Пакет „Законодателен акт за цифровите услуги“

Законодателният акт за цифровите услуги и Законодателният акт за цифровияпазар представляват единен набор от правила, които се прилагат в целия ЕС. Те имат две основни цели:

1. създаване на по-безопасно цифрово пространство, в което са защитени основните права на всички ползватели на цифрови услуги;
2. създаване на еднакви условия на конкуренция за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността както в рамките на единния европейски пазар, така и в световен мащаб.

Какво представляват цифровите услуги?

Цифровите услуги включват голяма категория онлайн услуги — от прости уебсайтове до интернет инфраструктурни услуги и онлайн платформи.

Правилата, посочени в законодателния акт за цифровите услуги, се отнасят предимно до онлайн посредниците и платформите. Например онлайн места за търговия, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване.

Законодателният акт за цифровите пазари включва правила, които уреждат онлайн платформите на пазачите на информационния вход. Платформите на пазачите на информационния вход са цифрови платформи със системна роля на вътрешния пазар, които функционират като пречки между предприятията и потребителите за важни цифрови услуги. Някои от тези услуги също са обхванати от законодателния акт за цифровите услуги, но по различни причини и с различни видове разпоредби.

Защо са необходими Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите услуги?

Цифровите услуги оказват влияние и улесняват живота ни по много различни начини. Използваме ги, за да общуваме помежду си, да пазаруваме, да поръчваме храна, да намираме информация, да гледаме филми и да слушаме музика чрез нови, постоянно развиващи се услуги. Цифровите услуги също така улесниха трансграничната търговия на дружествата и достъпа до нови пазари.  

Въпреки че има много ползи от цифровата трансформация, има и проблеми. Основен проблем е търговията и обменът на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн. С онлайн услугите се злоупотребява и чрез манипулативни алгоритмични системи за засилване на разпространението на дезинформация и за други вредни цели. Тези предизвикателства и начинът, по който платформите се справят с тях, оказват значително въздействие върху основните права онлайн.

Въпреки редица целенасочени, специфични за сектора интервенции на равнището на ЕС, все още има значителни пропуски и правна тежест, които трябва да бъдат преодолени в началото на 2020-те години. Например някои големи платформи контролират важни екосистеми в цифровата икономика. Те се появиха като пазачи на информационния вход на цифровите пазари с правомощия да действат като частни създатели на правила. Тези правила понякога водят до несправедливи условия за предприятията, които използват тези платформи, и до по-малък избор за потребителите.

Поради това Европейският съюз прие модерна правна рамка, която гарантира безопасността на потребителите онлайн, установява управление със защита на основните права и поддържа справедлива и отворена среда на онлайн платформите.

Следващи стъпки

След приемането на пакета за цифровите услуги на първо четене от Европейския парламент през юли 2022 г. както Законодателният акт за цифровите услуги, така и Законодателният акт за цифровите пазари бяха приети от Съвета на Европейския съюз, подписани от председателите на двете институции и публикувани в Официален вестник. 

Законодателният акт за цифровите услуги беше публикуван в Официален вестник на 27 октомври 2022 г. и влезе в сила на 16 ноември 2022 г. Законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага пряко в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г., в зависимост от това кое от двете настъпи по-късно, след влизането в сила.

За онлайн платформите те трябва да публикуват своя брой активни ползватели до 17 февруари 2023 г. Ако платформата или търсачката има повече от 45 милиона потребители (10 % от населението в Европа), Комисията ще определи услугата като много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Тези услуги ще разполагат с 4 месеца, за да изпълнят задълженията на Законодателния акт за цифровите услуги, което включва извършването и предоставянето на Комисията на първата им годишна оценка на риска. Държавите — членки на ЕС, ще трябва да назначат координатори за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г., когато платформите с по-малко от 45 милиона активни потребители трябва да спазват всички правила на Законодателния акт за цифровите услуги.

Считано от 12 октомври 2022 г. Законодателният акт за цифровите пазари беше публикуван в Официален вестник и влезе в сила на 1 ноември 2022 г. Преди 3 юли 2023 г. дружествата трябва да предоставят на Комисията информация за броя на своите ползватели, така че Комисията да може да посочи „пазачи на информационния вход“ преди 6 септември. След това пазачите на информационния вход ще разполагат до март 2024 г., за да гарантират, че спазват задълженията на Законодателния акт за цифровите пазари.

Оценки на въздействието и обществени консултации

• Оценка на въздействието на предложението за законодателен акт за цифровите услуги
• Оценка на въздействието на предложението за законодателен акт за цифровите пазари
• Обобщен доклад относно откритата обществена консултация по пакета от законодателни актове за цифровите услуги
• Открита обществена консултация относно законодателния пакет за цифровите услуги
• Открита обществена консултация относно инструмента за конкуренция
• Първоначални оценки на въздействието на законодателния акт за цифровите услуги
• Първоначална оценка на въздействието на инструмента ex Ante