Електронна идентификация

Електронната идентификация (eID) е ключов елемент за гарантиране на безопасността и сигурността на цифровите трансакции. Той служи като цифрово доказателство за самоличност, което позволява на физическите лица да имат достъп до онлайн услуги, да извършват електронни трансакции и да взаимодействат с правителствени платформи с по-високо ниво на доверие. Системата за електронна идентификация проверява самоличността на дадено лице, като гарантира, че услугите се предоставят на законното лице, особено в чувствителни области като банковото дело. Предизвикателството се състои в създаването на система, която функционира безпроблемно през границите и индустриите.

Преди 2014 г. липсата на общо правно основание попречи на държавите членки да признаят и приемат схеми за електронна идентификация, издадени в други държави членки. Недостатъчната трансгранична оперативна съвместимост на националните схеми също така попречи на гражданите и предприятията да се възползват в пълна степен от цифровия ЕС. Регламентът за електронната идентификация, удостоверяването и удостоверителните услуги (eIDAS), въведенпрез 2014 г., позволи използването на национални електронни идентификатори за онлайн обществени услуги през границите на ЕС. Регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS), който осигурява основата за трансгранична електронна идентификация, удостоверяване на автентичността и сертифициране на уебсайтове в рамките на ЕС, е крайъгълен камък за създаването на предвидима регулаторна среда. Досега повече от 90 % от европейците могат да се възползват от настоящата система. Комисията също така поддържа и предоставя редица отворени и повторно използваеми цифрови решения, които гарантират пълна оперативна съвместимост на цифровите услуги, свързани със самоличността (eDelivery, eSignature, eID). Усвояването обаче е слабо, използването му е тромаво, а бизнес случаите, особено в частния сектор, са ограничени. Тъй като цифровите услуги се разшириха и опасенията за неприкосновеността на личния живот нараснаха, стана ясно, че регламентът се нуждае от актуализация, за да бъде в крак с развиващата се цифрова среда и възникващите заплахи за неприкосновеността на личния живот.

В отговор на тези промени през 2021 г. Европейската комисия предложи изменения на Регламента относно електронната идентификация иудостоверителните услуги от 2014г.. Портфейлът на ЕС за цифрова самоличност, въведен с европейския регламент за цифрова самоличност от 2024 г., подчертава правото на физическите лица да запазят контрола върху своята цифрова самоличност. Портфейлът на ЕС за цифрова самоличност е инструмент, който дава възможност на гражданите да управляват своите цифрови самоличности по сигурен и частен начин, докато преминават през ЕС, като се привежда в съответствие сдекларацията на ЕС за цифровите права и се цели да се постигне целта на Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие за всеобщ достъп до цифрова самоличност до 2030 г.

В своетоСъобщение до 2030 г. „Цифров компас“ Комисията определи редица цели и етапни цели за електронната идентификация: Европейският път за цифровото десетилетие. Например до 2030 г. всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до електронни медицински досиета, а 100 % от гражданите ще имат достъп до сигурна електронна идентификация, което означава, че са признати в целия Съюз, което ще им позволи да имат пълен контрол върху трансакциите със самоличност и споделените лични данни. Пилотниятпроект за цифров портфейл вече дава възможност за разработването, прилагането и разширяването на европейската рамка за цифрова самоличност. Целта е да се получи набор от технически препратки, стандарти, компоненти и решения, включително приложение, така че портфейлът на ЕС за цифрова самоличност да може да бъде предоставен на държавите членки.