Електронна идентификация

Електронната идентификация (eID) е основен елемент за гарантиране на безопасността и сигурността на цифровите трансакции. Тя служи като цифрово доказателство за самоличност, което позволява на физическите лица да имат достъп до онлайн услуги, да извършват електронни трансакции и да взаимодействат с правителствени платформи с по-високо ниво на доверие. Системата за електронна идентификация проверява самоличността на дадено лице, като гарантира, че услугите се предоставят на законното лице, особено в чувствителни области като банковото дело. Предизвикателството се състои в създаването на система, която функционира безпроблемно през границите и отраслите. 

Преди 2014 г. липсата на общо правно основание попречи на държавите членки да признават и приемат схеми за електронна идентификация, издадени в други държави членки. Недостатъчната трансгранична оперативна съвместимост на националните схеми също така попречи на гражданите и предприятията да се възползват в пълна степен от цифровия ЕС. Регламентът за електронната идентификация, удостоверяването на автентичността и удостоверителните услуги (eIDAS),въведен през 2014 г.,даде възможност за използване на национални електронни идентификатори за онлайн обществени услуги през границите на ЕС. Регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, който осигурява основата за трансгранична електронна идентификация, удостоверяване на автентичност и сертифициране на уебсайтове в рамките на ЕС, е крайъгълен камък към създаването на предвидима регулаторна среда. До момента повече от 90 % от европейците могат да се възползват от настоящата система. Комисията също така поддържа и предоставя редица отворени цифрови решения за многократна употреба, които гарантират пълна оперативна съвместимост на цифровите услуги, свързани със самоличността (eDelivery, eSignature, eID). Възприемането обаче е слабо, използването му е тромаво и бизнес казусите, особено в частния сектор, са ограничени. С разширяването на цифровите услуги и нарастването на опасенията във връзка с неприкосновеността на личния живот стана ясно, че регламентът се нуждае от актуализация, за да бъде в крак с променящата се цифрова среда и възникващите заплахи за неприкосновеността на личния живот.

В отговор на тези промени през 2021 г. Европейската комисия предложи изменения наРегламента относно електронната идентификация и удостоверителните услугиот 2014 г. Портфейлът на ЕС за цифрова самоличност,въведен с Регламента за европейската цифрова самоличност от 2024 г., подчертава правото на физическите лица да запазят контрола върху своята цифрова самоличност. Портфейлът на ЕС за цифрова самоличност е инструмент, който дава възможност на гражданите да управляват своята цифрова самоличност по сигурен и частен начин, докато преминават през ЕС, в съответствие сдекларацията на ЕС за цифровите права и с цел постигане на целта на политическата програма „Цифрово десетилетие“ за универсален достъп до цифрова самоличност до 2030 г.

Всвоето съобщение „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие. Например до 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до електронни медицински досиета, а 100 % от гражданите ще имат достъп до сигурна електронна идентификация, което означава, че те са признати в целия Съюз, което ще им позволи да имат пълен контрол върху трансакциите за установяване на самоличност и споделените лични данни. Пилотното прилагане на прототипа на цифровия портфейлвече дава възможност за разработването, прилагането и разрастването на европейската рамка за цифрова самоличност. Целта е да се получи набор от технически референции, стандарти, компоненти и решения, включително приложение, така че портфейлът на ЕС за цифрова самоличност да може да бъде предоставен на държавите членки.