Ако имате въпрос, който не е покрит тук, можете да се свържете с нас и ние ще се опитаме да се свържем с вас възможно най-бързо.
Законодателен акт за цифровите услуги
Законодателният акт за цифровите услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) е нов набор от общоевропейски правила за цифровите услуги, действащи като посредници за потребителите и стоките, услугите и съдържанието. В контекста на законодателния акт за цифровите услуги цифровите услуги се отнасят до посреднически услуги, като например доставчици на хостинг услуги, онлайн места за търговия и социални мрежи.
Целтана Законодателния акт за цифровите услуги е да се изгради по-безопасен и по-справедлив онлайн свят. Тя ще въведе правила, които еднакво защитават всички потребители в ЕС, както по отношение на незаконните стоки, съдържание или услуги, така и по отношение на техните основни права.
Например, тя гарантира:
- лесен начин за съобщаване на незаконно съдържание, стоки или услуги;
- по-силна защита на лицата, към които е насочен онлайн тормозът и тормозът;
- прозрачност по отношение на рекламата;
- забрани за определени видове целенасочена реклама, като например тези, които използват чувствителни данни или данни на непълнолетни лица;
- лесни за използване и безплатни механизми за подаване на жалби, ако дадена онлайн платформа премахне съдържанието ни;
- опростени правила и условия.
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) е публикуван на уебсайта EUR-Lex. Можете да го прочетете на всеки официален език на ЕС.
Посетете страницата EUR-Lex в Законодателния акт за цифровите услуги.
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) не заменя Директивата за електронната търговия.
За да се постигне обаче по-голяма хармонизация, Законодателният акт за цифровите услуги включва съществуващите правила за освобождаване от отговорност съгласно Директивата за електронната търговия, които гарантират, че посредническите услуги могат да продължат да процъфтяват в рамките на единния пазар.
Законодателният акт за цифровите услуги има за цел да допълни правилата на ОРЗД, за да се гарантира най-високо ниво на защита на данните.
Например, що се отнася до обработването на лични данни за рекламни цели, доставчиците на платформени услуги са едновременно в обхвата на Законодателния акт за цифровите услуги и ОРЗД.
В допълнение към условията на ОРЗД за всяко обработване на лични данни, Законодателният акт за цифровите услуги забранява на доставчиците на онлайн платформи да насочват реклами, използващи профилиране на потребителите, което разчита на специалните категории данни, посочени в член 9, параграф 1 от ОРЗД, като сексуална ориентация, етническа принадлежност или религиозни убеждения.
Освен това всяко използване на профилиране за представяне на целеви реклами е забранено, когато доставчиците са наясно с разумна сигурност, че потребителят е малолетен.
Поради некоординираните регулаторни усилия на национално равнище регулаторните въпроси, обхванати от законодателния акт за цифровите услуги, са предмет на множество различаващи се правила в различните държави членки, което води до объркване както сред предприятията, така и сред гражданите. Законодателният акт за цифровите услуги има за цел рационализиране на законодателството чрез определяне на единен набор от правила за целия ЕС и създаване на мрежи за координация и правоприлагане във всички държави членки.
Законодателният акт за цифровите услуги обхваща онлайн посредниците и платформите (например онлайн места за търговия, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване) с цел да се определинов стандарт за отчетността на онлайн платформите по отношение на дезинформацията, незаконното съдържание и други обществени рискове. Тя включва общи принципи и солидни гаранции за свободата на изразяване и други основни права.
Законодателният акт за цифровите пазари включва правила, които уреждат онлайн платформите на пазачите на информационния вход. Тя има за цел да гарантира, че тези платформи се държат по справедлив начин онлайн. Тези правила ще спомогнат за създаването на еднакви условия на конкуренция за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността както в рамките на единния европейски пазар, така и в световен мащаб.
Законодателният акт за цифровите услуги се прилага за всички онлайн посредници и платформи в ЕС, например онлайн места за търговия, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване.
Малките предприятия и микропредприятията са освободени от някои правила, които могат да бъдат по-обременяващи за тях. Комисията ще следи внимателно въздействието на новия регламент върху МСП.
Много големите онлайн платформи и търсачки (VLOPs и VLOSE) имат допълнителни задължения.
Много големи онлайн платформи и търсачки са тези, чиито средни потребители достигат или надхвърлят 10 % от населението на ЕС. Това се равнява на 45 милиона потребители или повече.
Вж. по-долу списъка на определените до момента VLOP и VLOSEs, които Комисията е определила.
VLOPs:
- Alibaba AliExpress
- Магазин на Amazon
- Apple AppStore
- Booking.com
- Фейсбук
- Google Maps
- Google Play
- Пазаруване в Google
- Pornhub
- Snapchat
- Стрипчат
- Тикток
- Уикипедия
- X (по-рано известен като Twitter)
- Xvideos
- YouTube
- Заландо
VLOSEs:
- Бинг
- Търсене в Google
Много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) трябва да изпълняват редица задължения, като например:
- извършване на оценки на риска;
- въвеждане на мерки за намаляване на риска;
- предоставяне на лесни за четене и многоезични версии на техните общи условия;
- въвеждане на механизъм за реагиране при кризи;
- създаване на публично хранилище за рекламите, използвани в техните услуги.
Освен това от тях се изисква да изпълнят тези задължения 4 месеца след определянето им. Това означава, че за VLOP и VLOSE, определени през април 2023 г., тези задължения вече се прилагат.
Прочетете законодателния акт за цифровите услуги, за да научите повече за задълженията
Законодателният акт за цифровите услуги беше предложен през декември 2020 г. През април 2022 г. беше постигнато политическо споразумение, което влезе в сила през ноември 2022 г.
До 17 февруари 2023 г. платформите и търсачките бяха задължени да публикуват своите потребителски номера. На 25 април 2023 г. Комисията определи първите много големи онлайн платформи и търсачки (VLOP и VLOSE), а втората група — на 20 декември.
Платформите, определени като VLOP или VLOSE, разполагат с 4 месеца от определянето, за да се съобразят с правилата на Законодателния акт за цифровите услуги, което включва публикуване на оценка на риска.
Всички регулирани субекти ще трябва да спазват Законодателния акт за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г. Това е и крайният срок за държавите членки да създадат координатори за цифровите услуги.
Потребителите
Със Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) се въвеждат редица правила за защита на нашите основни права онлайн. Тези права включват свобода на мисълта, свобода на изразяване на мнение, свобода на информацията и свобода на мнение без манипулация.
Законодателният акт за цифровите услуги гарантира:
- прозрачност на решенията и заповедите за премахване на съдържание;
- публично достъпни отчети за начина, по който се използва автоматизираното модериране на съдържание, и процента на грешки в него;
- хармонизиране на отговорите на незаконно съдържание онлайн.
- по-малко тъмни модели онлайн;
- забрана за целева реклама, при която се използват чувствителни данни или данни на непълнолетни лица;
- по-голяма прозрачност на потребителите по отношение на техния поток от информация, като например информация за параметрите на системите за препоръчване и достъпните общи условия.
Прочетете повече за това какво прави ЕС, за да защити правата ни онлайн
Тъмните модели са начин за проектиране на онлайн платформи, за да подмамят потребителите да правят неща, които иначе не биха обмислили, често, но не винаги включващи пари.
Например платформите могат да подмамят потребителите да споделят повече информация, отколкото иначе биха се съгласили. Или те могат да рекламират по-евтин, но неналичен продукт и след това да насочат потребителя към подобни продукти, които струват повече. Други примери включват подвеждане на потребителите да се абонират за услуги, укриване или създаване на подвеждащи бутони, което затруднява отказа от абонамент за бюлетини и др.
Законодателният акт за цифровите услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) съдържа задължение, което се равнява на забрана за използване на т.нар. тъмни модели на онлайн платформите. Съгласно това задължение онлайн платформите ще трябва да проектират своите услуги по начин, който не заблуждава, манипулира или по друг начин съществено изопачава или накърнява способността на ползвателите да вземат безплатни и информирани решения.
Със законодателния акт за цифровите услуги се въвеждат редица задължения за борба с разпространението на дезинформация.
На първо място, тя изисква VLOP и VLOSE да извършват оценки на риска по различни елементи на техните услуги. Оценките на риска следва да включват рискове, произтичащи от тяхното разработване, функциониране или използване, като например координирани кампании за дезинформация. В оценката следва да се разгледа начинът, по който услугите на VLOP или vlose се използват за разпространение или разширяване на подвеждащо съдържание. Въз основа на оценките на риска онлайн платформите са задължени да прилагат мерки за намаляване на риска.
Второ, VLOP и VLOSE трябва да разполагат с механизъм за реакция при кризи. Това следва да включва мерки, които да се предприемат, когато тяхната платформа се използва за бързото разпространение на дезинформация.
Трето, Законодателният акт за цифровите услуги насърчава платформите да се присъединят към доброволния кодекс за практики в областта на дезинформацията.
Накрая, Законодателният акт за цифровите услуги признава ролята, която целевата реклама може да играе за разпространението на дезинформация. Наред с правилата, ограничаващи целевата реклама, Законодателният акт за цифровите услуги изисква от VLOP и VLOSE да поддържат хранилище за публични реклами. Тези хранилища ще помогнат на изследователите да проучат нововъзникващи рискове, като кампании за дезинформация, които оказват отрицателно въздействие върху общественото здраве, сигурността, гражданския дискурс, политическото участие или равенството.
Прочетете повече за действията на Комисията за борба с дезинформацията
Законодателният акт за цифровите услуги изисква платформите да разполагат с лесни за използване механизми за сигнализиране за незаконно съдържание. Платформите следва да обработват своевременно докладите за незаконно съдържание, като предоставят информация както на потребителя, който сигнализира за незаконното съдържание, така и на потребителя, който е публикувал съдържанието въз основа на своето решение, както и на всякакви по-нататъшни действия.
Не. Новите правила определят обща за целия ЕС рамка за откриване, сигнализиране и премахване на незаконно съдържание, както и нови задължения за оценка на риска за много големите онлайн платформи и търсачки, за да се установи как се разпространява незаконното съдържание в техните услуги.
Какво представлява незаконно съдържание е определено в други закони на равнището на ЕС или на национално равнище — например терористично съдържание, материали, съдържащи сексуално насилие над деца, или незаконни изказвания, подбуждащи към омраза, се определят на равнището на ЕС. Когато дадено съдържание е незаконно само в дадена държава членка, като общо правило то следва да бъде премахнато само на територията, където е незаконно.
DSAзадължава платформите да имат точка за контакт за потребителите, като имейл адреси, незабавни съобщения или чатботове. Онлайн платформите също така ще трябва да гарантират, че контактът е бърз и пряк и не може да разчита единствено на автоматизирани инструменти, което улеснява достъпа на потребителите до платформите, ако желаят да подадат жалба. Второ, онлайн платформите трябва да гарантират, че жалбите се разглеждат от квалифициран персонал и че въпросът се разглежда своевременно и недискриминационно. Онлайн платформите трябва също така да предоставят ясни и конкретни причини за решенията си за модериране. Трето, ако потребителят избере да преразгледа дадено решение, то трябва да се обработва безплатно чрез вътрешната система за жалби на платформата.
Понастоящем единственият начин за уреждане на спор между потребител и платформа е чрез съда. От 17 февруари 2024 г., след пълното прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги, потребителите ще имат право на извънсъдебно уреждане на спорове. Разходите за това следва да бъдат достъпни и да се поемат от платформата, която използват.
Ако онлайн платформите решат да премахнат част от съдържанието, сега те трябва да предоставят на всяка засегната информация за потребителя, наречена „изявление за причините“, в която подробно се посочва защо това съдържание е било премахнато или ограничено.
VLOP трябва също така да изпращат тези изложения на мотивите без лични данни до колективна база данни, наречена база данни запрозрачност наDSA. Базата данни за прозрачността на DSA позволява на изследователите да се консултират с безпрецедентно количество решения за модериране на съдържание и да проучат развитието на системните рискове, обхванати от законодателния акт за цифровите услуги.
Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) прави рекламата по-прозрачна, като гарантира, че тя е ясно обозначена и че е налична информация за това кой поставя рекламата и защо я виждате.
С него също така се въвежда пълна забрана на рекламата, която е насочена към използване на защитени данни като сексуална ориентация, етническа принадлежност или религия, и целенасочена реклама, насочена към непълнолетни.
Въпреки че ЕС вече има някои правила за защита на децата онлайн, като например правилата, установени в Директивата за аудио-визуалните медийниуслуги, Законодателният акт за цифровите услуги въвежда специфични задължения за платформите.
Наред с други задължения Законодателният акт за цифровите услуги изисква посреднически услуги, които се насочват или използват предимно от непълнолетни лица, за да се положат усилия, за да се гарантира, че техните общи условия са лесно разбираеми за непълнолетните лица.
Освен това онлайн платформите, използвани от непълнолетни лица, следва:
- да проектират взаимодействието си с най-високото ниво на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност за малолетните и непълнолетните лица или да участват в кодекси за поведение за защита на малолетните и непълнолетните лица;
- да разгледа най-добрите практики и наличните насоки, като например новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+);
- не представя реклами на непълнолетни въз основа на профилиране.
Много големите онлайн платформи и търсачки (VLOPs и VLOSE) трябва да положат допълнителни усилия за защита на непълнолетните лица.
Това включва гарантиране, че тяхната оценка на риска обхваща основните права, които включват правата на детето. Те трябва да преценят колко лесно е за децата и юношите да разберат как работи тяхната услуга и възможното излагане на съдържание, което би могло да увреди тяхното физическо или психическо благосъстояние или морално развитие.
Принудително изпълнение
Надзорът върху правилата ще бъде поделен между Комисията, която отговаря основно за VLOP и VLOSE, и държавите членки, които отговарят за други платформи и търсачки в зависимост от това къде са установени.
Комисията ще разполага със същите надзорни правомощия, каквито има съгласно действащите антитръстови правила, включително правомощия за разследване и възможност за налагане на глоби в размер до 6 % от общите приходи.
От държавите членки ще се изисква да определят компетентни органи — наричани координатори на цифровите услуги — до 17 февруари 2024 г., които да упражняват надзор върху съответствието на услугите, установени в тяхната юрисдикция, и да участват в механизма на ЕС за сътрудничество.
Координаторът на цифровите услуги (DSC) е орган, който отговаря за прилагането и изпълнението на законодателния акт за цифровите услуги във всяка държава членка. Те трябва да бъдат посочени от държавите членки до 17 февруари 2023 г.
DSC ще допринесат за наблюдението на прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги съвместно с Комисията. Те ще имат правомощия да изискват достъп до данните на VLOP/VLOSE, да разпореждат проверки и да налагат глоби в случай на нарушение. Те също така ще отговарят за сертифицирането на „доверени податели на сигнали“ и органи за извънсъдебно уреждане на спорове.
Доверените податели на сигнали разполагат с особен експертен опит и компетентност за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание и са независими от онлайн платформите. Онлайн платформите трябва да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, получават приоритет и се обработват своевременно.
Съгласно законодателния акт за цифровите услуги доверен подател на сигнали е статут, предоставен от координатора на цифровите услуги в държавата членка, в която пребивава кандидатът за доверен подател на сигнали.
За да бъде успешен, кандидатът трябва:
- Притежават особен експертен опит и компетентност за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;
- Да бъдат независими от всеки доставчик на онлайн платформи;
- Извършват дейността си с цел надлежно, точно и обективно подаване на уведомления за незаконно съдържание.
Статутът на „доверен подател на сигнали“ ще бъде присъден от координатора на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, при условие че кандидатстващият субект отговаря на всички условия, посочени в регламента.
Координаторите нацифровите услуги ще започнат да функционират най-късно на 17 февруари 2024 г. Съветваме Ви да наблюдавате развитието в държавата членка на установяване преди тази дата, за да намерите информация за подробната процедура, която ще бъде регулирана на национално равнище.
Моля, имайте предвид, че само субекти с място на установяване в ЕС могат да кандидатстват за статут на „доверен подател на сигнали“ съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.
Законодателният акт за цифровите услуги определя висок стандарт за независимост на националните регулаторни органи. Тя включва изрични изисквания за независимост при определянето на координатори на цифровите услуги в държавите членки. Държавите членки ще трябва да гарантират, че техният координатор за цифровите услуги разполага с подходящи финансови, технически и човешки ресурси, за да изпълняват своите задачи.
Координаторите на цифровите услуги следва да останат напълно независими при вземането на решения и да не търсят указания от своите правителства или други органи, по-специално онлайн платформите.
Съгласно законодателния акт за цифровите услуги много големите онлайн платформи или много големите онлайн търсачки трябва да извършат оценка на рисковете, произтичащи от техните услуги. Това включва дезинформация или манипулиране на избори, кибернасилие срещу жени или вреди на непълнолетни лица онлайн. След това те трябва да предприемат съответни мерки за намаляване на риска.
Възможно е да има моменти, когато има съмнения относно способността на много голяма онлайн платформа или търсачка да се справя с рисковете за обществото и да рискува да не спазва Законодателния акт за цифровите услуги. В такива случаи Комисията може да използва правомощията си за разследване.
Правомощията на Комисията за разследване включват възможност за изпращане на искания за информация, правомощие за провеждане на интервюта или инспекции, както и правомощия, свързани с правоприлагането, като например налагане на допълнителни мерки, глоби или периодични имуществени санкции.
Тези правомощия могат да се използват само в обосновани случаи за гарантиране на спазването на законодателния акт за цифровите услуги и само доколкото това е необходимо и пропорционално. Всички решения на Комисията подлежат на съдебна защита пред Съда на ЕС.
В случай на криза националният координатор на цифровите услуги или Комисията могат да приемат временни мерки. Тези мерки обаче следва да се разглеждат като крайна мярка. Комисията цени свободата на изразяване на мнение и свободата на информация като основни стълбове в нашите демокрации. Поради това мерките не могат да надхвърлят необходимото за предотвратяване на сериозни вреди и следва да бъдат ограничени във времето, като престанат да се прилагат след събирането на пълния набор от доказателства.
Освен това в член 8 от Законодателния акт за цифровите услуги изрично се посочва, че е забранено да се налагат общи задължения за мониторинг на доставчиците на онлайн платформи.
Related content
Законодателният акт за цифровите услуги и Законодателният акт за цифровите пазари имат за цел да създадат по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на потребителите са защитени, и да създадат еднакви условия на конкуренция за предприятията.