Въпроси и отговори: Насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

Относно Кодекса за поведение

Какво представлява Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията?

В Кодекса за поведение се определят принципите и ангажиментите за онлайн платформите и рекламния сектор за противодействие на разпространението на дезинформация онлайн в ЕС, които подписалите го страни се съгласиха да прилагат. Това е първият инструмент за саморегулиране в света за борба с дезинформацията. Оценката на Кодекса от 2020 г. показа, че той е добър пример за структурирано сътрудничество с онлайн платформите, за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност. В него също така бяха установени недостатъци, включително непоследователно и непълно прилагане между платформите и държавите от ЕС, пропуски в обхвата на ангажиментите по Кодекса, които Насоките за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията имат за цел да отстранят.

Какви са насоките относно Кодекса за поведение?

В насоките се излагат очакванията на Комисията относно начина, по който платформите и другите съответни заинтересовани страни следва да укрепят Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, за да се преодолеят пропуските и недостатъците и да се създаде по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда. В него също така се определят крайъгълните камъни за стабилна рамка за мониторинг на прилагането на Кодекса. Насоките имат за цел да развият съществуващия Кодекс за поведение към инструмент за съвместно регулиране, предвиден в Законодателния акт за цифровите услуги (Законодателния акт за цифровите услуги), без да се засяга окончателното споразумение относно законодателния акт за цифровите услуги, и както е обявено в Плана за действие за европейската демокрация. Укрепеният кодекс предлага ранна възможност за разработване на подходящи мерки за справяне със системните рискове, произтичащи от функционирането и използването на услугите на платформите, с оглед на очакваната рамка за оценка на риска и смекчаване на последиците от законодателния акт за цифровите услуги.

Как в насоките се преодоляват недостатъците на настоящия кодекс?

В насоките се разглеждат основните недостатъци и пропуски, установени в оценката на Комисията от 2020 г. на Кодекса, като се вземат предвид и поуките, извлечени от програмата за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19. Той призовава за по-строги ангажименти от страна на подписалите страни, за да се гарантира по-ефективен отговор на разпространението на дезинформация, по-последователно прилагане на Кодекса между платформите и държавите от ЕС, засилена система за мониторинг с ясни ключови показатели за ефективност (КПЕ) и подходящ механизъм за редовно адаптиране на Кодекса. В него се предлага разширяване на обхвата и обхвата на Кодекса и се посочва как следва да бъдат засилени ангажиментите по Кодекса. Например в него се призовава за по-строги мерки за демонетизиране на разпространителите на дезинформация, за повишаване на прозрачността на политическата реклама, за справяне с манипулативното поведение, за овластяване на потребителите, за подобряване на сътрудничеството с проверителите на факти и за осигуряване на достъп до данни за изследователите.

Какъв е обхватът на Укрепения кодекс съгласно насоките?

В Плана за действие за европейската демокрация дезинформацията се определя като „фалшиво или подвеждащо съдържание, което се разпространява с цел измама или осигуряване на икономическа или политическа изгода и което може да причини вреда на обществото“. Въпреки че основната цел на Кодекса продължава да бъде дезинформацията в тесен смисъл, укрепеният кодекс следва да се стреми към подписалите го страни да въведат подходящи политики и да предприемат пропорционални действия за смекчаване на рисковете, породени от невярната информация, когато е налице значително измерение на вредите за обществото и с подходящи гаранции за свободата на словото. Общото понятие „дезинформация“, използвано в Насоките, включва също така операции за влияние върху информацията и намеса, включително от чуждестранни участници, при които се използва манипулиране на информация с цел причиняване на значителна обществена вреда.

Кои са подписалите Кодекса за поведение?

Настоящите подписали страни включват големи онлайн платформи, действащи в ЕС, както и търговски асоциации и съответни участници в онлайн и рекламните екосистеми. Те са: Google, Facebook, Twitter, Microsoft, TikTok, Mozilla, DOT Europe (бивша EDiMA), Световната федерация на рекламодателите (WFA) и белгийския ѝ партньор, Съюза на белгийските рекламодатели (UBA);  Европейската асоциация на комуникационните агенции (EACA) и нейните национални членове от Франция, Полша и Чешката република — съответно Association des Agences Conseils en Communication (AACC), Stowarzyszenie Komunikacji Marketingowej/Ad Artis Foundation (SAR) и Asociace Komunikacnich Agentur (AKA) — Интерактивното рекламно бюро (IAB Europe), Kreativitet & Kommunikation и Goldbach Audience (Швейцария) AG.

Как ще бъдат изпълнени ангажиментите по Кодекса? Какво ще кажете за рамката за съвместно регулиране, създадена от Законодателния акт за цифровите услуги?

Насоките са част от всеобхватните действия на Комисията за борба с дезинформацията и също така излагат крайъгълните камъни за стабилна рамка за мониторинг. Насоките имат за цел да развият съществуващия Кодекс на поведение към кодекс за поведение като част от рамката за съвместно регулиране, предвидена в законодателния акт за цифровите услуги, без да се засяга окончателното споразумение относно законодателния акт за цифровите услуги в рамките на съзаконодателния процес. Като част от рамката за съвместно регулиране Законодателният акт за цифровите услуги определя определени цели и минимални критерии, които кодексите за поведение трябва да спазват.

Много големите платформи ще се възползват от участието в укрепения кодекс в очакване на новите задължителни задължения, приложими за тях съгласно предложения Законодателен акт за цифровите услуги. По-специално по отношение на оценката на риска, намаляването на риска, овластяването на потребителите и прозрачността във връзка с рекламата. По този начин укрепеният кодекс предлага ранна възможност за разработване на подходящи мерки за справяне с един от основните рискове, свързани с услугите на платформите, с оглед на предложената рамка за законодателния акт за цифровите услуги. По-малките платформи и други заинтересовани страни също биха имали полза от присъединяването към подходящи ангажименти на укрепения кодекс, за да се възползват от неговите най-добри практики и да се защитят от рисковете за репутацията, породени от злоупотребата с техните системи за разпространение на дезинформация.

Въпреки че сътрудничеството съгласно кодексите за поведение има многобройни ползи, подписването на Кодекса ще продължи да бъде доброволно решение на платформата, включително в рамките на предложения Законодателен акт за цифровите услуги.

Могат ли нови поддръжници да се присъединят към Кодекса?

Да, Комисията насърчава новите подписали страни да се присъединят към Кодекса и да участват в неговото преразглеждане, тъй като по-широкото участие увеличава въздействието и ефективността на Кодекса. Една от препоръките на Комисията за укрепения кодекс е да се включат съобразени с нуждите ангажименти, които съответстват на разнообразието от услуги, предоставяни от подписалите страни, техния размер и специфичната роля, която те играят в екосистемата. Подписалите страни следва да се присъединят към ангажиментите, които са от значение за техните услуги. Перспективните страни вече могат да се свържат със службите на Комисията, за да се присъединят към укрепения кодекс и да участват в изготвянето му.

Кой може да бъде потенциален нов поддръжник?

Потенциалните нови поддръжници могат да включват установени и нововъзникващи платформи, действащи в ЕС, услуги за частни съобщения, съответни заинтересовани страни в екосистемата за онлайн реклама (напр. обмен на реклами, доставчици на рекламни технологии, собственици на марки), други участници, предоставящи услуги, които могат да бъдат използвани за демонетизиране на дезинформацията (напр. услуги за електронни плащания, платформи за електронна търговия, услуги за колективно финансиране/дарене), както и заинтересовани страни, които могат да допринесат с инструменти, инструменти, решения или експертен опит за ефективното функциониране на Кодекса.

Програма за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19

По какъв начин опитът от програмата за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19 ще бъде от полза за укрепения кодекс?

Програмата за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19 предоставя задълбочен преглед на действията, предприети от платформите за борба с невярната и подвеждаща информация относно коронавируса и ваксините. Той се доказа като полезна мярка за прозрачност за гарантиране на публичната отчетност на платформите и постави Кодекса на стрес тест. Платформите докладваха за действия, предприети за повишаване на видимостта на авторитетни източници, инструменти, разработени за улесняване на достъпа до надеждна информация от обществен интерес, понижени и предприети действия по отношение на съдържание, съдържащо невярна или подвеждаща информация, която може да причини физическа вреда, забранена реклама, която използва кризата, и увеличени усилия за предоставяне на точна информация за ваксините.

Програмата за мониторинг също така открои редица недостатъци. Подобрената система за мониторинг следва да предвижда редовна оценка на изпълнението на ангажиментите на страните по Кодекса и да дава възможност за оценка на ефективността на Кодекса като инструмент за борба с дезинформацията. Рамката за мониторинг следва да се основава на силни и точни ключови показатели за ефективност (КПЕ), които измерват резултатите и въздействието на политиките, прилагани от подписалите страни („показатели за нивото на обслужване„), както и КПЕ, които измерват цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС („структурни показатели“). Укрепеният кодекс следва да гарантира, че информацията и данните се предоставят в стандартизирани формати с разбивки по държави членки.

Рекламни разположения и политическа реклама

Как целта на насоките е да се намали печалбата от дезинформация?

Платформите и всички други участници в онлайн рекламната екосистема следва да работят заедно, за да спрат монетизирането на дезинформацията чрез приходи от реклама. Поради това засилените ангажименти на Кодекса следва да предприемат по-подробни, съобразени с нуждите действия за справяне с рисковете от дезинформация, свързани с разпространението на реклами онлайн. Освен това инструментите за безопасност на марката следва да включват анализ от проверители на факти и изследователи относно източниците на кампании за дезинформация. Собствениците на марки и рекламодателите, от друга страна, следва да се ангажират да избягват поставянето на рекламите си до дезинформация или на места, които многократно публикуват дезинформация.

Как насоките ще вземат предвид предстоящото законодателство относно прозрачността на спонсорираното политическо съдържание?

Преразглеждането на Кодекса за поведение в областта на политическата реклама ще трябва да вземе предвид предстоящото законодателно предложение и да послужи като важно средство за постигане на осезаем напредък както преди законодателството, така и чрез законодателната рамка, веднъж въведена. Укрепеният кодекс следва да разработи ръководени от промишлеността решения в подкрепа на неговото прилагане и постигане на постоянен напредък в тази област. В насоките се предлага засилване на ангажиментите на подписалите Кодекса страни за повишаване на прозрачността и публичното оповестяване на политически реклами. Тези реклами следва да бъдат ясно и ефективно обозначени и различими като платени за съдържание, а потребителите следва да могат да разберат, че показваното съдържание съдържа реклама, свързана с политически въпроси.

Оправомощаване на потребителите

По какъв начин укрепеният кодекс следва да се справи с манипулативното поведение?

В насоките се предлага да се укрепи Кодексът, за да се осигури всеобхватно покритие на настоящите и нововъзникващите форми на манипулативно поведение, използвани за разпространение на дезинформация, като ботове, фалшиви профили, организирани кампании за манипулиране, приемане на решения. Съобразените с нуждите ангажименти следва да са насочени към преодоляване на слабостите и да гарантират прозрачност и отчетност на предприетите действия за намаляване на въздействието на манипулативното поведение.

Какви мерки предлагат насоките за подобряване на осведомеността на потребителите?

Предоставянето на потребителите на инструменти за по-добро разбиране на онлайн средата и за насърчаване на по-отговорно поведение онлайн е от ключово значение за ограничаване на разпространението на дезинформация. Насоките призовават подписалите Кодекса страни да се ангажират с „безопасен дизайн“ като водещ принцип за архитектурата на своите услуги. Това означава, че подписалите страни следва да се ангажират да оценяват рисковете, които техните системи пораждат, и да проектират архитектурата на своите услуги по начин, който свежда до минимум рисковете, свързани с разпространението и разширяването на дезинформацията.

Укрепеният кодекс следва да включва конкретни мерки за намаляване на рисковете от системите за препоръчване, които подхранват вирусното разпространение на дезинформация, да повишават видимостта на надеждната информация от обществен интерес и да отправят предупреждения към потребителите, които са взаимодействали със съдържание, което е установено като невярно или подвеждащо от проверителите на факти. Потребителите също така трябва да получат повече агенции, например чрез възможността да сигнализират за дезинформация и чрез персонализиране на предпочитанията за системите за препоръчване. Подписалите страни се насърчават да продължат действията си за насърчаване на медийната грамотност.

Овластяване на научноизследователската общност и общността за проверка на фактите

Как може да се гарантира, че научноизследователската общност има достъп до необходимите данни за правилно проучване на дезинформацията?

Изследователите, организациите на гражданското общество, разследващите журналисти и неакадемичните изследователи играят важна роля за разбирането на развитието на рисковете, свързани с дезинформацията. Качеството на научните изследвания в тази област зависи от платформите, до които изследователите получават достъп. Комисията отправя искане към подписалите страни драстично да подобрят настоящото положение, характеризиращо се с епизодично и произволно предоставяне на данни, което не отговаря на пълния набор от научноизследователски нужди. Поради това подписалите страни следва да работят, в сътрудничество с научноизследователската общност, Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и съответните национални органи, за съвместно създаване на правна и стабилна рамка за достъп до данни за научноизследователски цели.

Как кодексът може да подобри въздействието на дейностите по проверка на фактите?

За да се преодолеят значителните пропуски и неравномерният обхват на дейностите за проверка на фактите в различните служби и държави от ЕС, подписалите страни следва да се ангажират да разширят сътрудничеството с проверители на факти. Увеличаването на въздействието на проверката на фактите може да бъде постигнато и чрез по-добро включване и видимост на съдържанието, създадено от проверителите на факти. Подписалите страни следва да разгледат ефикасните системи за етикетиране, както и създаването на общо хранилище за проверки на фактите, което би улеснило ефективното му използване между платформите, за да се предотврати възобновяването на дезинформацията, развенчана от проверителите на факти. Сътрудничеството с проверителите на факти следва да гарантира тяхната независимост, справедливо възнаграждение, да насърчава сътрудничеството и да улеснява потока от услуги.

Мониторинг на кодекса

Как ще бъде наблюдавано прилагането на кодекса в бъдеще?

Оценката на Кодекса за поведение и текущата програма за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19 предоставиха полезен принос за това как да се укрепи системата за мониторинг на Кодекса. Подобреният кодекс следва да включва засилена система за мониторинг и да създаде стабилна рамка, която да включва нови КПЕ, измерими на равнището на държавите членки. Те следва да позволят да се оцени въздействието на политиките, прилагани от подписалите го страни, за да изпълнят ангажиментите си по Кодекса, както и цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС.

Подписалите страни следва да публикуват редовни доклади съгласно засилената рамка за мониторинг, като използват хармонизирани образци и включват набори от стандартни и подлежащи на одит формати за предоставяне на данни спрямо КПЕ. Онлайн услугите с по-висок рисков профил по отношение на разпространението на дезинформация следва да докладват на всеки шест месеца за изпълнението на ангажиментите и всяка година да оценяват рисковете, свързани с явлението дезинформация. Другите страни, подписали кодекса, следва да докладват ежегодно и да предоставят данни и показатели, съответстващи на техните дейности.

В насоките се предлага подписалите страни да се ангажират да създадат, създадат и поддържат общодостъпен онлайн център за прозрачност, който да предоставя преглед на конкретните политики, приети от подписалите страни за изпълнение на ангажиментите по Кодекса.

Каква е ролята на постоянната работна група?

Постоянната работна група следва да разгледа начините за развитие и адаптиране на Кодекса с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Работната група ще се председателства от Комисията и ще включва подписалите Кодекса страни и представители на Европейската служба за външна дейност, EDMO, Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA). Тя следва да разгледа например разработването на структурни показатели и механизми, измерими на равнището на държавите членки, или създаването на метод за оценка на риска с цел бързо реагиране при специални ситуации и кризи като изборите или пандемията.