Законодателният пакет за цифровите услуги

Европейската комисия предложи две законодателни инициативи за подобряване на правилата, уреждащи цифровите услуги в ЕС: законодателният акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателният акт за цифровите пазари (DMA). Комисията направи предложенията през декември 2020 г. и на 25 март 2022 г. беше постигнато политическо споразумение относно законодателния акт за цифровите пазари, а на 23 април 2022 г. — относно законодателния акт за цифровите услуги.

Заедно те формират единен набор от нови правила, които ще бъдат приложими в целия ЕС, за да се създаде по-безопасно и по-отворено цифрово пространство.

DSA и DMA имат две основни цели:

1. да се създаде по-безопасно цифрово пространство, в което са защитени основните права на всички ползватели на цифрови услуги;
2. създаване на еднакви условия на конкуренция за насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността както на единния европейски пазар, така и в световен мащаб.

Какво представляват цифровите услуги?

Цифровите услуги включват голяма категория онлайн услуги — от обикновени уебсайтове до интернет инфраструктурни услуги и онлайн платформи.

Правилата, посочени в законодателния акт за цифровите услуги, засягат предимно онлайн посредниците и платформите. Например онлайн местата за търговия, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения и онлайн платформите за пътуване и настаняване.

Законодателният акт за цифровите пазари включва правила, които уреждат онлайн платформите на пазачите на информационния вход. Платформите на пазачите на информационния вход са цифрови платформи със системна роля на вътрешния пазар, които функционират като пречки между предприятията и потребителите за важни цифрови услуги. Някои от тези услуги са обхванати и в законодателния акт за цифровите услуги, но по различни причини и с различни видове разпоредби.

Защо се нуждаем от нови правила?

Бързото и широко разпространено развитие на цифровите услуги е в основата на цифровите промени, които оказват влияние върху живота ни. Появиха се много нови начини за комуникация, пазаруване или достъп до информация онлайн и те непрекъснато се развиват. Трябва да гарантираме, че европейското законодателство се развива заедно с тях.

Онлайн платформите са създали значителни ползи за потребителите и иновациите и са помогнали на вътрешния пазар на Европейския съюз да стане по-ефективен. Те също така улесниха трансграничната търговия в рамките на Съюза и извън него. Това отвори нови възможности за различни европейски предприятия и търговци, като улесни тяхното разширяване и достъп до нови пазари.

Въпреки че има широк консенсус относно ползите от тази трансформация, възникващите проблеми имат многобройни последици за нашето общество и икономика. Основна грижа е търговията и обменът на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн. С онлайн услугите се злоупотребява и чрез манипулативни алгоритмични системи, за да се засили разпространението на дезинформация и за други вредни цели. Тези нови предизвикателства и начинът, по който платформите се справят с тях, оказват значително въздействие върху основните права онлайн.

Въпреки редица целенасочени, специфични за сектора интервенции на равнище ЕС, все още има значителни пропуски и правна тежест, които трябва да бъдат преодолени.

Ускоряването на цифровизацията на обществото и икономиката създаде ситуация, при която няколко големи платформи контролират важни екосистеми в цифровата икономика. Те се появиха като пазачи на информационния вход на цифровите пазари, с правомощия да действат като частни създатели на правила. Тези правила понякога водят до несправедливи условия за предприятията, които използват тези платформи, и до по-малък избор за потребителите.

Като се има предвид това развитие, Европа се нуждае от модерна правна рамка, която да гарантира безопасността на потребителите онлайн, да установява управление със защитата на основните права на челно място и да поддържа справедлива и отворена среда на онлайн платформите.

Какъв беше процесът до момента и как бяха включени заинтересованите страни?

Комисията проведе консултации с широк кръг заинтересовани страни при подготовката на този законодателен пакет. Тези заинтересовани страни включваха частния сектор, ползвателите на цифрови услуги, организациите на гражданското общество, националните органи, академичните среди, техническата общност, международните организации и широката общественост. Бяха осъществени и редица допълнителни стъпки за консултации, за да се обхванат напълно становищата на заинтересованите страни по въпроси, свързани с цифровите услуги и платформи.

Комисията проведе консултации със заинтересованите страни, за да подкрепи допълнително работата си в тази област през лятото на 2020 г. Доказателствата бяха използвани за идентифициране на конкретни въпроси, които може да изискват намеса на равнище ЕС в контекста на законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите услуги. Европейски и неевропейски граждани и организации бяха добре дошли да участват в тази консултация.

Комисията направи предложенията през декември 2020 г. и на 25 март 2022 г. беше постигнато политическо споразумение относно законодателния акт за цифровите пазари, а на 23 април 2022 г. — относно законодателния акт за цифровите услуги.

Следващи стъпки

След приемането на пакета за цифровите услуги на първо четене от Европейския парламент през юли 2022 г., както Законодателният акт за цифровите услуги, така и Законодателният акт за цифровите пазари бяха приети от Съвета на Европейския съюз, подписан от председателите на двете институции и публикуван в Официален вестник. Законодателният акт за цифровите услуги влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а законодателният акт за цифровите услуги ще влезе в сила на 16 ноември 2022 г.

Законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага пряко в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г., в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно, след влизането в сила. Що се отнася до задълженията за много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага от по-ранна дата, т.е. четири месеца след тяхното определяне.

Считано от 12 октомври 2022 г., DMA беше публикуван в Официален вестник. DMA влезе в сила и ще започне да се прилага шест месеца по-късно. Определените пазачи на информационния вход ще разполагат с максимум шест месеца след решението на Комисията за определяне, за да гарантират спазването на задълженията, предвидени в Закона за цифровите пазари.

Оценки на въздействието и обществени консултации

• Оценка на въздействието на предложението за законодателен акт за цифровите услуги
• Оценка на въздействието на предложението за Законодателен акт за цифровите пазари
• Обобщен доклад относно откритата обществена консултация относно законодателния пакет за цифровите услуги
• Открита обществена консултация относно законодателния пакет за цифровите услуги
• Открита обществена консултация относно инструмента в областта на конкуренцията
• Оценки на въздействието върху законодателния акт за цифровите услуги
• Първоначална оценка на въздействието на инструмента ex ante