Свободно достъпни данни

В ЕС публичният сектор е един от най-интензивните по отношение на количеството данни, които генерира, събира и за които плаща. Примерите включват метеорологични данни, географска информация, статистика, публично финансирани данни за научноизследователски проекти и цифровизирани библиотечни книги. „Отворените“ публични данни се отнасят до информация от обществения сектор (ИОС), която е достъпна и може да се използва повторно, за предпочитане без ограничения.

Разрешаването на повторното използване на данни от обществения сектор за други цели, включително търговски, може:

• насърчаване на икономическия растеж и иновациите чрез разработване на нови продукти и услуги;
• помощ за справяне с обществените предизвикателства чрез иновативни решения, като например в здравеопазването и транспорта;
• подобряване на основаното на факти създаване на политики и повишаване на ефективността в публичните администрации;
• да се превърнат в жизненоважен актив за разработването на нови технологии като изкуствения интелект (ИИ), който изисква обработването на огромни количества висококачествени данни;
• насърчаване на участието на гражданите в политическия и социалния живот и повишаване на прозрачността на управлението.

Действащата Директива относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор,известна още като Директива за отворените данни, влезе в сила на 16 юли 2019 г., като замени Директивата за ИОС от 2003 г. Той се основава на две основни направления на вътрешния пазар: прозрачност и лоялна конкуренция.

Държавите от ЕС трябваше да транспонират Директивата за отворените данни до 16 юли 2021 г. Националнитемерки за транспониране, съобщени от държавите членки, са достъпни в EurLex.

Съгласно тези правила:

• Данните от обществения сектор, които са достъпни съгласно националните закони за свобода на информацията, по принцип са на разположение за повторна употреба. Органите от обществения сектор не следва да налагат такси, надвишаващи пределните разходи за повторното използване на техните данни, освен в много ограничени случаи. Това позволява на повече МСП и стартиращи предприятия да навлязат на нови пазари чрез разработване на основани на данни продукти и услуги.
• Специален акцент се поставя върху наборите от данни с висока стойност, чиято повторна употреба предлага значителни ползи за обществото и икономиката. Тези набори от данни трябва да бъдат достъпни безплатно, в машинночетими формати и чрез API и групово изтегляне. В рамките на тематичнияобхват, определен в приложението към директивата, и с помощта накомитет,съставен от представители на държавите от ЕС, Комисията прие списък с конкретни набори от данни с висока стойност.
• Повече данни в реално време, достъпни чрез API, могат да позволят на дружествата, особено на стартиращите предприятия, да създават иновативни продукти и услуги, като например приложения за мобилност.
• Публичните предприятия в секторите на транспорта и комуналните услуги генерират ценни данни, когато предоставят услуги от общ интерес. Когато предоставят такива данни, те трябва да се придържат към принципите на прозрачност, недискриминация и неизключителност и да използват подходящи формати на данните и методи за разпространение. Те все пак могат да определят разумни такси за възстановяване на разходите за изготвяне на данните и за предоставянето им за повторна употреба.
• Някои публични органи сключват сложни споразумения за данни с частни дружества, което може да доведе до „заключване“ на информацията в публичния сектор от няколко частни партньори. Директивата включва предпазни мерки за засилване на прозрачността и ограничаване на такива споразумения.
• Директивата обхваща също така публично финансирани научноизследователски данни: Държавите от ЕС трябва да разработят политики за свободен достъп до такива данни, като гарантират хармонизирани правила за повторното им използване, когато са достъпни чрез хранилища. 

Комисията дава пример със солидна правна рамка за повторно използване на собствените си данни, допълнена от финансирания от ЕС официален портал за европейски данни. На портала са достъпни набори от данни от държавите — членки на ЕС, и институциите и агенциите на ЕС, както и материали за обучение относно повторното използване на свободно достъпни данни и база данни с научни изследвания и примери за успех.

Контекст

През 2003 г. Европейската комисия създаде правна рамка за повторното използване на информация от обществения сектор (ИОС), която по-късно беше преразгледана с Директива 2013/37/ЕС. В проучването в подкрепа наоценката на въздействието за прегледа на Директивата от 2003 г. се предвижда общата пряка икономическа стойност на ИОС да нарасне от 52 милиарда евро през 2018 г. (ЕС-27 и Обединеното кралство) на 194 милиарда евро през 2030 г.

Директивата е съсредоточена върху икономическите аспекти на повторното използване на информацията, докато въпросът каква информация следва да бъде направена публично достояние се разглежда най-вече на равнището на държавите членки в законодателството в областта на свободата на информацията. През 2014 г. Комисията публикува „Насоки относно препоръчителните стандартни лицензи, набори от данни и таксуване за повторна употреба на документи“, за да улесни държателите на данни от обществения сектор при прилагането на директивата в ежедневната им практика.

Комисията извърши преглед на Директивата за ИОС въз основа на обществена консултация, обстойна оценка на Директивата за ИОС и оценка на въздействието. Настоящата Директива  относно отворените данни и повторното използване на ИОС, приета и публикувана на 20 юни 2019 г., е резултат от този процес.

Основните промени в сравнение с Директивата за ИОС бяха съсредоточени върху:

• намаляване на пречките за навлизане на пазара, особено за МСП, чрез ограничаване на изключенията, които позволяват на публичните органи да начисляват повече от пределните разходи за разпространение за повторното използване на техните данни;
• увеличаване на наличността на данни чрез включване на нови видове публични и публично финансирани данни в обхвата на директивата. Това включва данни, притежавани от публични предприятия в секторите на комуналните услуги и транспорта, както и публично финансирани научноизследователски данни;
• свеждане до минимум на риска от прекомерно стартово предимство, което облагодетелства големите дружества и ограничава потенциалните ползватели на данни, като изисква прозрачен процес за публично-частните договорености за данните;
• увеличаване на възможностите за стопанска дейност чрез насърчаване на динамичното разпространение на данни чрез приложно-програмни интерфейси (ППИ).