Законодателен акт за цифровите услуги: Въпроси и отговори

Законодателният акт за цифровите услуги е нов набор от правила за целия ЕС за цифровите услуги, които действат като посредници за потребителите и стоките, услугите и съдържанието. В контекста на Законодателния акт за цифровите услуги цифровите услуги се отнасят до посреднически услуги, като например доставчици на хостинг услуги, онлайн места за търговия и мрежи на социалните медии. 

Законодателният акт за цифровите услуги има за цел да изгради по-безопасен и по-справедлив онлайн свят. С него ще се въведат правила, които защитават в еднаква степен всички потребители в ЕС както по отношение на незаконните стоки, съдържание или услуги, така и по отношение на техните основни права. 

Например, тя гарантира:

• лесен начин за докладване на незаконно съдържание, стоки или услуги;
• по-силна защита за хората, които са обект на онлайн тормоз и малтретиране;
• прозрачност по отношение на рекламата;
• забрани за определени видове целева реклама, като например тези, които използват чувствителни данни или данните на малолетни и непълнолетни лица;
• лесни за използване, безплатни механизми за подаване на жалби, в случай че онлайн платформа свали нашето съдържание;
• опростени условия.

Научете други начини, по които Законодателният акт за цифровите услуги ви защитава.

Законодателният акт за цифровите услуги е публикуван на уебсайта EUR-Lex. Можете да го прочетете на всеки от официалните езици на ЕС.

Посетете страницата на EUR-Lex в Законодателния акт за цифровите услуги.

Законодателният акт за цифровите услуги не заменя Директивата за електронната търговия.

За да се постигне по-голяма хармонизация обаче, Законодателният акт за цифровите услуги включва съществуващите правила за освобождаване от отговорност в Директивата за електронната търговия, които гарантират, че посредническите услуги могат да продължат да процъфтяват на единния пазар.

Законодателният акт за цифровите услуги има за цел да допълни правилата на ОРЗД, за да се гарантира най-високо равнище на защита на данните.

Например по отношение на обработването на лични данни за рекламни цели доставчиците на платформени услуги попадат едновременно в обхвата на Законодателния акт за цифровите услуги и на ОРЗД.

В допълнение към условията на ОРЗД за всяко обработване на лични данни Законодателният акт за цифровите услуги забранява на доставчиците на онлайн платформи да насочват реклами, като използват профилиране на потребителите, което се основава на специалните категории данни, посочени в член 9, параграф 1 от ОРЗД, като например сексуална ориентация, етническа принадлежност или религиозни убеждения.

Освен това всяко използване на профилиране за представяне на целеви реклами е забранено, когато доставчиците са наясно с разумна степен на сигурност, че ползвателят е непълнолетен.

Поради некоординираните регулаторни усилия на национално равнище регулаторните въпроси, обхванати от Законодателния акт за цифровите услуги, са предмет на множество различни правила в различните държави членки, което води до объркване както сред предприятията, така и сред гражданите. Законодателният акт за цифровите услуги има за цел да рационализира тези закони, като определи единен набор от правила за целия ЕС и създаде мрежи за координация и правоприлагане във всички държави членки.

Законодателният акт за цифровите услуги обхваща онлайн посредниците и платформите (например онлайн местата за търговия, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения и онлайн платформите за пътуване и настаняване) с цел да се определи нов стандарт за отчетност на онлайн платформите по отношение на дезинформацията, незаконното съдържание и други обществени рискове. Той включва всеобхватни принципи и солидни гаранции за свободата на изразяване и други основни права.

Законодателният акт за цифровите пазари включва правила, които уреждат онлайн платформите на пазачите на информационния вход. Тя има за цел да гарантира, че тези платформи се държат по справедлив начин онлайн. Тези правила ще спомогнат за създаването на еднакви условия на конкуренция за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността както на единния европейски пазар, така и в световен мащаб.

Прочетете повече за DMA

Законодателният акт за цифровите услуги се прилага за всички онлайн посредници и платформи в ЕС, например онлайн места за търговия, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване.

Малките предприятия и микропредприятията са освободени от някои правила, които могат да бъдат по-обременяващи за тях. Комисията ще наблюдава внимателно въздействието на новия регламент върху МСП.

Много големите онлайн платформи и търсачки (МГОП и МГОТ) имат допълнителни задължения.

Много големите онлайн платформи и търсачки са тези, чиито средни потребители достигат или надвишават 10 % от населението на ЕС. Това е еквивалентно на 45 милиона потребители или повече. 

Вижте пълния списък на платформите, които Европейската комисия определи като много голяма онлайн платформа или търсачка.

Много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSE) трябва да изпълняват редица задължения, като например:

• извършване на оценки на риска;
• въвеждане на мерки за намаляване на риска;
• предоставяне на лесни за четене и многоезични версии на техните общи условия;
• въвеждане на механизъм за реагиране при кризи;
• създаване на публично хранилище за рекламите, използвани в техните услуги.

Освен това от тях се изисква да изпълнят тези задължения 4 месеца след определянето им. Това означава, че за МГОП и МГОТ, определени през април 2023 г., тези задължения вече се прилагат.

Научете повече за техните задължения

Законодателният акт за цифровите услуги беше предложен през декември 2020 г. През април 2022 г. беше постигнато политическо споразумение, което влезе в сила през ноември 2022 г.

До 17 февруари 2023 г. платформите и търсачките бяха задължени да публикуват своите потребителски номера.

Платформите, определени като МГОП или МГОТ, разполагат с 4 месеца от определянето, за да спазят правилата на Законодателния акт за цифровите услуги, което включва публикуването на оценка на риска.

Всички регулирани субекти ще трябва да изпълнят Законодателния акт за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г. Това е и крайният срок, в който държавите членки трябва да създадат координатори за цифровите услуги. 

Законодателният акт за цифровите услуги въвежда редица правила за защита на основните ни права онлайн. Тези права включват свободата на мисълта, свободата на изразяване, свободата на информация и свободата на мнение без манипулация. 

Законодателният акт за цифровите услуги гарантира: 

• прозрачност на решенията и заповедите за премахване на съдържание;
• публично достъпни доклади за това как се използва автоматизираното модериране на съдържание и неговия процент на грешка;
• хармонизиране на ответните действия по отношение на незаконното съдържание онлайн.
• по-малко тъмни модели онлайн;
• забрана за целенасочена реклама, при която се използват чувствителни данни или данни на непълнолетни лица;
• по-голяма прозрачност за потребителите по отношение на техния поток от информация, като например информация за параметрите на системите за препоръчване и достъпните условия.

Прочетете повече за това какво прави ЕС, за да защити правата ни онлайн

Тъмните модели са начин за проектиране на онлайн платформи, за да подмамят потребителите да правят неща, които иначе не биха обмислили, често, но не винаги, включващи пари.

Например платформите могат да подмамят потребителите да споделят повече информация, отколкото иначе биха се съгласили. Или може да рекламират по-евтин, но недостъпен продукт и след това да насочат потребителя към подобни продукти, които струват повече. Други примери включват подвеждане на потребителите да се абонират за услуги, скриване или създаване на подвеждащи бутони, което затруднява отписването от бюлетини и др.

Законодателният акт за цифровите услуги съдържа задължение, което се равнява на забрана за използване на така наречените тъмни модели на онлайн платформите. Съгласно това задължение онлайн платформите ще трябва да проектират своите услуги по начин, който не заблуждава, манипулира или по друг начин съществено нарушава или накърнява способността на ползвателите да вземат свободни и информирани решения.

Законодателният акт за цифровите услуги въвежда редица задължения за справяне с разпространението на дезинформация.

На първо място, в него се изисква МГОП и МГОТ да извършват оценки на риска на различни елементи от своите услуги. Оценките на риска следва да включват рискове, произтичащи от тяхното разработване, функциониране или използване, като например координирани кампании за дезинформация. При оценката следва да се вземе предвид как услугите на МГОП или МГОТ се използват за разпространение или разширяване на подвеждащо съдържание. Въз основа на оценките на риска онлайн платформите са задължени да прилагат мерки за намаляване на риска. 

Второ, МГОП и МГОТ трябва да разполагат с механизъм за реагиране при кризи. Това следва да включва мерки, които да се предприемат, когато тяхната платформа се използва за бързо разпространение на дезинформация. 

Трето, Законодателният акт за цифровите услуги насърчава платформите да се присъединят към доброволния кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. 

И накрая, в Законодателния акт за цифровите услуги се признава ролята, която целенасочената реклама може да играе за разпространението на дезинформация. Освен правилата, ограничаващи целевата реклама, Законодателният акт за цифровите услуги изисква от МГОП и МГОТ да поддържат публично хранилище за реклами. Тези хранилища ще помогнат на изследователите да проучат нововъзникващите рискове, като например кампаниите за дезинформация, които оказват отрицателно въздействие върху общественото здраве, сигурността, гражданския дискурс, политическото участие или равенството. 

Прочетете повече за действията на Комисията за борба с дезинформацията

Законодателният акт за цифровите услуги изисква платформите да разполагат с лесни за използване механизми за сигнализиране за незаконно съдържание. Платформите следва да обработват своевременно сигналите за незаконно съдържание, като предоставят информация както на ползвателя, който сигнализира за незаконното съдържание, така и на ползвателя, който е публикувал съдържанието, относно своето решение и всякакви по-нататъшни действия.

Не. Новите правила определят рамка за целия ЕС за откриване, сигнализиране и премахване на незаконно съдържание, както и нови задължения за оценка на риска за много големите онлайн платформи и търсачки, за да се установи как незаконното съдържание се разпространява в техните услуги.

Какво представлява незаконно съдържание се определя в други закони на равнището на ЕС или на национално равнище — например терористично съдържание, материали, съдържащи сексуално насилие над деца, или незаконни изказвания, подбуждащи към омраза, се определят на равнището на ЕС. Когато дадено съдържание е незаконно само в дадена държава членка, като общо правило то следва да се премахва само на територията, където е незаконно.

Законодателният акт за цифровите услуги задължава платформите да имат звено за контакт за потребителите, като например имейл адреси, съобщения в реално време или чатботове. Онлайн платформите ще трябва също така да гарантират, че контактът е бърз и пряк и не може да разчита единствено на автоматизирани инструменти, което ще улесни потребителите да достигат до платформите, ако желаят да подадат жалба. На второ място, онлайн платформите трябва да гарантират, че жалбите се разглеждат от квалифициран персонал и че въпросът се разглежда своевременно и по недискриминационен начин. Онлайн платформите трябва също така да предоставят ясни и конкретни причини за своите решения за модериране. Трето, ако даден ползвател реши дадено решение да бъде преразгледано, то трябва да бъде разгледано безплатно чрез вътрешната система за жалби на платформата.

Понастоящем единственият начин за уреждане на спор между потребител и платформа е чрез съда. Считано от 17 февруари 2024 г., след пълното прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги потребителите ще имат право на извънсъдебно уреждане на спорове. Разходите за това следва да бъдат достъпни и да се поемат от платформата, която използват. 

Ако онлайн платформите решат да премахнат дадено съдържание, сега те трябва да предоставят на всеки засегнат потребител информация, наречена „изложение на причините“, в която подробно се описва защо това съдържание е било премахнато или ограничено.

Много големите онлайн платформи трябва също така да изпращат тези изложения на мотивите без никакви лични данни в колективна база данни, наречена База данни за прозрачност на Законодателния акт за цифровите услуги.  Базата данни за прозрачност на Законодателния акт за цифровите услуги позволява на изследователите да се запознаят с безпрецедентен брой решения за модериране на съдържание и да проучат развитието на системните рискове, обхванати от Законодателния акт за цифровите услуги. 

Законодателният акт за цифровите услуги прави рекламата по-прозрачна, като гарантира, че тя е ясно обозначена и че е налична информация за това кой поставя рекламата и защо я виждате.

С него също така се въвежда пълна забрана на рекламата, която е насочена към използване на защитени данни като сексуална ориентация, етническа принадлежност или религия, както и целева реклама, насочена към малолетни и непълнолетни лица.

Въпреки че ЕС вече има някои правила за защита на децата онлайн, като например тези, които се съдържат в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, Законодателният акт за цифровите услуги въвежда специфични задължения за платформите. 

Наред с други задължения в Законодателния акт за цифровите услуги се изисква посредническите услуги, които се насочват или използват предимно от ненавършили пълнолетие лица, да полагат усилия, за да гарантират, че техните общи условия са лесно разбираеми за ненавършилите пълнолетие лица.

Освен това онлайн платформите, използвани от малолетни и непълнолетни лица, следва:

• проектират своя интерфейс с най-високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица или участват в кодекси за поведение за защита на малолетните и непълнолетните лица;
• да разгледат най-добрите практики и наличните насоки, като например новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+);
• не представят реклами на непълнолетни лица въз основа на профилиране.

Много големите онлайн платформи и търсачки (МГОП и МГОТ) трябва да положат допълнителни усилия за защита на малолетните и непълнолетните лица.

Това включва да се гарантира, че тяхната оценка на риска обхваща основните права, които включват правата на детето. Те следва да преценят колко лесно е за децата и юношите да разберат как функционира тяхната услуга и възможното излагане на съдържание, което би могло да увреди тяхното физическо или психическо благосъстояние или морално развитие.

Надзорът на правилата ще бъде поделен между Комисията, която носи основната отговорност за МГОП и МГОТ, и държавите членки, които отговарят за други платформи и търсачки в зависимост от това къде са установени.

Комисията ще има същите надзорни правомощия, каквито има съгласно действащите антитръстови правила, включително правомощия за разследване и възможност да налага глоби в размер до 6 % от световните приходи.

Решенията за неспазване могат да доведат до глоби, които се определят от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и в никакъв случай не може да надвишава 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

От държавите членки ще се изисква да определят компетентни органи — наричани координатори за цифровите услуги — до 17 февруари 2024 г., които да упражняват надзор върху съответствието на услугите, установени в тяхната юрисдикция, и да участват в механизма за сътрудничество на ЕС.

Координаторът на цифровите услуги (КЦУ) е орган, който отговаря за прилагането и изпълнението на Законодателния акт за цифровите услуги във всяка държава членка. Държавите членки бяха приканени да определят своя координатор за цифровите услуги до 17 февруари 2023 г.

DSC ще допринесат за наблюдението на прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги заедно с Комисията. Те ще имат правомощия да искат достъп до данни за МГОП/МГОТ, да разпореждат проверки и да налагат глоби в случай на нарушение. Те ще отговарят и за сертифицирането на „доверени податели на сигнали“ и органи за извънсъдебно уреждане на спорове.

Намерете координатора за цифровите услуги във вашата страна

Доверените податели на сигнали имат специален експертен опит и компетентност за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание и са независими от онлайн платформите. Онлайн платформите трябва да гарантират, че на уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, се дава приоритет и те се обработват своевременно. 

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги доверен подател на сигнали е статут, предоставен от координатора на цифровите услуги в държавата членка, в която пребивава заявителят на доверен подател на сигнали.

За да бъде успешен, кандидатът трябва: 

• притежават специални експертни познания и компетентност за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;
• да бъдат независими от всеки доставчик на онлайн платформи;
• Да извършват дейността си с цел подаване на уведомления за незаконно съдържание старателно, точно и обективно.

Статутът на „доверен подател на сигнали“ ще бъде предоставен от координатора на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, при условие че кандидатстващият субект отговаря на всички условия, посочени в регламента.

Координаторите на цифровите услуги ще започнат работа най-късно на 17 февруари 2024 г. Съветваме Ви да следите развитието в държавата членка на установяване преди тази дата, за да намерите информация за подробната процедура, която ще бъде регулирана на национално равнище.

Моля, имайте предвид, че само субекти със седалище в ЕС могат да кандидатстват за статут на доверен подател на сигнали съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Законодателният акт за цифровите услуги определя висок стандарт за независимостта на националните регулатори. Той включва изрични изисквания за независимост при определянето на координатори за цифровите услуги в държавите членки. Държавите членки ще трябва да гарантират, че техният координатор за цифровите услуги разполага с подходящи финансови, технически и човешки ресурси, за да изпълнява задачите си. 

Координаторите за цифровите услуги следва да останат напълно независими при вземането на решения и да не търсят указания от своите правителства или други органи, по-специално от онлайн платформите.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги много големите онлайн платформи или много големите онлайн търсачки трябва да извършат оценка на рисковете, произтичащи от техните услуги. Това включва дезинформация или манипулиране на избори, кибернасилие срещу жени или вреди за непълнолетни онлайн. След това те трябва да предприемат съответните мерки за намаляване на риска. 

Може да има моменти, когато има съмнение относно способността на много голяма онлайн платформа или търсачка да се справи с рисковете за обществото и риска от неспазване на Законодателния акт за цифровите услуги. В такива случаи Комисията може да използва правомощията си за разследване.

Правомощията на Комисията за разследване включват възможност за изпращане на искания за информация, правомощие за провеждане на интервюта или проверки, както и правомощия, свързани с правоприлагането, като например налагане на допълнителни мерки, глоби или периодични имуществени санкции.

Тези правомощия могат да се използват само в обосновани случаи за гарантиране на спазването на Законодателния акт за цифровите услуги и само доколкото това е необходимо и пропорционално. Всички решения на Комисията подлежат на съдебна защита пред Съда на ЕС.

В случай на криза националният координатор за цифровите услуги или Комисията могат да приемат временни мерки. Тези мерки обаче следва да се разглеждат като крайна мярка. Комисията цени свободата на изразяване на мнение и свободата на информация като основни стълбове на нашите демокрации. Поради това мерките не могат да надхвърлят необходимото за предотвратяване на сериозни вреди и следва да бъдат ограничени във времето, като престанат да се прилагат след събирането на пълния набор от доказателства.

Освен това в член 8 от Законодателния акт за цифровите услуги изрично се посочва, че е забранено да се налагат общи задължения за мониторинг на доставчиците на онлайн платформи.