Насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

Относно Кодекса на практиката

Какво представлява Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията?

В Кодекса за поведение се определят принципите и ангажиментите на онлайн платформите и рекламния сектор за противодействие на разпространението на дезинформация онлайн в ЕС, които подписалите го страни се споразумяха да прилагат. Това е първият в света инструмент за саморегулиране за борба с дезинформацията. Оценката на Кодекса от 2020 г. показа, че той е добър пример за структурирано сътрудничество с онлайн платформите, за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност. В него също така бяха установени недостатъци, включително непоследователно и непълно прилагане между платформите и държавите от ЕС, пропуски в обхвата на ангажиментите по Кодекса, които Насоките за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията имат за цел да отстранят.

Какви са насоките относно Кодекса на практиката?

В насоките се определят очакванията на Комисията относно начина, по който платформите и другите съответни заинтересовани страни следва да укрепят Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, за да се преодолеят пропуските и недостатъците и да се създаде по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда. В него също така се определят крайъгълните камъни за стабилна рамка за мониторинг на прилагането на Кодекса. Насоките имат за цел съществуващият Кодекс за поведение да се превърне в инструмент за съвместно регулиране, предвиден в Законодателния акт за цифровите услуги, без да се засяга окончателното споразумение по Законодателния акт за цифровите услуги и както е обявено в Плана за действие за европейската демокрация. Укрепеният Кодекс предлага ранна възможност за разработване на подходящи мерки за справяне със системните рискове, произтичащи от функционирането и използването на услугите на платформите, с оглед на очакваната рамка за оценка и смекчаване на риска от Законодателния акт за цифровите услуги.

Как с насоките се преодоляват недостатъците на настоящия Кодекс?

В насоките се разглеждат основните недостатъци и пропуски, установени в извършената от Комисията през 2020 г. оценка на Кодекса, като се използват и поуките, извлечени от програмата за мониторинг на дезинформацията за COVID-19. Той призовава за по-силни ангажименти от страна на подписалите страни, за да се гарантира по-ефективен отговор на разпространението на дезинформация, по-последователно прилагане на Кодекса в платформите и държавите от ЕС, засилена система за мониторинг с ясни ключови показатели за ефективност (КПЕ) и подходящ механизъм за редовно адаптиране на Кодекса. В него се предлага разширяване на обхвата и обхвата на Кодекса и се посочва как следва да бъдат засилени ангажиментите на Кодекса. Например в него се призовава за по-строги мерки за демонетизиране на разпространителите на дезинформация, повишаване на прозрачността на политическата реклама, справяне с манипулативното поведение, овластяване на потребителите, подобряване на сътрудничеството с проверителите на факти и осигуряване на достъп до данни за изследователите.

Какъв е обхватът на засиления кодекс съгласно насоките?

В Плана за действие за европейската демокрация дезинформацията се определя като „невярно или подвеждащо съдържание, което се разпространява с намерение да се въведе в заблуждение или да се осигури икономическа или политическа изгода и което може да причини вреда на обществото“. Въпреки че основната цел на Кодекса продължава да бъде дезинформацията в тесен смисъл, укрепеният Кодекс следва да има за цел подписалите го страни да разполагат с подходящи политики и да предприемат пропорционални действия за смекчаване на рисковете, породени и от невярната информация, когато е налице значително измерение на обществена вреда и с подходящи гаранции за свободата на словото. Всеобхватният термин „дезинформация“, използван в Насоките, включва също така операции за оказване на влияние върху информацията и намеса, включително от чуждестранни участници, когато се използва манипулиране на информация, което води до причиняване на значителни вреди на обществото.

Кои са подписалите Кодекса за поведение?

Настоящите подписали страни включват големи онлайн платформи, действащи в ЕС, както и търговски асоциации и съответни участници в онлайн и рекламните екосистеми. Те са: Google, Facebook, Twitter, Microsoft, TikTok, Mozilla, DOT Europe (бивша EDiMA), Световната федерация на рекламодателите (WFA) и нейният белгийски колега, Съюзът на белгийските рекламодатели (UBA);  Европейската асоциация на комуникационните агенции (EACA) и нейните национални членове от Франция, Полша и Чешката република — съответно Association des Agences Conseils en Communication (AACC), Stowarzyszenie Komunikacji Marketingowej/Ad Artis Art Foundation (SAR) и Asociace Komunikacnich Agentur (AKA) — Бюрото за интерактивна реклама (IAB Europe), Kreativitet & Kommunikation и Goldbach Audience (Швейцария) AG.

Как ще се изпълняват ангажиментите по Кодекса? Какво ще кажете за рамката за съвместно регулиране, създадена от Законодателния акт за цифровите услуги?

Насоките са част от всеобхватните действия на Комисията за борба с дезинформацията и също така определят крайъгълните камъни за стабилна рамка за мониторинг. Насоките имат за цел да доразвият съществуващия Кодекс за поведение в посока към Кодекс за поведение като част от рамката за съвместно регулиране, предвидена в Законодателния акт за цифровите услуги, без да се засяга окончателното споразумение по Законодателния акт за цифровите услуги в рамките на съзаконодателния процес. Като част от рамката за съвместно регулиране Законодателният акт за цифровите услуги определя определени цели и минимални критерии, които кодексите за поведение трябва да спазват.

Много големите платформи ще се възползват от участието си в укрепения Кодекс в очакване на нови задължителни задължения, приложими за тях съгласно предложения законодателен акт за цифровите услуги. По-специално по отношение на оценката на риска, намаляването на риска, оправомощаването на ползвателите и прозрачността във връзка с рекламата. По този начин укрепеният кодекс предлага ранна възможност за разработване на подходящи мерки за справяне с един от основните рискове, породени от услугите на платформите, с оглед на предложената рамка на Законодателния акт за цифровите услуги. По-малките платформи и други заинтересовани страни също биха имали полза от присъединяването към съответните ангажименти на укрепения Кодекс, за да се възползват от неговите най-добри практики и да се предпазят от рисковете за репутацията, породени от злоупотребата с техните системи за разпространение на дезинформация.

Въпреки че съществуват многобройни ползи от сътрудничеството в рамките на кодексите за поведение, подписването на кодекса ще остане доброволно решение на платформата, също и съгласно предложения законодателен акт за цифровите услуги.

Могат ли нови подписали страни да се присъединят към Кодекса?

Да, Комисията насърчава новите подписали страни да се присъединят към Кодекса и да участват в неговото преразглеждане, тъй като по-широкото участие увеличава въздействието и ефективността на Кодекса. Една от препоръките на Комисията за укрепения Кодекс е да се включат адаптирани ангажименти, които съответстват на разнообразието от услуги, предоставяни от подписалите страни, техния размер и конкретните роли, които те играят в екосистемата. Подписалите страни следва да се присъединят към ангажиментите, които са от значение за техните услуги. Перспективните подписали страни вече могат да се свържат със службите на Комисията, за да се присъединят към укрепения Кодекс и да участват в изготвянето му.

Кой може да бъде потенциален нов участник?

Потенциалните нови подписали страни могат да включват установени и нововъзникващи платформи, действащи в ЕС, услуги за частни съобщения, съответните заинтересовани страни в екосистемата за онлайн реклама (напр. рекламни борси, доставчици на рекламни технологии, собственици на марки), други участници, предоставящи услуги, които могат да бъдат използвани за демонетизиране на дезинформацията (напр. електронни платежни услуги, платформи за електронна търговия, услуги за колективно финансиране/дарения), както и заинтересовани страни, които могат да допринесат с инструменти, инструменти, решения или експертен опит за ефективното функциониране на Кодекса.

Програма за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19

По какъв начин опитът от програмата за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19 ще бъде от полза за укрепения Кодекс?

Програмата за мониторинг на дезинформацията за COVID-19 предоставя задълбочен преглед на действията, предприети от платформите за борба с невярната и подвеждаща информация относно коронавируса и ваксините. Тя се оказа полезна мярка за прозрачност, за да се гарантира публичната отчетност на платформите, и подложи Кодекса на стрес тест. Платформите докладваха за действия, предприети за повишаване на видимостта на авторитетни източници, инструменти, разработени за улесняване на достъпа до надеждна информация от обществен интерес, понижени и предприети действия по отношение на съдържание, съдържащо невярна или подвеждаща информация, която може да причини физическа вреда, забранена реклама, която използва кризата, и увеличени усилия за предоставяне на точна информация относно ваксините.

В програмата за мониторинг бяха подчертани и редица недостатъци. Подобрената система за мониторинг следва да осигурява редовна оценка на изпълнението на ангажиментите на страните по Кодекса и да дава възможност за оценка на ефективността на Кодекса като инструмент за борба с дезинформацията. Рамката за мониторинг следва да се основава на силни и точни ключови показатели за ефективност (КПЕ), с които се измерват резултатите и въздействието на политиките, прилагани от подписалите ги страни („показатели за нивото на обслужване“), както и КПЕ, с които се измерва цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС („структурни показатели“). Укрепеният Кодекс следва да гарантира, че информацията и данните се предоставят в стандартизирани формати с разбивки по държави членки.

Рекламни разположения и политическо рекламиране

Как насоките имат за цел да намалят извличането на ползи от дезинформацията?

Платформите и всички други участници в екосистемата за онлайн реклама следва да работят заедно, за да спрат монетизирането на дезинформацията чрез приходи от реклама. Поради това засилените ангажименти на Кодекса следва да предприемат по-подробни и адаптирани действия за справяне с рисковете от дезинформация, свързани с разпространението на реклами онлайн. Освен това инструментите за безопасност на марката следва да включват анализ от проверители на факти и изследователи относно източниците на кампаниите за дезинформация. Собствениците на марки и рекламодателите, от друга страна, следва да се ангажират да избягват поставянето на рекламите си до дезинформация или на места, които многократно публикуват дезинформация.

Как насоките ще вземат предвид предстоящото законодателство относно прозрачността на спонсорираното политическо съдържание?

При преразглеждането на Кодекса за поведение в областта на политическото рекламиране ще трябва да се вземе предвид предстоящото законодателно предложение и то ще служи като важно средство за постигане на осезаем напредък както преди законодателството, така и чрез законодателната рамка, след като бъде въведена. В укрепения Кодекс следва да се разработят решения, ръководени от промишлеността, за да се подпомогне неговото прилагане и да се постигне постоянен напредък в тази област. В насоките се предлага да се засилят ангажиментите на подписалите Кодекса страни за повишаване на прозрачността и публичното оповестяване на политически реклами. Тези реклами следва да бъдат ясно и ефективно обозначени и разграничими като платено съдържание и ползвателите следва да могат да разберат, че показваното съдържание съдържа реклами, свързани с политически въпроси.

Предоставяне на права на потребителите

Как засиленият Кодекс следва да се справи с манипулативното поведение?

В насоките се предлага да се укрепи Кодексът, за да се осигури всеобхватно покритие на настоящите и нововъзникващите форми на манипулативно поведение, използвани за разпространение на дезинформация, като ботове, фалшиви профили, организирани кампании за манипулиране, придобиване на профили. Адаптираните ангажименти следва да са насочени към преодоляване на уязвимостите и да гарантират прозрачност и отчетност на действията, предприети за намаляване на въздействието на манипулативното поведение.

Какви мерки предлага Ръководството за подобряване на осведомеността на потребителите?

Предоставянето на потребителите на инструменти за по-добро разбиране на онлайн средата и насърчаването на по-отговорно поведение онлайн е от ключово значение за ограничаване на разпространението на дезинформация. В насоките подписалите Кодекса страни се призовават да се ангажират с „безопасен дизайн“ като ръководен принцип за архитектурата на своите услуги. Това означава, че подписалите страни следва да се ангажират да оценяват рисковете, които пораждат техните системи, и да проектират архитектурата на своите услуги по начин, който свежда до минимум рисковете, свързани с разпространението и разпространението на дезинформация.

Укрепеният Кодекс следва да включва конкретни мерки за намаляване на рисковете от системи за препоръчване, подхранващи вирусното разпространение на дезинформация, повишаване на видимостта на надеждна информация от обществен интерес и отправяне на предупреждения към потребителите, които са взаимодействали със съдържание, което е било определено като невярно или подвеждащо от проверителите на факти. Потребителите също така трябва да получат по-голяма агенция, например като могат да сигнализират за дезинформация и като персонализират предпочитанията си в системите за препоръчване. Подписалите страни се насърчават да продължат действията си за насърчаване на медийната грамотност.

Овластяване на общността за научни изследвания и проверка на факти

Как може да се гарантира, че научноизследователската общност има достъп до необходимите данни за правилно проучване на дезинформацията?

Изследователите, организациите на гражданското общество, разследващите журналисти и неакадемичните изследователи играят важна роля за разбирането на развитието на рисковете, свързани с дезинформацията. Качеството на научните изследвания в тази област зависи от това до какви данни имат достъп изследователите на платформи. Комисията призовава подписалите страни да подобрят драстично настоящата ситуация, характеризираща се с епизодично и произволно предоставяне на данни, което не отговаря на пълния набор от потребности от научни изследвания. Поради това подписалите страни следва да работят в сътрудничество с научноизследователската общност, Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и съответните национални органи за съвместно създаване на правна и стабилна рамка за достъп до данни за научноизследователски цели.

Как Кодексът може да подобри въздействието на дейностите по проверка на фактите?

За да се преодолеят значителните пропуски и неравномерното покритие на дейностите по проверка на фактите в различните служби и държави от ЕС, подписалите страни следва да се ангажират да разширят сътрудничеството с проверителите на факти. Увеличаването на въздействието на проверката на фактите може да се постигне и чрез по-добро включване и видимост на съдържанието, създадено от проверителите на факти. Подписалите страни следва да разгледат ефикасни системи за етикетиране, както и създаването на общо хранилище за проверки на факти, което би улеснило ефективното му използване в платформите, за да се предотврати възобновяването на дезинформацията, развенчана от проверителите на факти. Сътрудничеството с проверителите на факти следва да гарантира тяхната независимост, справедливо възнаграждение, да насърчава сътрудничеството и да улеснява потока от услуги.

Мониторинг на Кодекса

Как ще се наблюдава прилагането на Кодекса в бъдеще?

Оценката на Кодекса за поведение и текущата програма за мониторинг на дезинформацията във връзка с COVID-19 предоставиха полезен принос за това как да се укрепи системата за мониторинг на Кодекса. Подобреният Кодекс следва да включва засилена система за мониторинг и да създаде стабилна рамка, която включва нови КПЕ, измерими на равнището на държавите членки. Те следва да дават възможност за оценка на въздействието на политиките, прилагани от подписалите ги страни за изпълнение на техните ангажименти съгласно Кодекса, както и на цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС.

Подписалите страни следва да публикуват редовни доклади съгласно засилената рамка за мониторинг, като използват хармонизирани образци и включват набори от стандартни и подлежащи на одит формати за предоставяне на данни спрямо КПЕ. Онлайн услугите с по-висок рисков профил по отношение на разпространението на дезинформация следва да докладват на всеки шест месеца за изпълнението на ангажиментите и да оценяват рисковете, свързани с явлението дезинформация, всяка година. Другите страни, подписали Кодекса, следва да докладват ежегодно и да предоставят данни и показатели, съответстващи на техните дейности.

В насоките се предлага подписалите страни да се ангажират да създадат, създадат и поддържат публично достъпен онлайн общ център за прозрачност, предоставящ преглед на конкретните политики, приети от подписалите страни за изпълнение на ангажиментите по Кодекса.

Каква е ролята на постоянната работна група?

Постоянната работна група следва да разгледа начините за развитие и адаптиране на Кодекса с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Работната група ще бъде председателствана от Комисията и ще включва подписалите Кодекса и представители на Европейската служба за външна дейност, EDMO, Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA). В него следва да се обърне внимание например на разработването на структурни показатели и механизми, измерими на равнището на държавите членки, или на установяването на метод за оценка на риска с цел бърза реакция при специални ситуации и кризи като избори или пандемия.