Политика на Европа за интернет на нещата

Интернет на нещата обединява физическата и виртуалната, предлагайки иновативни решения и създавайки интелигентна среда. Наред с изкуствения интелект (ИИ) и големите информационни масиви, технологиите „Интернет на нещата“ (IoT) са в челните редици на цифровата трансформация на световната икономика. Данните, събрани от сензорите, могат да бъдат наблюдавани и подавани обратно, за да предизвикат действие, да получат информация или да реагират на друг свързан обект, на стотици километри.

Европейски IoT и Edge Computing

IoT технологиите ще оптимизират начина, по който живеем живота си. Внедряването на над 41 милиарда IoT устройства се очаква до 2025 г. (International Data Corporation), което ще доведе до експоненциален растеж на данните и изтласкване на компютърните операции и анализите на данни до ръба на мрежата.

С обработката, която се движи по-близо до ръба, можем да намалим разходите за комуникация и съхранение, както и потреблението на енергия. Можем също така да прилагаме машинно обучение и изкуствен интелект, за да идентифицираме безопасно модели на данни, които оказват влияние върху физическите процеси или бизнеса. Европейската комисия прие набор от подкрепящи политически действия, за да се ускори внедряването на следващото поколение интернет на нещата и периферните изчислителни технологии и да се разгърне пълният им потенциал в Европа в полза на гражданите и предприятията на ЕС.

Потенциалната пречка за изграждането на единен пазар на интернет на нещата е свързана с капацитета за работа с разнообразни и много големи обеми свързани устройства, както и с необходимостта от сигурното им идентифициране, за да могат те да бъдат включени в интернет на нещата мрежи. В този контекст е важно да се насърчава оперативно съвместимо пространство за номериране на интернет на нещата за универсална система за идентификация на обекти, която надхвърля географските граници, и отворено пространство за удостоверяване на обектите.

Европейската стратегия за данните допринася за създаването на единен европейски пазар за интернет на нещата. Тази стратегия предлага политически и правни решения относно свободното движение на данни през националните граници в рамките на ЕС. Тя обхваща и отговорността в сложни среди като тази на интернет на нещата, което е от решаващо значение за повишаване на правната сигурност по отношение на продуктите и услугите, свързани с интернет на нещата. За да осигури първо картографиране на предизвикателствата, свързани с отговорността, които възникват в контекста на нововъзникващите цифрови технологии, включително интернет на нещата, Комисията публикува работен документ на службите на Комисията относно отговорността за нововъзникващи цифрови технологии.

Научни изследвания, развойна дейност и иновации в областта на интернет на нещата

За периода 2021—2027 г. в рамките на програмата „Хоризонт Европа„ ЕС ще инвестира около 95,5 милиона евро в научни изследвания, иновации и внедряване на нововъзникващи технологии, като се основава на успехите на „Хоризонт 2020“ и допринася за екологичния и цифровия преход на Европа.

Чрез фокусната област „Цифровизиране на европейската промишленост“ ЕС дава приоритет на изграждането на екосистеми, оперативната съвместимост на платформите, технологичната интеграция, стандартизацията и валидирането чрез широкомащабни пилотни и експериментални съоръжения. В допълнение към различните политически инициативи Комисията предостави около 400 милиона евро по линия на „Хоризонт 2020“ за усилия за изграждане на платформи и широкомащабни пилотни проекти. Някои от тези проекти вече са приключили, докато други ще продължат да се изпълняват през 2023 г.

В рамките на своите покани за представяне на предложения за периода 2021—2022 г. относно водещите световни технологии за данни и изчислителни технологии Комисията понастоящем подкрепя проекти за интернет на нещата и други дейности в рамките на клъстер 4 на „Хоризонт Европа„„Цифрова, промишлена и космическа“ дестинация 3: От облак до край до IoT.

Тези проекти са насочени към разработване на интернет на нещата и авангардни технологии и демонстриране на тяхното използване в множество сектори, насърчаване на промишленото сътрудничество чрез отворени платформи и стандарти и постигане на европейско лидерство в цялата периферна екосистема. Комисията насърчава повече инициативи в подкрепа на цифровизацията на европейската промишленост чрез Механизма за свързване на Европа и програмата „Цифрова Европа“, като например разгръщането на общи европейски пространства на данни във вертикални сектори като селското стопанство, енергетиката и мобилността.

От гледна точка на приложението интернет на нещата и цифровите технологии са основните фактори за цифровата трансформация в различни сектори. За да се постигне тази цифровизация, Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„(ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„) работи в сътрудничество със съответните генерални дирекции на политиката за подкрепа на цифровите проекти в клъстер 5 „Климат, енергетика и мобилност„на „Хоризонт Европа“ и Клъстер 6 „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“.

Заедно с периферните изчислителни технологии бъдещият интернет на нещата ще направи революция в начина, по който производството и процесите се организират и наблюдават в рамките на стратегическите вериги за създаване на стойност, което ще даде на европейската промишленост екологичния и цифровия преход, от който се нуждае.

Интернет на нещата по сектори

Политиката на Европейската комисия за интернет на нещата обхваща множество вертикални сектори, като насърчава използването на нови технологии за стимулиране на цифровия и екологичния преход на нашата икономика и общество.

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ обедини усилията си с други генерални дирекции (ГД) в Комисията, за да обхване всички възможни основания. По-специално тя работи с Генерална дирекция „Мобилност и транспорт„(ГД „Мобилност и транспорт“) за разработване на полезни взаимодействиямежду Европейската стратегияза данните и стратегията за устойчиваи интелигентна мобилност,със специален акцент върху разгръщането наобщо европейскопространство за данни за мобилността . По темата за свързаната и автоматизирана мобилност идвете генерални дирекции обединиха усилията си с генерална дирекция „Научни изследвания и иновации„(ГД „Научни изследвания и иновации„) и Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“) чрез поредица от допълващи се политики, научноизследователски и развойни дейности.

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„(ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„) работив тясно сътрудничество с генерална дирекция „Енергетика„(ГД „Енергетика“), за да подготви основанията заплана за действие за цифровизацияна енергетиката с цел ускоряване на цифровата и устойчива трансформация на енергийната система на ЕС в съответствие сЕвропейския зелен пактна Комисията, REPowerEU и програмата на политиката зацифровотодесетилетие за 2030 г. Тази съвместна работа засяга също така засилването на обмена и използването на данни в енергийния сектор с цел създаване на общо европейско пространство на енергийни данни.

Що се отнася до цифровата трансформация на европейската селскостопанска промишленост, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии„си сътрудничи и с Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони„(ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) с цел разработване на общо европейско пространство на селскостопански данни. Текущите развития се съфинансират по линия на „Хоризонт Европа“, като разгръщането на съответните пространства за данни ще бъде подкрепено по програма DIGITAL през 2024 г. въз основа на дейностите на държавите — членки на ЕС.

Чрез отлично, ефективно и тясно сътрудничество между различните генерални дирекции на Комисията ЕС дава пример в области като законодателството, стандартизацията и оперативната съвместимост, киберсигурността, устойчивите ИКТ, научните изследвания, иновациите и внедряването. Тя работи със съответните заинтересовани страни както от публичния, така и от частния сектор и гражданското общество в тези области.