и оперативно съвместими облачни инфраструктури и услуги.
Постепенното изместване на облачните данни и услуги към ръба е неразделна част от целта. Изчислителните облаци се нуждаят от сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури, както и от безопасно съхранение и предаване на данни.
Обемът на данните в световен мащаб нараства много бързо. Докато днес изчисленията в облак се случват предимно в големи центрове за данни, до 2025 г. тази тенденция ще се обърне: 80% от всички данни се очаква да бъдат обработени в интелигентни устройства по-близо до потребителя, известни като периферни изчисления. Наличието както на периферни изчисления, така и на изчисления в облак е от съществено значение в изчислителния континуум, за да се гарантира, че данните се обработват по най-ефективния начин. Енергийно ефективните и надеждни периферни и облачни инфраструктури ще бъдат от основно значение за устойчивото използване на периферните и облачните изчислителни технологии.

Тази широка амбиция в областта на изчисленията в облак и периферията се основава на две цели на цифровото десетилетие на ЕС. До 2030 г.:
- 75 % от европейските предприятия следва да използват авангардни технологии за изчисления в облак за своите дейности.
- 10 000 неутрални по отношение на климата и с висока степен на сигурност периферни възли ще бъдат разположени в цяла Европа. Те ще осигурят необходимата свързаност и ще позволят бърз трансфер на данни.
Последните данни на Евростат показват, че през 2023 г. 45,2 % от предприятията са използвали услуги „в облак“ (+4,2 процентни пункта спрямо 2021 г.), но констатират, че приемането варира значително по размер: 77,6 % от големите предприятия, 59 % от средните предприятия и 41,7 % от малките предприятия са използвали облачни услуги.
Докладът на Обсерваторията на периферията 4 за данните за разгръщането от 2024 г. (PDF) показва, че разгръщането на възли е нараснало от 498 през 2022 г. на приблизително 1 836 през 2024 г.
За постигането на тези цели се нуждаем от широк набор от мерки, които отразяват сложността и стратегическото значение на темата. Поради това Комисията задейства всички инструменти, с които разполага, произтичащи от Европейската стратегия за данните, стратегията в областта на цифровите технологии, цифровото десетилетие, промишлената стратегия и програмите за цифрови инвестиции.
Предложение за законодателен акт за развитие на компютърните услуги в облак и изкуствения интелект
През 2025 г. Комисията ще предложи Законодателен акт за развитието на компютърни услуги в облак и ИИ с цел най-малко да се утрои капацитетът на центровете за данни в ЕС през следващите 5—7 години и да се отговори напълно на нуждите на предприятията и публичните администрации в ЕС до 2035 г. Актът ще рационализира разгръщането на центрове за данни чрез определяне на подходящи обекти и опростяване на процедурите за издаване на разрешения за проекти, които отговарят на критериите за устойчивост и иновации. Едновременно с това тя ще отговори на нарастващото търсене на енергия чрез насърчаване на енергийната ефективност, възприемането на иновативни технологии за охлаждане и управление на енергията и интегрирането на центровете за данни в по-широката енергийна система.
За да се укрепи цифровият суверенитет на Европа в сектора на изчисленията в облак, актът ще работи заедно с предложената единна за целия ЕС политика в областта на изчисленията в облак за публичните администрации и обществените поръчки. Този комбиниран подход ще насърчи растежа на европейските доставчици на услуги в облак и ще даде приоритет на използването на капацитет за изчисления в облак с висока степен на сигурност за случаи на използване с висока степен на критичност.
Европейска стратегия за данните
Действията, предложени в стратегията на ЕС за данните, ще улеснят преминаването към периферни услуги, като същевременно ще разработят оперативно съвместими услуги в облак и периферни услуги в подкрепа на изграждането на общи европейски пространства на данни. Потребителите и доставчиците трябва да се чувстват сигурни, когато преминават към облака, и да се възползват от високото ниво на конкуренция на пазара. Действията, които допринасят за постигането на тези цели, са:
- Инвестиране във важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), който ще обедини енергийно ефективни и надеждни облачни инфраструктури и свързани с тях услуги.
- Simpl — устойчив и сигурен мидълуер с отворен код, който ще даде възможност за федерации „от облака до периферията“ и ще бъде основният софтуер, захранващ пространствата на данни, финансирани по друг начин от ЕС.
- ЕС планира да състави набор от правила под формата на наръчник на ЕС за изчисленията в облак и насоки относно обществените поръчки за услуги за обработка на данни. Наръчникът ще осигури единна европейска рамка за съответните обвързващи и необвързващи правила за потребителите и доставчиците на услуги в облак в Европа. За да се повиши ефективността и качеството на обществените поръчки за услуги за обработка на данни в Европа, в насоките ще бъдат предложени препоръки за прилагане на последователни национални политики, допълнени от всеобхватен набор от основни критерии за услугите за обработка на данни, които да бъдат взети предвид от органите от публичния сектор по време на тръжната процедура.
- Като част от Акта за киберсигурността Европейската агенция за киберсигурност ENISA работи по европейска схема за сертифициране на киберсигурността за облачни услуги (EUCS). Схемата ще осигури по-голяма увереност на предприятията, публичните администрации и гражданите, че техните данни са сигурни, независимо къде се съхраняват или обработват.
- Справедлив и конкурентен пазар на изчисленията в облак като част от Законодателния акт за данните: Чрез преодоляване на зависимостта от определен доставчик Законодателният акт за данните има за цел да направи смяната между различните доставчици на облачни услуги бърза, безплатна и технологично гъвкава. Тя също така има за цел да повиши оперативната съвместимост и да осигури гаранции за международното предаване на данни.
- Защита на данните в облака: Комисията улесни създаването на платформа за промишлеността за разработване на два кодекса за поведение за защита на данните в облак. Повече информация относно обработването на лични и нелични данни в облака може да бъде намерена в Насоките на Комисията относно наборите от смесени данни.
- Регламентът относно свободното движение на нелични данни, който заедно с Общия регламент относно защитата на данните повишава правната сигурност за ползвателите на изчисления в облак, като гарантира свободното движение на всички данни в ЕС.
Европейското картографиране на потоците от данни ще даде възможност за оценка на обема и икономическата стойност на потоците от данни за европейската цифрова икономика и ще осигури ценна информация за предприятията.
Стратегия в областта на цифровите технологии
Облачните и периферните изчисления ще бъдат сред цифровите технологии, които допринасят за постигането на целите за устойчивост на Европейския зелен пакт, като подкрепят нови цифрови решения. В същото време Комисията работи за повишаване на устойчивостта на изчисленията в облак и периферните изчисления, по-специално чрез мерки, насочени към ресурсната ефективност на центровете за данни, за да се постигне целта, че „до 2030 г. центровете за данни трябва да бъдат неутрални по отношение на климата и с висока енергийна ефективност“. Настоящи примери за това как да се постигне това са: включването на центровете за данни в таксономията на ЕС за устойчиви дейности, новите разпоредби в Директивата за енергийната ефективност, критериите за екологосъобразни обществени поръчки или Кодекса за поведение на центровете за данни за енергийна ефективност.
Цифрово десетилетие
Освен двете цели относно възприемането на услугите в облак от предприятията и увеличаването на броя на периферните възли, ЕС ще инвестира в многонационални проекти. ВПОИ за услуги в облак и периферни изчислителни услуги от следващо поколение е част от многонационален проект за обща европейска инфраструктура и услуги за данни в рамките на политическата програма „Цифрово десетилетие“. Тя ще работи в тясно сътрудничество с евентуален консорциум за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) за секторни общи европейски пространства на данни.
Инвестициите в нови и междусекторни технологии за авангардни изчисления в облак ще спомогнат за изграждането на инфраструктури от следващо поколение за авангардни изчисления в облак, включително за да се даде възможност за създаване на общи европейски пространства на данни. Новите услуги в облак ще трябва да отговарят на високи стандарти по отношение на защитата на данните, производителността, устойчивостта и енергийната ефективност. Услугите и инфраструктурите ще трябва да отговарят на бъдещите нужди от цифровизация на промишлеността и публичния сектор. ЕС прави конкретни инвестиции в тези области, като разработва изчисления в облак и периферни изчисления, както и отворен код в Европа чрез програмите на ЕС за финансиране „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
Вижте също „Инвестиране в облака, периферията и интернет на нещата“
Промишлена стратегия
Европейският алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак има за цел да оформи следващото поколение сигурни, нисковъглеродни и оперативно съвместими услуги и инфраструктура в облак и периферни изчисления. Чрез тази платформа за промишлено сътрудничество публичните и частните страни работят заедно, наред с другото, по инвестиционната пътна карта, както и по правилата за възлагане на обществени поръчки за изчисления в облак.
Последни новини
Съдържание по темата
Обща картина
По-задълбочено
-

Обсерваторията на периферните възли на ЕС наблюдава развитието на неутралните по отношение на...
-

Европейският алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак има за цел да...
-

Комисията проучва мерки за подобряване на енергийната ефективност и ефективността на кръговата...


